Решение № 223 от 12.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5599/2015 г.

Решение № 223 от 12.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5599/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Бойка Стоилова Производството е по чл. 290 ГПК. С постановеното по делото определение № 409/25.04.2016 г. е допуснато касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд от 06.07.2015 г. по гр. д. № 1542/2015 г. в частта по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди по касационната жалба на Софийска апелативна прокуратура по въпроса относно определянето на обезщетението след преценка на всички установени по делото обстоятелства с оглед точното прилагане на чл. 52 ЗЗД поради разрешаването му в противоречие с практиката на ВКС. Касаторът поддържа заявените в касационната си жалба оплаквания за съществено процесуално нарушение, необоснованост и незаконосъобразност - касационни основания по чл. 281 ГПК. Ответникът по касационната жалба М. Г. К. от [населено място] чрез пълномощника си адв. Г. е изложил съображения за нейната неоснователност. Претендира разноски. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ съобрази следното: С решението си от 06.07.2015 г. САС по въззивни жалби и на двете страни е потвърдил решението на Врачанския окръжен съд от 17.02.2015 г. по гр. д. № 680/2014 г., с което П. на РБ е осъдена да заплати на М. К. 30 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на водено срещу него наказателно производство за престъпление, ведно със законната лихва от 15.10.2011 г. Въззивният съд е приел, че са налице предвидените в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ предпоставки за ангажиране отговорността на П.: срещу ищеца е било образувано наказателно производство за престъпление по чл. 282, ал. 2 НК, по което е привлечен като обвиняем на 29.05. 2007 г. /с първа връчена призовка като обвиняем през 2006 г./, с внесен обвинителен акт в съда на 27.05.2008 г.; с присъда по НОХД № 236/2008 г. В. ОС го е признал за невинен и го е оправдал, като е отхвърлил и граждански иск срещу него за 79 125 лв.; САС с решение от 18.11.2009 г. е потвърдил първоинстанционната присъда по протест на прокуратурата и по жалба на гражданския ищец; ответникът не е подавал протест срещу въззивното решение, което е обжалвано пред ВКС само от гражданския ищец и е потвърдено с решение от 12.07.2010 г. Във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът е бил отстранен от работа на длъжността "главен инспектор в [община], отдел "Здравеопазване на животните" при Р. В. със заповед от 22.12.2008 г. Върнат е на работа през март 2010 г., а в момента работи като директор на БАБХ. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид, че наказателното производство е приключило в разумен срок, спрямо К. е била взета най-леката мярка за неотклонение, въззивното решение на САС не е било протестирано пред ВКС, ищецът е бил известна на обществеността в [населено място] личност, заемал е отговорна длъжност и образуваното срещу него наказателно производство е имало сериозно отражение върху личния и служебния му авторитет. Взети са предвид негативните преживявания на обида, унижение, притеснение в контактите с близки и познати, както и отражението на наказателното производство върху здравето на К. Въз основа на заключение на вещо лице - психолог е прието, че ищецът се е намирал под продължителен стрес от психосоциален характер в резултат на повдигнатото му обвинение, че това състояние в неговите емоционални прояви е нормална психологическа реакция с временен и обратим характер, като към датата на изготвяне на заключението са налице данни за психосоматични заболявания в резултат на остатъчни въздействия и преживявания вследствие на стреса и психотравма, без клинични данни за заболявания от психиатричния кръг. Взето е предвид заключение на вещо лице - кардиолог, според което през 2009 г. на ищеца е поставена диагноза "артериална хипертония, И. и стенокардия", че преживеният от него стрес се явява второстепенен, коригируем рисков фактор за възникване на заболяванията, като некоригируеми рискови фактори са възраст, пол, раса, наследственост, върху които не може да се повлияе; че второстепенните фактори са много, за И. един от тях е стресът, заболяването е хронично и не може да бъде излекувано, но може да бъде стабилизирано. Прието е, че въпреки, че заболяванията са причинени от второстепенни рискови /коригируеми/ фактори, те очевидно са в причинна връзка с наказателното преследване, тъй като са диагностицирани през 2009 г., а преди това няма данни за оплаквания от смущения на сърдечно-съдовата система - от показания на свидетели, в т. ч. личният лекар на ищеца, е установено, че преди обвинението той е бил здрав и дори спортувал активно. С оглед на тези обстоятелства е прието, че обезщетението в присъдения размер е съобразено с конкретно установените вреди. