Решение № 10856 от 27.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6964/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на община Аксаково, подадена чрез процесуалния му представител И. Добрева. Жалбата е срещу решение 617 от 11.05.2021г. на Административен съд Варна, постановено по адм. дело 2654/2020 година. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Твърди се, че не е налице мълчалив отказ, както и че кметът на община Аксаково не е имал задължение да се произнесе по направеното искане от дружеството Аксаково ЕООД. Прави се искане за отмяна на обжалваният съдебен акт и вместо него да бъде постановено друго решение, с което да бъде прекратено производството по делото, при евентуалност да бъдат потвърдени действията на кмета на община Аксаково. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Аксаково ЕООД, град Варна, чрез адвокат Ж. Калев, е депозирал писмен отговор, в който е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. При изложени доводи прави искане съдебният акт да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение не съдържа пороците визирани в чл.209 АПК и следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. С обжалваното решение 617 от 11.05.2021г., постановено по адм. дело 2654/2020г., Административен съд - Варна е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Аксаково за предоставяне на достъп по реда на чл.62, ал.2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) - предоставяне на копие от Акт за общинска собственост 47/07.11.1997г., поискано с молба с вх. 2600-991/07.10.2020г. от Аксаково ЕООД, представлявано от управителя К. Събев. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че съгласно нормата на чл.62, ал.2 от ЗОС, актовите книги за общинските имоти са общодостъпни и всеки може да иска справка по тях при условия и по ред, определени в наредбата по чл.8, ал.2 от с. з. В конкретния случай, условията и редът за достъп били уредени с разпоредбата на чл.170 от Наредбата, съгласно която всяко лице може да получи справка по актовите книги за общинска собственост срещу заплащане на услугата. Първоинстанционният съд е приел, че определяйки актовите книги за общинска собственост като общодостъпни, законодателят е предоставил свободен достъп до тях без да го е поставил в зависимост от формални критерии. Съдът е счел, че разпоредбата на чл.170 от Наредбата не въвежда (а не би могло да въведе) никакви допълнителни изисквания към лицата при упражняване на законово регламентираното им свободно право на достъп. Прието е, че законово регламентираната общодостъпност на актовите книги за общинска собственост по своя характер и предназначение не се съвместява с характера и естеството на административната услуга, поради което съдът е приел, че в случая не е налице необходимост от изрично обосноваване на достъпа - за разлика от административната услуга, при която наличието на правен интерес е предпоставка за извършването й. Отделно от това, дори и да се възприемело наличието на хипотеза на административна услуга, същите са изпълнени от жалбоподателя - той е обосновал необходимостта от предоставяне на посочения АОС с конкретни документи. Административният съд е приел, че не е имало пречки за предоставяне на поисканото копие на АОС. Актът е бил наличен и се съхранявал в актовите книги на община Аксаково. Предвид горното съдът е достигнал до извод, че са били налице както фактическите, така и правните предпоставки по чл.62, ал.2 от ЗОС за упражняване на правото на свободен достъп до актовите книги на община Аксаково за оспорващото дружеството. Така постановеното решение е правилно. При правилно изяснена фактическа обстановка и събраните доказателства, съдът е направил анализ на доказателствата, направил е верни правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Съгласно чл.58, ал.1 от АПК, непроизнасянето на административния орган, включително и неизвършването на административна услуга, формира мълчалив отказ, който представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК, и следователно подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Целта, с която чл.58, ал.1 от АПК въвежда правната фигура на мълчаливия отказ, е решаването в предвидения от закона срок на въпроса, с който е сезиран административният орган и при неговото бездействие. С него той едностранно прегражда пътя за настъпване на правните последици, които са търсеният правен резултат. Както правилно е приел административния съд, в случая е било налице императивно законово задължение за административния орган за произнасяне по заявлението. Административният орган е следвало да издаде копие от Акт за общинска собственост 47/07.11.1997г. Като не предприел действия по издаването на заявената административна услуга, е налице е бездействие, което формира мълчалив отказ на компетентния административен орган за извършване на административна услуга, заявена с молба вх. 2600-991/07.10.2020 година от дружеството Аксаково ЕООД. Неоснователен е доводът на касатора, че за него не е възникнало задължение за произнасяне по молбата в нормативно определен срок. Така е, защото административният орган е задължен да се произнесе по всяко отправено до него искане, по което е компетентен. Съгласно чл.58, ал.2, изр.1 от ЗОС вторият екземпляр от акта за общинска собственост се съхранява в общината, респ. в съответните служби "Общинска собственост" (чл.62, ал.1 от ЗОС). А съгласно разпоредбата на чл.5а, ал.3 Закона за администрацията, длъжностните лица, които предоставят или извършват административни услуги по §1, т.2, букви в, г" и д" от допълнителната разпоредба, са длъжни да ги предоставят или извършат в срок не по-дълъг от 30 дни, освен ако в специален закон е предвидено друго. Същият срок за извършване на исканата административна услуга е посочен и на официалния интернет сайт на община Аксаково, който се намира на адрес . Ето защо, непроизнасянето на административния орган води до наличие на мълчалив отказ съгласно чл.58, ал.1 от АПК. Неоснователен е доводът на касатора за липса на правен интерес на дружеството Аксаково ЕООД от оспорването на процесния мълчалив отказ. Тези доводи вече са били обсъдени от първоинстанционния съд и правилно е прието, че определяйки актовите книги за общинска собственост като общодостъпни, законодателят с нормата на чл.62, ал.2 Закона за общинската собственост, предоставя свободен достъп до тях, без да го поставя в зависимост от формални критерии. А в случая Аксаково ЕООД е имал и правен интерес да иска копие от Акт за общинска собственост 47/07.11.1997г., тъй като той /актът/ касае имот пл. 214 вкл. в УПИ IX. А този имот според приложената по делото скица е съсобствен, като двама от съсобствениците са именно Аксаково ЕООД и Община Аксаково. Наличието на права върху посочения имот на Аксаково ЕООД е достатъчно основание това дружество да иска копие от акта за общинска собственост на Община Аксаково. По тези съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съдържанието на разпоредбите на чл.143, ал.1 от АПК, е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна, предявена своевременно, като същата е доказана с представена фактура /л.27 от делото/ и банково извлечение от Юробанк България АД /л.28 от делото/. Ето защо, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати разноски на ответника по касация в размер на 600 лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Направеното възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК от страна на касационния жалбоподател е неоснователно. При съобразяване на фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената адвокатска защита разходите за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв. не са прекомерни. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо, Върховният административен съд - четвърто отделение