Решение № 13413 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2011 г.

Решение № 13413 от 19.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7288/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Максим Илиев Максимов от София в качеството му на ЕТ "Макс 2000-Максим Максимов" срещу решение № 952 от 1.03.2011 г., постановено по адм. дело № 914 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), не е взел отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявения от ЕТ "Макс 2000-Максим Максимов" със седалище София иск срещу НЗОК за претърпени имуществени вреди в размер на сумата 21 753,07 лв., представляваща пропуснати ползи по недължима отстъпка в размер на 8% от пределната стойност на отпуснати лекарства за домашно лечение, напълно или частично заплащани от здравната каса, както и лихва върху тази сума в размер на 6526 лв. за периода 28.01.2005-01.12.2007 г. Съображенията за това са били, че за да бъде основателен предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, следвало ищецът да докаже твърдението си, че била налице причинна връзка между отменен административен акт, респективно между наличие на незаконосъобразно действие или бездействие на административния орган, и претендираните имуществени вреди. За да обоснове този извод, съдът е приел, че въпросната отстъпка от 8% за лекарствените средства била залегнала като клауза в сключения между страните договор, т. е. налице било волеизявление на двете страни, което не попадало в приложното поле на ЗОДОВ. На второ място, съдът е приел, че позоваването на решение на КЗК № 286 от 06.12.2005 г. е неотносимо към случая, защото с него на НЗОК била наложена административна санкция, като е било предписано да прекрати действията си като "предприятие" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР към ЗЗК (отм.). На последно място, с мотивите е прието, че НЗОК не е действала като административен орган, тъй като съгласно Националния рамков договор, сключен между НЗОК, от една страна, и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България - от друга страна, касата била оправомощена да изготвя общите условия за сключване на договори с аптеки за отпускане на лекарствени продукти от лекарствения списък на НЗОК - чл. 46, ал. 1 от договора. Така приетото е законосъобразно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за разрешаването на възникналия административноправен спор. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се преповтарят. Необходимо е обаче за яснота да се подчертаят няколко момента: Фактическите обстоятелства, възприети в решението, не са опровергани от касатора. Негово е било задължението да установи обстоятелствата, на които основава своите искания. Това разпределение на доказателствената тежест следва от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК, която се прилага по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК. След като както от събраните писмени доказателства, така и от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза е установено, че ищецът не е успял да докаже по безспорен начин, че действително е пропуснал да увеличи имуществото си, напълно е обоснован изводът на първоинстанционния съд, че не е налице причинна връзка между това обстоятелство и соченото по-горе решение на КЗК. От представените по делото доказателства е било установено, че действително между страните са били сключени договор № 22-0082 от 2005 г. и договор № 22-3004 от 2006 г., по силата на които НЗОК е възложител за отпускане на лекарствени средства, заплащани изцяло или частично от касата. След като в чл. 23, ал. 2 от този договор страните са договорили, че предоставянето от страна на фармацевта на отстъпка в размер на 8% от пределната цена на лекарствените средства, явно е налице договорно задължение, което изключва възможността за възникване на каквато и да било административна отговорност по реда на чл. 1 ЗОДОВ. Само това обстоятелство е било достатъчно, за да бъде отхвърлен искът като неоснователен. Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяване на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. В конкретния случай, както се посочи по-горе, от събраните и представени по делото доказателства се установява, че са останали недоказани твърденията за наличие на отменен административен акт, от който да е настъпил вредоносен резултат в имуществената сфера на ищеца, а точно обратното, установено е наличие на облигационна връзка, по силата на която той е изпълнявал поетите ангажименти съгласно този договор за снабдяване на гражданите с лекарствени средства при съответната отстъпка в полза на здравната каса. Казано по друг начин, по делото не е била установена по несъмнен начин пряка и непосредствена връзка между отменено решение на НЗОК в качеството му на административен орган и претендираните пропуснати ползи от материален характер. Именно недоказването на тези обстоятелства има за последица отхвърлянето на иска, тъй като по своето естество доказването на тези обстоятелства представлява третото задължително кумулативно условие за уважаване на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - трето отделение,