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС приема следното: Трайна, многобройна и непротиворечива е практиката на ВКС по приложението на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ определяне на обезщетението за неимуществени вреди от съда по справедливост. Според т. 1 от ППВС № 4/1968 г. справедливостта по смисъла на посочената разпоредба не е абстрактно понятие. Тя се извежда чрез преценка на всички установени по делото конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към характера и степента на увреждането, в т. ч. обстоятелствата, при които то е осъществено, последиците, вкл. продължителност и интензитет на търпените болки и страдания, възрастта на увредения, общественото и социалното му положение и други. Това разрешение е споделено и в сочената от касатора практика на ВКС, обективирана в решения на негови състави по гр. д. № 78/2011 г. III ГО, по гр. д. № 593/2011 г. IV ГО и по гр. д. № 1179/2012 г. IV ГО. Разрешението се споделя напълно и от настоящия състав на ВКС, който не намира основания /а такива не се и сочат от страните/ за промяната му. Касационната жалба е частично основателна. В противоречие с горепосоченото разрешение на въпроса във връзка с приложението на материалния закон въззивният съд не е подложил на преценка при определянето на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди всички установени по делото релевантни обстоятелства. Такова е обстоятелството, че след приключването на наказателното производство ищецът е заел ръководна длъжност - директор на Българската агенция за безопасност на храните. Не е преценено и установеното чрез съдебно-психологичната експертиза, че К. не е търсил психологична помощ, че е изпаднал и живял под продължителен стрес от психосоциален характер, което е причина за продължителни и неблагоприятни обстоятелства, довели до нежелани емоционални прояви като тревожност, гняв, избухливост, вътрешно напрежение, отчужденост, затваряне в себе си, несигурност, нервност, раздразнителност, чувство на унижение, ограничително поведение, нарушения на съня и апетита, често главоболие, липса на доверие към околните, редуциране на контактите. Допуснатото по този начин нарушение от въззивния съд се е отразило на изводите по съществото на спора. Това е така, защото първото от посочените невзети предвид обстоятелства обосновава по-нисък интензитет на търпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на професионалния му авторитет. А с нетърсенето на психологична помощ от К. той е допринесъл за увреждането му, което е основание за намаляване на обезщетението, както е предвидено с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ. Неоснователни са останалите релевирани в касационната жалба оплаквания. При определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди въззивният съд е взел предвид разумната продължителност /2 години и 7 месеца/ на наказателното производство, определената най-лека мярка за неотклонение "подписка", оправдаването на ищеца още от първоинстанционния съд и непротестирането от прокуратурата на потвърждаващото оправдателната присъда въззивно решение. В съответствие със събраните по делото доказателства, включително чрез неоспореното заключение на съдебно-медицинската експертиза, е изводът, че изживеният от ищеца стрес в причинна връзка с наказателното производство е фактор, макар и второстепенен и коригируем, за възникване /а не само за провокиране на проявлението, както касаторът твърди/ на заболяванията на ищеца. Съобразено е в тази връзка и че давността на заболяванията /диагностицирането им/ е от 2009 г., че няма данни от преди това за оплаквания от смущения на сърдечно-съдовата система, че преди наказателното производство ищецът бил здрав и спортувал активно, че И. е хронично и не може да бъде излекувано, но може да бъде стабилизирано, че емоционалните и поведенчески прояви на ищеца са нормална психологическа реакция с временен и обратим характер, но и с данни за психосоматични заболявания в резултат на остатъчни въздействия вследствие преживения стрес и психотравма. Обстоятелството, че К. не е търсил психиатрична помощ, не е от значение за интензитета на причинените му неимуществени вреди с оглед заключението на неоспорената психологическа експертиза, че не се е налагало такова лечение и че емоционалните прояви не са довели до заболяване от психиатричния кръг поради вътрешните му механизми и ресурси за справяне със стресогенното събитие. С оглед на изложеното ВКС намира, че обезщетение, определено в размер на 25 000 лв., е в съответствие с принципа за справедливост, предвиден в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Ето защо и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК атакуваното решение следва да бъде отменено в уважителната му част за разликата над 25 000 лв. до присъдения размер 30 000 лв. и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество от касационния съд с отхвърляне на предявения иск за посочената разлика. В останалата му част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ответника по касация няма да бъдат присъдени разноски с оглед изхода на спора, тъй като той не е представил доказателства да е направил такива за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,