Решение № 1099 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2010 г.

Решение № 1099 от 21.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12155/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Генко Драгиев Драгиев от гр. София срещу решение № 9658 от 12.07.2010 г., постановено по административно дело № 4060 от 2010 г. на Върховния административен съд - седмо отделение. Развити са доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът - Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител Силвия Илиева, в писмено становище оспорва касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага атакуваният с нея съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният административен съд, петчленен състав, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения четиринадесетдневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която обжалваното решение е неблагоприятно, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество на посочените в нея касационни основания и след служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон на основание чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Върховния административен съд - седмо отделение, по реда на чл. 132, ал. 2, т. 3 от АПК във връзка с чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) е оспореното от Генко Драгиев Драгиев - съдия във Военния съд - гр. София с ранг "съдия във ВКС и ВАС", решение по т. 6 от протокол № 8 от 25.02.2010 г. на Висшия съдебен съвет по дисциплинарно дело № 71 от 2009 г., с което му е наложено дисциплинарно наказание "понижаване в ранг за срок от две години" на основание чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ. С обжалваното решение тричленният състав е отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящия касатор. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е обосновал извод, че е осъществен състава на дисциплинарното нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ (в редакцията му в ДВ, бр. 33 от 2009 г., в сила от 04.05.2009 г.), мотивирали Висшия съдебен съвет да приеме решение за наложеното дисциплинарно наказание. Приел е, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган в предвидената от закона форма и при спазване на процедурата по чл. 310 - 320 ЗСВ и съответства на целта на закона, а именно - да се осигури функционирането на съдебната власт въз основа на принципите, прогласени в Конституцията и в глава първа от ЗСВ, включително принципите за откритост, достъпност и прозрачност на действията на органите на съдебната власт (чл. 5, ал. 2 ЗСВ). Като е възприел изцяло фактическите обстоятелства, установени с решението на дисциплинарния състав по дисциплинарно дело № 71 от 2009 г., чиито мотиви се считат инкорпорирани в решението на кадровия орган, съдът е приел, че наложеното на Генко Драгиев Драгиев дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 4 от ЗСВ е съответно на характера и тежестта на дисциплинарното нарушение. Изложени са съображения в мотивите на съдебния акт, че осъществените телефонни контакти между съдия Генко Драгиев Драгиев и лицето Красимир Георгиев съставлявали действия, които водели до отрицателна обществена оценка за професионалния морал на магистрата и по този начин компрометирали честта му в обществото, с което се нарушало правилото на т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати (КЕПБМ - одобрен с решение № 21 на ВСС по протокол от 20.05.2009 г.). Решението на тричленния състав на Върховния административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция. Отричането от касатора на вмененото му дисциплинарно нарушение, не опровергава изводите за нарушаване правилата на професионалното поведение и етика изискващи се от магистратите, както и въздържане от действия, с които се накърнява престижа и достойнството на магистрата и на съдебната власт. По безспорен начин е установено, че с поведението си касаторът е нарушил разпоредбата на т. 5.6 от КЕПБМ, която го задължава като магистрат да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и в обществото. С тях същият е накърнил авторитета и на съдебната власт като стожер и гарант на морала в държавата, поради което се явява нарушител по смисъла на чл. 307, ал. 3, т. 3 от ЗСВ (в действащата от 04.05.2009 г. редакция), за което му е наложено наказанието по чл. 308, ал. 1, т. 4 от същия закон. В касационната жалба се твърди, че Висшият съдебен съвет е нарушил правото му на защита, като му е вменил извършване на нарушения, без да му даде възможност да се защити по тези обвинения. Както правилно е приел тричленния състав, видно от предложението, в него се твърдят извършени нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ, съставляващи такива и на Кодекса за етично поведение на българските магистрати и уронване престижа на съдебната власт. Това включва нарушение и на т. 5.9, и 5.6. Следователно нарушенията, за които на Драгиев е наложено дисциплинарното наказание, са предявени и той е могъл да организира своята защита. С посоченото поведение са осъществени и двата състава на дисциплинарно нарушение. Начинът, по който е извършено нарушението, времето, мястото и обстоятелствата са посочени в мотивите на решението на дисциплинарния състав. От значение за очертаването на дисциплинарните нарушения като предмет на образуваното дисциплинарно производство са фактическите основания, посочени в предложението, от които става ясно, че са наведени на касатора извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 ЗСВ, които са установени безспорно в хода на производството. Касаторът навежда довод, че не би могъл да наруши каквато и да била норма от кодекса, тъй като същият бил приет от ВСС на 20.05.2009 г. и бил сведен до знанието му на едва на 30.05.2009 г. Както обосновано е приел тричленният състав, тези доводи са неоснователни. КЕПБМ съдържа етични норми, които са известни и обвързващи за жалбоподателя по силата на принадлежността му към органите на съдебната власт. Нормите на КЕПБМ имат задължителен характер като специфични морални норми на работещите в съдебната институция магистрати, а не като нормативен юридически акт. Касаторът не може да се позовава на непубликуване и незнание на морална норма. В случая т. 5.6 от кодекса, респективно чл. 5, ал. 5 от правилата, има за предмет честта на магистрата като защитима ценност и като градивен елемент на престижа на съдебната власт. С оглед на това изискват от магистрата въздържане от действия, които могат да компрометират тази ценност. