Решение № 11259 от 7.12.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика /ОДОП/ Пловдив при Централно управление /ЦУ/ на Национална агенция за приходите /НАП/ срещу Решение 522 от 23.03.2022 г., постановено по адм. дело 2507/2021 г. по описа на Административeн съд Пловдив /АС-Пловдив/, с което е отменен Ревизионен акт /РА/Р-16001620006722-091-001/04.06.2021 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция /ТД/ на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с решение 448 от 17.08.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, и е осъден административният орган за разноски. В касационната жалба са развити доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост, съставляващo отменителнo касационнo основаниe по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че не са налице обстоятелства, насочващи към извод за наличие на симулативна сделка, сключена с цел избягване на данъчно облагане. Посочва, че е налице неяснота относно страните по договора. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, се иска отмяна на съдебния акт и постановяване на решение, с което РА да бъде потвърден. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение за две инстанции и за държавна такса. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът М. Димитров, чрез процесуалния си представител адв.Запрянов, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска да бъде допълнен диспозитива на решението на Административен съд - Пловдив в частта, касаеща искането на М. Димитров за възстановяване на принудително внесените публични задължения, да възстанови на М. Димитров внесените, по сметка на ТД на НАП - Пловдив суми в общ размер 1404,50 лв., от които главница 980,67 лв. и лихви в размер на 423,83 лв. за данъчен период от 01.01.2014г. до 04.06.2021г., законова лихва за периода от 04.06.2021 г. до 30.06.2021г. в размер на 8,00 лв. и дължимите законови лихви до окончателното връщане на дължимото по сметка на касационния ответник. Иска се да бъде отменена онази част от диспозитива на решението, с която се осъжда Димитров да заплати на Дирекция ОДОП - Пловдив сума в размер на 100 лв.- юрисконсултско възнаграждение. Претендира да се отмени онази част от диспозитива на решението, с която се осъжда Дирекция ОДОП - Пловдив да заплати на М. Димитров съдебни разноски в размер на общо 925лв. и вместо това да осъди НАП да му заплати съдебни разноски в размер общо на 1181 лв., съгласно списък за разноските по чл. 80 ГПК. Моли да остави в сила решението на Административен съд - Пловдив в останалата му част и да се присъди в тежест на НАП направените от М. Димитров разноски по настоящото дело за адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Пловдив е била законосъобразността на РА Р-16001620006722-091-001/04.06.2021 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, в частта, потвърдена с решение 448 от 17.08.2021 г. на директора на Дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който на М. Димитров са установени задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения от ЗДДФЛ, за периодите от 01.01.2014г. до 31.12.2019г., в общ размер на 980, 67лв., ведно с прилежащи лихви 423,83лв. От доказателствата по делото първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка: М. Димитров е местно физическо лице и данъчно задължено лице на основание чл.3, т.1 и чл.6 ЗДДФЛ за доходите, получени от него през годините в обхвата на ревизията във вр. с чл.24, ал.1 /облагаем доход/ и чл.25, ал.1 /годишна данъчна основа/ ЗДДФЛ. В ревизирания период 01.01.2014г. 31.12.2019г. Димитров е работил на трудов договор в Национална компания Железопътна инфраструктура /НКЖИ/. За ревизираните периоди РЛ ползва данъчно облекчение за лични вноски за доброволно здравно осигуряване и за застраховка Живот по чл. 19 ал. 2 ЗДДФЛ, за което е представил копие на застрахователна полица по застраховка Живот и рента" - тарифа Електра 612611-01601 пред основния си работодател. Димитров е представил и застрахователен сертификат от 09.01.2008г., издаден по групов застрахователен договор 100-Т-001 л.181, според който по застраховката застрахователят превежда суми, парични компенсации и обезщетения по личната банкова сметка на застрахования, като усвоява отстъпения от закона данък върху дохода на лицата в състава на застрахователната премия чрез финансов трансфер, осъществяван чрез работодателя на застрахования и застрахователят счита претенцията на застрахованите по чл.240 ал.4 КЗ за постоянно предявена с цел парична компенсация и ненакърнена работна заплата. В ГДД по чл.50 ЗДДФЛ ревизираното лице е декларирало данъчни облекчения по чл.19, ал.1 и ал.2 ЗДДФЛ за лични вноски за застраховка живот, посочени в служебни бележки, издадени от работодателите му за конкретните години от ревизирания период. В хода на ревизията са установени сключени договори за застраховка живот и рента между Синдикална взаимозастрахователна кооперация /СиВЗК/ и физически лица от НКЖИ, която застраховка е сключена срещу внасяне на застрахователни премии от работодателя равни на максималния размер на данъчното облекчение за премии за застраховки Живот, предвидени в чл.19 ал.2 ЗДДФЛ, ежемесечно за сметка на застрахованото лице. Според подадените ГДД, през ревизирания период Димитров ползва данъчно облекчение за лични вноски за доброволно здравно