Решение № 4638 от 3.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Николов, подадена срещу решение 140 от 18.05.2022г. по адм. дело 109/2022г. на Административен съд Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане ПР-ПБЗНС-ВТ1-5-4 от 22.02.2022 г., издадено от инспектор в група "Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност" в Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" (ДПК и ПД в РСПБЗН) Велико Търново. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспорения съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - инспектор в група "Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност" (ДПКПД) в Районна служба "Пожарна безопасност и защита на населението" (РСПБЗН)Велико Търново, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Разпореждане ПР-ППБЗН-ВТ1-5-4, издадено от инспектор в РСПБЗН- Велико Търново, с което на основание чл. 125, ал. 1, т. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и чл. 32, т. 6 от Наредба 8121з -647/ 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите (Наредбата) е разпоредено на Николов, собственик на апартамент [номер], находящ се в гр. Велико Търново, [улица], да възстанови в срок до 31.08.2022 г. целостта на коминното тяло в упоменатия апартамент в съответствие с изискванията на чл. 32, т. 6 от Наредбата. За да постанови обжалваното решение, административния съд е приел от правна страна, че разпореждането е издадено от компетентен орган по чл. 125, ал. 1 т. 4 вр. т.2 ЗМВР, съдържа фактически и правни основания за издаването, има ясна и конкретна разпоредителна част, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същото е в съответствие с приложимото материално право и целта на закона. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Правилни са констатациите на съда, че чрез премахване на комините в апаратамента 25 на [улица], гр. Велико Търново е нарушена нормата на чл. 32, т. 6 от Наредба 8121з -647/ 01.10.2014 г., с която е забранено нарушаване на целостта и промяна на конструкцията на димоотводи, въздухопроводи и комини, но неправилно е извел извод, че с разпореждането, предмет на оспорване, е наложена принудителна административна мярка, за законосъобразността на която е необходима извършената от административния орган констатация за нарушаване целостта на комина в апартамента, собственост на Н. Николов. По делото не са събрани доказателства, удостоверяващи собствеността на проверения обект (апартамент 25, находящ се в гр. Велико Търново, [улица]), въпреки противоречивите данни, съдържащи се в административната преписка, по-конкретно посочените за собственици на процесния апартамент-К. Хутова и Н. Хутов в жалбата на останалите собственици на жилищния блок на [улица]), и посочения в оспореното разпореждане адресат-Н. Николов. При разпределяне на доказателствената тежест между страните по чл. 170 АПК съдът най-общо е указал на административния орган, че следва да докаже компетентността си, както и че са налице фактически и правни основания за издаване на процесния акт, но без да са посочени за кои конкретни факти са необходими доказателства. По този начин въпросът с оспорения от жалбоподателя факт относно собствеността на проверения апартамент е останал неизяснен. Съдът е приел, че Н. Николов е действителния собственик на апартамента, предмет на проверка на обжалваното разпореждане, без да са налице доказателства по делото, удостоверящи собствеността на имота. При спазване на принципа на служебното начало съдът е следвало да разпредели доказателствената тежест, като даде конкретни указания на страните за установяване на обстоятелствата, свързани със собствеността на проверения обект. Посочените и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на чл. 171, ал. 5 АПК са съществени по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, тъй като изводите на съда са пряко относими към законосъобразността на разпореждането за възстановяване целостта на коминното тяло в горепосочения апартамент. Допуснатите процесуални нарушения са довели до непопълване на делото с относими доказателства, които не могат да бъдат събрани в настоящото производство (арг. чл. 220 от АПК). По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на дадените в настоящото решение указания по приложението на материалния закон. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,