Решение № 244 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1432/2011 г.

Решение № 244 от 2.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 1432/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Николай Дърмонски Производство по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на Главния прокурор на основание чл. 420, ал. 1, пр. последно от НПК и има за предмет влязлото в законна сила одобрено от съда споразумение № 245/15.10.2010 г. по НОХД № 1237/2010 г. по описа на районен съд-Враца, което се атакува с доводи по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК заради неправилно приложение на материалния закон. Иска се частично отменяване на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част. Искането се поддържа от представителя на Върховната касационна прокуратура. Осъденият А. В. Б., редовно призован, не се явява в настоящето производство и не е изразил становище по искането на главния прокурор. Върховният касационен съд разгледа направеното искане съобразно правомощията си по чл. 425 от НПК и установи следното: С определение № 245/15.10.2010 г., постановено по НОХД № 1237/2010 г. от районен съд-Враца е одобрено споразумение между прокурора от РП-Враца и защитника на подсъдимия А. В. Б. от [населено място], област В., с което последният се е признал за виновен в извършването на 30.11.2009 г. във В., след предварителното му сговаряне [населено място] С. от [населено място], област В., повторно в немаловажен случай, чрез използване на МПС на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, 5 и 7 вр. чл. 194, ал. 1 от НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от 3 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи ефективно в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим. Определението не подлежи на обжалване и е влязло в законна сила на 15.10.2010 г. С искането на Главния прокурор от 22.03.2011 г. определението се атакува заради нарушение на материалния закон относно първоначалния режим за изтърпяване на наложеното на осъдения наказание лишаване от свобода с искане за отменяването му в тази част и определяне на по-строг първоначален режим и тип затворническо общежитие за изтърпяване наказанието от осъдения, след връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Върховният касационен съд, Първо наказателно отделение намира, че искането на Главния прокурор е направено в предвидения в чл. 421, ал. 1 от НПК срок, съобразно правомощията му по чл. 420, ал. 1, предл. последно от НПК и с него се иска отежняване положението на осъдения, като по съществото си е ОСНОВАТЕЛНО. При определяне на първоначалния режим за изтърпяване на наложеното на осъдения Б. наказание лишаване от свобода съдът, с одобреното и в тази му част споразумение за първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип е нарушен законът - разпоредбите на чл. 59, ал. 1, чл. 60, ал. 1 и чл. 61, т. 2 и 3 от ЗИНЗС. Това нарушение е допуснато и досежно определения първоначален режим за изтърпяване на общото наказание също от 3 месеца лишаване от свобода по предишни две осъждания на Б., по отношение на които обаче последното му деяние, по одобреното и атакувано по настоящето производство споразумение, се явява в рецидив, определило и квалифициране на кражбата като извършена "повторно, в немаловажен случай". Или, и за двете търпими от осъдения наказания лишаване от свобода той вече се явява осъждан и затова не може за всяко едно от тях да му бъде определен първоначален общ режим за изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип, а законосъобразно определимият е този по чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС - строг, съответно наказанията следва да бъдат изтърпени в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Неправилно съдът е извършил и ново групиране на предишните две наказания на осъдения, които са били групирани по НОХД № 83/2007 г. на районен съд-Козлодуй, а е следвало само да постанови на основание чл. 68, ал. 1 от НК отделното изтърпяване на отложеното за изтърпяване общо наказание, в изпитателния срок на което е извършено последното умишлено престъпление. Тази грешка обаче не е съществена, доколкото с новото групиране това множество от престъпления не е нарушено, а на основание чл. 25, ал. 4 от НК съдът е постановил реалното изтърпяване на определеното общо наказание. В тази му част споразумението не е атакувано с искането на главния прокурор. Постановеното в нарушение на тези разпоредби на ЗИНЗС предопределя основателността на искането на главния прокурор и връщане на делото на първоинстанционния съд, тъй като този пропуск не може да бъде отстранен от касационната инстанция с изменяване на атакувания съдебен акт поради необходимостта от влошаване положението на осъдения. Поради изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд - Първо наказателно отделение