Решение № 13999 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4858/2018 г.

Решение № 13999 от 15.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4858/2018 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационнa жалбa на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 1007/19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 1068 от 2017 г. по описа на Административен съд София-град, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт № Р-22221415001158-091-001/2.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. София, потвърден с Решение № 2267/21.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София при Централно управление на Националната агенция за приходите. С касационната жалба са представени заповеди, издадени от директора на ТД на НАП София след образуване на ревизионното производство. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че А. Манова е била надлежно упълномощена да възлага извършването на ревизии преди датата на издаването на заповедта за възлагане на ревизия по реда на чл. 112-113 от ДОПК. Според касатора това се установява от представената Заповед № РД-01-1217/01.10.2013 г. на директора на ТД на НАП София за компетентност на лицето, издало заповедта за възлагане, както и от заповед на директора на ТД на НАП София, с която е била назначена на длъжност и. д. началник сектор "Ревизии" и впоследствие заповед на директора на ТД на НАП София, с която е била назначена на длъжност началник сектор "Ревизии". Излага подробни съображения в тази връзка и моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да потвърди ревизионния акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "Пинот груп" ЕООД не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22221415001158-091-001/2.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП, гр. София, потвърден с Решение № 2267/21.12.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с който на «Пинот груп»ЕООД са определени задължения по ЗДДС за периодите 1.10.2014 г. до 31.01.2015 г. С обжалваното решение е прогласен за нищожен обжалвания пред ААСГ ревизионен акт. По делото е установено, че ревизията е възложена със ЗВР № Р-22221415001158-020-001/25.02.2015 г., издадена от А. Манова, на длъжност Началник сектор при ТД на НАП София, изменена със ЗВР № Р-22221415001158-020-002/3.06.2015 г. Ревизионното производство е спряно със заповед от 1.07.2015 г. и е възобновено със заповед от 2.03.2016 г. За резултатите от ревизията е съставен ревизионен доклад № Р-22221415001158-092-001/10.05.2016 г. Ревизията приключва с Ревизионен акт № Р-22221415001158-091-001/2.06.2016 г., издаден от А. Манова–орган възложил ревизията и З. Николова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП София–ръководител на ревизията. За да достигне до извод за нищожност на оспорения РА, първоинстанционният съд е приел, че органа възложил ревизията - А. Манова на длъжност Началник сектор при ТД на НАП София " не е бил надлежно оправомощена от директора на ТД на НАП София да възлага ревизии. Решението е правилно. От представената Заповед № РД-01-1217/01.10.2013 г. на директора на ТД на НАП София, издадена на осн. чл. 11, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от ЗНАП във вр. с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК на която се позовава касатора се установява, че А. Манова - и. д. началник сектор "Ревизии" е упълномощена да издава заповеди за възлагане на ревизия, считано от 1.10.2013 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че РА е издаден от некомпетентен орган, което води до неговата нищожност. Това е така, защото към 25.02.2015 г. /датата на издаване на ЗВР/ А. Манова е заемала длъжността началник сектор "Ревизии" на отдел "Ревизии" към Дирекция Контрол при ТД на НАП София. На тази длъжност длъжност Манова е била назначена на 27.12.2013 г. За релевантия период обаче - от назначаването на Манова на длъжност началник сектор при ТД на НАП София /27.12.2013 г. / до издаването на ЗВР /25.02.2015 г. / не са представени доказателства, включително представените в настоящето производство заповеди, издадени от директора на ТД на НАП София след образуване на ревизионното производство/, че същата е оправомощена да възлага ревизии. Заповед № РД-01-1217/01.10.2013 г. е издадена преди назначаването на Манова на длъжността началник сектор. А към датата на издаването на тази заповед -01.10.2013 г. Манова е заемала длъжността началник сектор "Проверки" на офис "Красно село" при ТД на НАП София и същевременно, по вътрешно съвместителство е заемала и длъжността началник сектор "Ревизии" на отдел "Ревизии" към Дирекция "Контрол" при ТД на НАП София. С оглед събраните доказателства настоящият касационен състав не споделя довода в касационната жалба, че Манова е надлежно упълномощена да издава ЗВР. При така установените факти следва извод, че ЗВР, издадена от А. Манова на длъжност Началник сектор при ТД на НАП е издадена от ненадлежно оправомощено лице по смисъла на чл. 112, ал. 2 от ДОПК към 25.02.2015 г. - датата на издаване на ЗВР. По изложените съображения и като е приел, че ревизията е възложена от некомпетентен орган по приходите, респективно, че ревизионния акт е издаден от некомпетентен административен орган и е нищожен, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се следват разноски. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,