Решение № 1964 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12753/2014 г.

Решение № 1964 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12753/2014 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от командира на Военно формирование 32300 - Варна /видно от изявлението на процесуалния му представител в съдебно заседание за допусната техническа грешка в касационната жалба и определението на съда за конституирането му като касатор/ срещу решение № 1744/11.07.2014 г. по адм. дело № 4391/2013 г. На Административен съд - Варна, с което са отменени негови заповеди № ЛС-01-12/18.10.2013 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на Петър Станев Георгиев и заповед № ЛС-01-13/30.10.2013 г. за отчисляването от списъчния състав на Петър Станев Георгиев. Касаторът поддържа в касационната жалба и в съдебно заседание, чрез процесуален представител, че оспореното решение е недопустимо и неправилно - постановено при съществени съдопроизводствени нарушения и неправилно прилагане на материалния закон, иска отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Петър Станев Георгиев, жив. в гр. Варна, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна относно оплакването за неправилност на решението. За да постанови обжалваното решение, АС - Варна, е приел за установено, че оспорените заповеди са издадени при съществени административно производствени нарушения - а именно на чл. 144, ал. 1 и 2 от ППЗОВСРБ, тъй като няма данни от представения протокол за беседа и показанията на разпитания по делото свидетел Димитров, Петър Георгиев да е запознат със събраните доказателства, да е изслушан или да са приети писмените му обяснения. Отделно от това беседата е проведена по време на отпуск по болест на Георгиев на 17.10.2013 г., и то в щаба на Военноморските сили в гр. Варна, а не в поделението, поради което е нарушено правото му на защита. Георгиев е уведомен за оспорените заповеди в болнично заведение, по време на ползван от него отпуск по болест на 24.10.2013 г. Допуснатите нарушения са самостоятелно основание за отмяна на двете оспорени заповеди. Твърдението за недопустимост на съдебното решение поради произнасяне по недопустима жалба е неоснователно. Заповедите са били оспорени по административен ред от Георгиев в срок на 06.11.2013 г., като горестоящият административен орган се е произнесъл с писмо, като на втора страница до подписа е положена дата - 19.11.2013 г., която дата е датата на произнасяне, същото е в законния срок и няма формиран мълчалив отказ по жалбата по административен ред, както твърди касаторът. Ирелевантно е обстоятелството, че по-късно е поставен регистрационен номер с по-късна дата на първа страница. Правилно съдът е приел, че при наличие на своевременно изрично произнасяне от горестоящия административен орган, срокът за обжалване пред съда тече от датата на връчването му - 10.12.2013 г. и жалбата от 16.12.2013 г. е подадена в срока по чл. 149, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК. Решението е неправилно - необосновано и постановено при съществено съдопроизводствено нарушение. Видно от протокола за проведена беседа от 17.10.2013 г., командирът на военно формирование 32300 и комисията са запознали главен старшина Георгиев със съдържанието на протокол за резултатите от извършена внезапна проверка и с фактите и доказателствата, събрани при извършването на служебната проверка. След изслушването му главен старшина Георгиев е запознат с предложението на комисията за налагане на дисциплинарно наказание. В протокола Георгиев е вписал, че се подписва с особено мнение, без да посочи относно какво е особеното му мнение и че е получил копие от протокол за служебна проверка и му е била проведена беседа. Предвид съдържанието на протокола липсва констатираното от съда нарушение на чл. 144 от ППЗОВСРБ. Налице е надлежно удостоверяване на запознаването с доказателствата и изслушването на Георгиев. Провеждането на беседата в щаба на Военноморските сили в гр. Варна не представлява нарушение на административнопроизводствените правила. Жалбоподателят не се е позовал на разрешения му отпуск по болест и не е поискал отлагане на беседата, нито пък ЗОВСРБ или ППЗОВСРБ съдържат забрана същата да се проведе по време на разрешен отпуск. Съгласно чл. 200, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗОВСРБ военнослужещият може да бъде освободен от военна служба поради наложено дисциплинарно наказание и по време на отпуск поради временна нетрудоспособност. Настоящият съдебен състав намира, че липсват констатираните от АС съществени административнопроизводствени нарушения, а тъй като в решението липсват мотиви относно фактите по делото от значение за преценка на материалноправната законосъобразност на оспорените заповеди, е налице съществено съдопроизводствено нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Решението като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато на АС - Варна за ново разглеждане от друг състав, при което да се изложат мотиви относно всички правнорелевантни обстоятелства и да бъдат обсъдени доводите на страните и да се изложат правните изводи на съда във връзка с приложимото материално право. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по исканията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за касационната инстнация предвид изхода на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 Върховният административен съд, пето отделени