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за допуснати съществени процесуални нарушения поради различие в дисциплинарния състав, определен с решение на ВСС от 05.11.2009 г. по протокол № 43. На това заседание е бил определен дисциплинарен състав по дисциплинарно дело № 71 от 2009 г.: Иван Колев, Костадинка Наумова и Анелия Мингова. След направения и приет отвод на Иван Колев, с Решение на ВСС по протокол № 48 от 27.11.2009 г. е избран нов член на дисциплинарния състав, а именно Петър Стоянов. С оглед на това не е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Оплакването за нарушаване на принципа non bis in idem също е било неоснователно, както правилно е приел тричленният състав. Обстоятелството, че на касатора не била изплатена целева парична награда за 2009 г. не съставлява дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 308, ал. 1 ЗСВ. Това касае единствено трудовоправният аспект на отношенията между жалбоподателя и институцията, в която полага труд, който няма връзка с дисциплинарната му отговорност (в този смисъл и разпоредбата на чл. 307, ал. 7 ЗСВ). Неоснователни са и доводите, че в решението на съда и на дисциплинарния орган не били изложени никакви факти за извършени от касатора виновни действия, които да накърняват престижа на съдебната власт. Съответни на закона и доказателствата по делото са изводите на дисциплинарния орган, приети от тричленния състав, че конкретното съдържание на провежданите разговори е неотносимо към установената по несъмнен начин укоримост на поведението на магистрата. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените мотиви от тричленния състав и тези към решението на ВСС, поради което не се налага преповтарянето им. Наличието на контактуване на касатора с лицето Красимир Георгиев чрез телефонни разговори и лични срещи, сочи на лични негови контакти с лицето Георгиев. Касационният жалбоподател не е опровергал извода, че проведените разговори с посоченото лице са във връзка с неправомерно лобиране, доказващо извършеното дисциплинарно нарушение, и не е ангажирал доказателства, от които да се направи обоснован, житейски приемлив извод за предмета на тази връзка. Тези необясними от житейска гледна точка действия на Драгиев, съотнесени към безспорния факт на провеждане на избори за административни ръководители в съдебната система в същия период и към установения факт на осъществени контакти със същото лице и от други магистрати - кандидати за ръководни длъжности, както и с членове на ВСС, правят обоснован извода на ВСС за извършени от касатора действия, нарушаващи правилата на професионалната етика, и по-конкретно на изискването за въздържане от действия, компрометиращи честта му в професията и в обществото. Като е приел, че в своята съвкупност всички тези обективни факти създават основателно възприятие у членовете на обществото за неуместност, непристойност и неправилност на поведението на магистрата, което накърнява неговата чест в професията и в обществото, тричленният състав е извел законосъобразен извод, че предвидените в хипотезата на чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ предпоставки са налице, което прави извода на ВСС за осъществяване на нарушението съобразен с материалния закон. Доводът за нарушаване на принципите на безпристрастност и независимост, свързани с нарушение на Конвенцията за защитата на правата на човека и основните свободи от административния орган също е бил приет за неоснователен. Не е конкретизирано, в какво точно се изразяват нарушенията на наказващия орган по отношение на касатора и какви точно права и свободи са нарушени. Справките относно проведените от жалбоподателя телефонни разговори са допустими като доказателства и са събрани по предвидения за това процесуален ред. Събирането им като доказателства не е забранено от разпоредбата на чл. 8 ЕКПЧОС. Проведено е справедливо, безпристрастно и публично разглеждане на случая от наказващия орган и от съда при спазване на сроковете за това и от органи създадени в съответствие със закона. Касационният жалбоподател излага доводи за невъзможността да презумира съответното поведение и че според него оставало условието магистратът да е бил във възможност да узнае за обстоятелствата, поставящи под съмнение репутацията му. В случая обаче не става въпрос да се презумира определено поведение, а да се прецени от самия магистрат собственото му поведение към момента на осъществяване и поддържане на връзката води ли до накърняване на престижа на съдебната власт. Касаторът твърди, че такова накърняване няма, защото не е знаел неща, които не са били обществено известни. Това негово твърдение не е било надлежно доказано. Както е посочил тричленният състав, съвкупната преценка на доказателствата дава основание да се приеме, че административният орган е доказал съществуването на фактическите основания, посочени в акта. Касационният жалбоподател е този, който е трябвало да докаже твърдението си за характера и предмета на комуникацията с Георгиев. Несъобразяването, осъществено по личната воля и преценка на касатора, е довело до нарушение на професионалната етика и е основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 307, ал. 3 ЗСВ. В този смисъл се явява правилен изводът на тричленният състав, че ВСС законосъобразно е приел, че с действията си касаторът е извършил нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 4 от ЗСВ. Наложеното наказание съответства на тежестта на дисциплинарното нарушение, при определянето му са обсъдени смекчаващи отговорността обстоятелства, формата на вината и цялостното поведение на нарушителя, с което е изпълнена разпоредбата на чл. 309 ЗСВ. Предвид изложеното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане от процесуалния представител на ВСС юрисконсулт Илиева за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143, ал. 4 АПК и чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения касаторът дължи на Висшия съдебен съвет разноските по делото в размер на 150 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав