Решение № 16050 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2009 г.

Решение № 16050 от 28.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4201/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Съвет за електронни медии (СЕМ) - гр. София, чрез процесуален представител юрисконсулт Златка Георгиева, против решение № 1345/10.01.2009 г., постановено по адм. дело № 5556/2008 г. на Административен съд - София град, Първо отделение, II състав, с което по жалбата на Георги Иванов Иванов от гр. София, е прогласена нищожността на отказ на и. д. председател на СЕМ, обективиран в писмо изх. № 013-840-03/25.08.2008 г. да му предостави по реда на ЗДОИ, информация по заявление вх. № 013-840/12.08.2008 г. и преписката е върната на СЕМ за ново произнасяне по посоченото заявление. Наведени са съображения за нищожност и недопустимост на решението, като постановено от родово некомпетентен съд, по жалба срещу неподлежащ на оспорване акт, а по същество - неправилно, поради противоречие с приложимия материален закон и по-конкретно с нормите на чл. 17 и чл. 18 ЗДОИ, и чл. 14, ал. 4 ЗРТ. Поради това се претендира отмяната му със съответните последици. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Трето отделение, в настоящия състав, като взе предвид наведените касационни основания, доказателствата по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, по следните съображения: Поддържаният от касатора довод за нищожност на решението, като постановено от некомпетентен съд, е неоснователен. Спорът е бил подсъден именно на Административен съд - София град, с оглед издателя на оспорения акт. В подкрепа на този извод е изменението на чл. 40, ал. 1 ЗДОИ, според което решенията за достъп до обществена информация или за отказ за предоставяне на достъп до обществена информация се обжалват пред административните съдилища или пред Върховния административен съд, в зависимост от органа издал акта и по реда на АПК. Действително, правилото на чл. 40, ал. 2 ЗДОИ не е изменено едновременно с това по ал. 1 (по ДВ бр. 49/19.06.2007 г.), но с оглед предвидения специален ред за обжалване на отказите за предоставяне на достъп до обществена информация - този по АПК и в тези случаи, компетентен да се произнесе е съответно компетентния съд от системата на административните съдилища. В тази връзка следва да се отбележи разпоредбата на чл. 132 АПК, според която всички административни дела са подсъдни на административните съдилища, с изключение на тези, подсъдни на ВАС. С решението от 10.01.2009 г. по адм. дело № 5556/2008 г., като е приел за допустима жалбата, с която е сезиран, административният съд е прогласил нищожността на отказа на и. д. председател на СЕМ, обективиран в писмо изх. № 013-840-03/25.08.2008 г., да предостави достъп до обществена информация по заявление вх. № 013-840/12.08.2008 г. от Георги Иванов Иванов и преписката е върната на СЕМ за ново произнасяне по това заявление, с мотиви, че отказът е издаден от некомпетентен орган, тъй като писмото е подписано единствено от лицето, изпълняващо длъжността председател на СЕМ към момента на изпращането му. Със заявлението от 12.08.2008 г. са поискани данни относно журналистите и редакторите, изготвили посочените в него телевизионни предавания, излъчени от операторите "Скат" и "Скат +"; копия от записите на тези предавания; информация, индивидуализираща лицата, участващи в управлението на посочените телевизии, както и тези, непосредствено заети при формирането на редакционната политика, изготвянето и излъчването на уточнените от заявителя предавания, включително трите им имена, ЕГН и заемана длъжност. Искането е предявено на посочено в него основание чл. 14, чл. 17 и чл. 18 ЗРТ, като е обосновано с необходимостта при подаване на жалби по реда на НПК срещу физически лица, да бъдат посочени техните имена и ЕГН. По същество съдът е приел, че след като СЕМ се явява задължен субект по смисъла на чл. 3 ЗДОИ и с оглед качеството му на колективен орган е следвало да постанови решение по подаденото заявление след проведено заседание, а оттам и че отказът за предоставяне на поисканата информация на неговия и. д. председател е нищожен, като постановен от некомпетентен орган. Настоящата инстанция не споделя становището на първоинстанционния съд, че жалбата по която е образувано производството пред него е допустима. Съдът не е съобразил естеството на поисканата информация нито обстоятелството, че актът, изпратен до заявителя от и. д. председателя на СЕМ, по съществото си е уведомление по смисъла на чл. 32 и чл. 33 ЗДОИ, което не подлежи на оспорване по реда на АПК. С оспореното пред първата инстанция писмо, Георги Иванов е уведомен, че поисканата от него информация не е създадена, нито се съхранява от СЕМ, поради което и не може да му бъде предоставена от този орган, като в една част (копия от записите на телевизионни предавания) може да бъде изискана от телевизионните оператори по реда и в срока визиран от чл. 14 ЗРТ, а в друга (относно лицата, заети в управлението им) - от публичния търговски регистър. След като заявлението за предоставяне на достъп до обществена информация, не съдържа искане за предоставяне на информация, създадена или съхранявана от СЕМ, не би могло да се приеме, че СЕМ е задължен да я предостави по силата на действащата правна уредба, включително по реда на Закона за достъп до обществена информация. Съгласно чл. 3 от с. з., ЗДОИ се прилага за достъп до обществена информация, която се създава или съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България, както и за различни от посочените публичноправни субекти, за физически и юридически лица, относно извършвана от тях дейност, финансирана със средства от консолидирания държавен бюджет и за средствата за масова информация, относно информация, свързана с прозрачността на тяхната дейност. По аргумент от чл. 2 ЗДОИ, целта на закона е посредством предоставянето на информация свързана с обществения живот в Република България, да се даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закон субекти. Той обаче не съставлява основание, на органите по чл. 3, ал. 2, т. 1 ЗДОИ да бъде вменено задължение да събират и предоставят данни в полза на физически лица. Но след като СЕМ не е бил длъжен да предостави информация във връзка с процесното заявление за достъп по реда на ЗДОИ, не е налице и подлежащ на обжалване изричен отказ по заявлението на Георги Иванов с вх. № 013-840/12.08.2008 г., който да подлежи на оспорване по реда на административния процес. Предвид изложеното, административният съд се е произнесъл по недопустима жалба, подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, която е следвало да бъде оставена без разглеждане, а производството по нея - прекратено, на основание чл. 159, т. 1 АПК. Като се е произнесъл по недопустима жалба, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено с оглед правилото на чл. 218, ал. 2 АПК, вр. чл. 221, ал. 3 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,