осигуряване и за застраховка Живот по чл.19, ал.1 и ал.2 ЗДДФЛ, за което е представил застрахователна полица по застраховка Живот и рента тарифа Електра 612611-01611 /л.273/ при падежна дата на изплащане на премиите от работодателя не по-късно от онова число на всеки месец, на което работодателя изплаща ежемесечно трудовото възнаграждение на работниците и служителите. Според договорите застрахователят СиВЗК приел, че правата на застрахованите лица са изразени с постоянно предявена претенция за субсидиране на лицата от страна на СиВЗК, като в договорите е посочено, че претенцията на лицата ще се удовлетворява ежемесечно, като заплащането на застрахователната премия и субсидирането ще се извършват чрез системата за масови плащания на застрахователя. На застрахованите лица са връщани в същия месец 90% от застрахователната премия под формата на субсидия от застрахователя. Застрахованите лица ползват максималния размер на данъчното облекчение по чл.19, ал.2 ЗДДФЛ чрез работодателя. Предвид фактическата установеност, според приходните органи отпускането на субсидиите на работниците и служителите вр. със застрахователните договори между СиВЗК и НКЖИ в качеството му на работодател, по същество представлява действие на страните по връщане на сума, близка до дължимата застрахователна премия, което е извършено само с оглед формалното отчитане наличието на условия за ползване на данъчните облекчения по чл.19, ал.2 ЗДДФЛ. При тези фактически установявания съдът е приел, че РА е незаконосъобразен. В съдебното производство са приети писмени доказателства, ССчЕ и са разпитани свидетели. Административният съд е приел, че според приходните органи са сключвани симулативни сделки, без да е уточнено абсолютна или относителна симулация е налице в случая, като е прието да е осъществен фактическия състав на чл. 77 ЗДДФЛ вр. с чл.16 ал.1 ЗКПО. Според съда приходните органи считат, че са налице основания застрахователният договор да бъде квалифициран като сключен с цел отклонение от данъчно облагане, но доказателствената тежест е върху ревизиращите органи при твърдение за симулативна сделка и изисква установяване на конкретни факти и обстоятелства, доказващи, че страните не са желаели привидната сделка да породи правни последици, а са целели друго. АС- Пловдив е стигнал до извод, че според фактическата установеност, вкл. данните от ССч.Е за счетоводството на СиВЗК, следва, че клаузите на застрахователния договор - индивидуална застраховка Живот и рента, тарифа Електра 612611-01601, са изпълнявани, като на конкретна дата работодателят е превеждал застрахователните суми на СиВЗК. Същият извод е относим и за груповия застрахователен договор от 11.10.2007г. Приел е, че ползваното данъчно облекчение съставлява упражняване на законово предвидена възможност на застрахованото лице да намали своите данъчни задължения и е спазено изискването за наличие на договор за застраховка, който е изпълняван по договореностите между страните. Установено било, че към момента на сключване на индивидуална застраховка Живот и рента, тарифа Електра 612611-01601, както и на груповия застрахователен договор от 11.10.2007г., КЗ е предвиждал в чл.231 възможност за сключване на договор за групова застраховка Живот, какъвто е сключен между СЖБ и СиВЗК, и към който се е присъединило РЛ. С тези мотиви АС-Пловдив е отменил РА. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Обосновано съдът е приел, че липсват основания процесният застрахователен договор да бъде квалифициран като сключен с цел отклонение от данъчно облагане. В случаят, доказателствената тежест е върху ревизиращите органи, които не са успели да докажат твърдението за симулативна сделка. Установено е, включително и от ССчЕ, че клаузите на застрахователния договор - индивидуална застраховка Живот и рента, тарифа Електра 612611-01601, както и на груповия застрахователен договор от 11.10.2007г са изпълнявани, като на конкретна дата работодателят е превеждал застрахователните суми на застрахователната компания. Размерът на застрахователната премия е определен в застрахователния договор. В тежест на страната, която твърди наличието на симулация, е да докаже, че действителната воля на страните не е такава каквато е отразена в договора и не бе доказано, че договора е главно с цел да се ползва данъчно предимство по чл.19 ал.2 ЗДДФЛ. Или оспореното първоинстанционно решение е постановено при правилно прилагане на относимите материалноправни норми, противно на доводите на касатора, и като такова следва да се остави в сила. Искането на М. Димитров за изменение на решението в частта на разноските следва да се остави без уважение. По него е постановено Определение 635 от 19.04.2022 г. по адм. дело 2507/2021 г. по описа на Административeн съд Пловдив, като същото е влязло в сила. При този изход на спора и заявена претенция за това от ответника по касация на М. Димитров се следва присъждане на разноски за касационната инстанция под формата на адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева. Или с настоящия съдебен акт НАП (виж §1 т. 6 от ДР на АПК) следва да бъде осъдена да заплати на М. Димитров сумата от 600 лева, съдебни разноски. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Същото отговаря на материалния интерес по делото и сложността на правния спор. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,