Решение № 344 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 804/2008 г.

Решение № 344 от 12.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 804/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бранислава Павлова Производството е по чл. 218а ал. 1 ГПК (отм.) във връзка с § 2, ал. 3 ПЗР ГПК обн. Д. В. бр. 59/2007 г., в сила от 01.03.2008 г. Р. М. М. и Н. М. М. са обжалвали въззивното решение на Великотърновския окръжен съд № 501 от 05.12.2007 г. по гр. д. № 1007/2007 г., Касационната жалба е подадена в срок и съдържа мотивирано изложение на отменителните основания, поради което е процесуално допустима. Ответниците Т. Й. М., С. А. И. и Т. А. С. не са подали писмен отговор по реда на чл. 218г ГПК (отм.). По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Великотърновският окръжен съд е оставил в сила решението на Районния съд гр. Е. № 104 от 12.06.2007 г. по гр. д. № 375/2006 г. в частта, в която е отхвърлен иска на Р. М. М. и Н. М. Т. против Т. Й. М., С. А. И. и Т. А. С. за установяване, че са собственици по наследство на 1/3 ид.ч. от недвижим имот, останал в наследство от С. Ц. В. съд е приел, че спорният имот е бил собственост на С. Ц., починал през 1978 г. и И. Ц., починала през 1994 г. Ищците Р. М. и Н. Т. са техни внуци от коляното на сина им М. М., починал през 1987 г., а ответниците Т. Й. М., С. А. И. и Т. А. С. са наследници на другия син А. С. М., починал през 1989 г. Съдът е приел за установено от фактическа страна от гласните доказателства, че от смъртта на И. Ц. през 1994 г. и понастоящем имотът непрекъснато и спокойно изцяло се е стопанисвал и владял като техен собствен от наследниците на А. М., никой не е оспорвал техните права и владението им. Съдът е приел също така, че в тежест на ищците е било да докажат в процеса, че са владели и ползвали непрекъснато имота безпроблемно в съсобственост с останалите сънаследници. Решението е валидно и допустимо, но по същество е постановено в нарушение на процесуалните правила. При наследствено правоприемство, каквото в случая е възникнало след смъртта на С. Ц. и И. Ц., въведено от ищците и като основание на иска за собственост, сънаследниците придобиват собствеността в определен обем права съобразно правилата на чл. 5 - 10 ЗН и в техните вътрешни отношения се счита, че всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части. Наследникът, който се позовава на придобивна давност трябва съгласно чл. 127 ГПК (отм.) да докаже не само, че е ползвал имота, но и че е променил намерението си и е завладял частите на сънаследниците. Промяната в намерението не трябва да остане скрита, тя трябва да намери външна изява в предприемане на конкретни действия, които да показват на сънаследниците, че тяхната фактическа власт е отблъсната. В тази насока е константната съдебна практика - решение 140/2006 г. на ВКС, I г.о., 169/2006 г. I г. о. 972/2006 г., I г.о., 216/2002 г. I г.о. Следователно фактът на едноличното ползване на имота от част от сънаследниците не е достатъчен за доказване на възражението за придобивна давност. В отношенията между сънаследниците презумпцията на чл. 69 ЗС не важи, в техните вътрешните отношения се счита, че този който ползва имота е държател на чуждите идеални части - владее ги от тяхно име и за тяхна сметка, следователно сънаследникът, на когото се противопоставя придобивна давност не трябва да доказва активно поведение, а обратно то трябва да бъде предприето от този, който променя намерението си и от държател става владелец. В случая въззивният съд е разместил доказателствената тежест между страните и не е обсъдил релевантните за спора факти, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, а това е основание по чл. 218б ал. 1 б. "в" ГПК (отм.) обжалваното решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по досегашния ред /§ 2, ал. 2 ПЗР ГПК./ Воден от горното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение