Решение № 3929 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2011 г.

Решение № 3929 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9105/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на "Куртоглу Бакър Куршун Сани" АД и Патентното ведомство на Република България (ПВ), против решение № 1447 от 28.03.2011 г., постановено по адм. д. № 5274/2009 г. по описа на Административен съд София-град (АССг). В двете касационни жалби се твърди, че неправилно с обжалваното решение е обявено за нищожно част от решение № 141/2009 г. на Председателя на ПВ, като постановено в противоречие с влязло в сила съдебно решение, тъй като "Куртоглу Бакър Куршун Сани" АД не са участвали в съдебното производство, по което то е било постановено и следователно същото няма сила на присъдено нещо спрямо тях. В останалата част, с което е отменено решението на ПВ, с което са заличени дизайни № № 20, 60 и 201 се навеждат доводи за необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Поради това се иска отмяната му и постановяване на ново, с което жалбата против решението на ПВ да бъде отхвърлена. Ответната страна - "Алумил България" ООД, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва и двете касационни жалби и моли съда, да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационните жалби са подадени от активно легитимирани страни, в срока по чл. 211 АПК и са процесуално допустима, а разгледани по същество неоснователни, поради следните съображения: Производството пред АССг е образувано по жалба на "Алумил България" ООД срещу решение № 141 от 16.04.2009 г. на заместник-председателя на ПВ, с което е заличена регистрацията на промишлен дизайн рег. № 4040 "Профили за многофункционални конструкции" по отношение на регистрирани дизайни с № № 1, 2, 4, 13, 20, 21, 38, 41, 52, 54, 58, 60, 61, 62, 65, 66, 68, 69, 71, 198, 199, 200, 201 и 203. Въз основа на събраните доказателства съдът е установил, че съгласно свидетелство за промишлен дизайн от 6.11.2000 г. е регистриран дизайн "Профили за многофункционални конструкции" рег. № 4040, съдържащ 250 дизайна с притежател MILONAS GEORGIOS, с дата на регистрация 20.10.2000 г. и срок на закрила - 27.03.2010 г. На 29.03.2004 г. в Държавния регистър за промишлени дизайни е извършено вписване по отношение на посочения дизайн, като правото на собственост е прехвърлено на "Алумил България" ООД. От приложено към делото Уведомление на ПВ е установено, че срокът на закрила на дизайн с рег. № 4040 е продължен до 27.03.2015 г. Въз основа на доказателствата по делото съдът е установил, че по молба с вх. № 1226 от 23.01.2001 г. на "Вайс профил" ООД, с решение № 22/2.03.2005 г. на Председателя на ПВ е заличена регистрацията на дизайни № № 1, 2, 4, 6, 8, 9, 11, 13, 14, 18, 21, 22, 23, 26, 29, 38, 41, 42, 46, 47, 52, 53, 54, 56, 58, 59, 61, 62, 64, 65, 66, 68, 69, 70, 71, 89, 194, 195, 198, 199, 200, 202, 203 и 204 по отношение на Промишлен дизайн рег. № 4040 "Профили за многофункционални конструкции" с притежател "Алумил България" ООД и е отхвърлено искането по отношение на дизайн № 36 от същия дизайн. С влязло в сила съдебно решение (Решение от 30.06.2006 г. по адм. дело № 1926/2005 г. на СГС, АК, IIIБ състав, оставено в сила с Решение 7708/17.07.2007 г. по адм. дело № 11034/2006 г. на ВАС, V-то отделение) е отменено това решение на ПВ. С оглед на така установеното, първоинстанционният съд приел, че в частта по отношение на тези дизайни от дизайн с рег. № 4040 решение № 141/16.04.2009 г. на заместник-председателя на ПВ е нищожно на основание чл. 177, ал. 2 АПК. В останалата част - по отношение дизайни 20, 60 и 201 решение № 141 от 16.04.2009 г. на заместник-председателя на ПВ е отменено. За да постанови този резултат АССг приел, че от доказателствата по делото е установено, че по отношение на дизайни № 20 и № 60 не се установява идентичност по смисъла на чл. 12, ал. 2 от Закона за промишления дизайн (ЗПД) по отношение на противопоставените им дизайни с профил № 1524 и профил № 1560, възприемайки заключението на приетата по делото експертиза. По отношение на дизайн № 201, установил, че противопоставените профили № 1710 - 1711, съдържащи се в каталозите на първия касатор са станали общодостъпни след датата на регистрация на дизайна, при което в случая по отношение на дизайн № 201 са налице предпоставките на чл. 12, ал. 1 ЗПД за новост, макар експертизата да установява идентичност. По тези съображения отменил решението на ПВ, в частта, с която бил заличени дизайни № № 20, 60 и 201 от дизайн рег. № 4040. Решението е правилно. Неоснователни са наведените доводи за неправилност на решението, в частта му, в която е прогласена нищожността на част от административния акт. Не се спори между страните, че за дизайните, предмет на тази част на административния акт е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е отменен административен акт, каквото е решение № 22 от 2.03.2005 г. на ПВ. Действително силата на присъдено нещо на съдебното решение действа само между страните по същото, която следва да бъде зачитана и от държавните органи (арг. Чл. 172 АПК и чл. 298 ГПК). Силата на присъдено нещо обаче освен субективни предели има и обективни такива, които се разпростират върху предмета на делото, по който съдът се е произнесъл с влязло в сила решение. В случая предмет на делото е оспорването на административен акт, затова решението не установява нищо за действителността на последиците от акта спрямо третите лица, които не са го оспорили. Но решението, с което е отменен административен акт има конститутивно действие, което се изразява в отпадането с обратна сила на разпоредените с акта права и задължения и трябва да бъде зачитана от всеки, независимо дали е участвал в делото. Освен това следва да бъде посочен и фактът, че в хода на производството по адм. дело № 1926/2005 г. на СГС са били обсъдени същите доказателства, въз основа на които е претендирано заличаване на същите дизайни, а именно представените от касатора "Куртоглу Бакър Куршун Сани" АД негови каталози. В тази насока, доколкото именно тези факти са били предмет на обсъждане и проверка за постановяване на влязлото в сила решение е преклудирана възможността за ново позоваване на същите. В конкретния случай с влязло в сила съдебно решение е отменен административен акт - Решение № 22 от 3.05.2005 г. на Председателя на ПВ, в частта, с която е заличена регистрацията на дизайни № № 1, 2, 4, 6, 8, 9, 11, 13, 14, 18, 21, 22, 23, 26, 29, 38, 41, 42, 46, 47, 52, 53, 54, 56, 58, 59, 61, 62, 64, 65, 66, 68, 69, 70, 71, 89, 194, 195, 198, 199, 200, 202, 203 и 204 по отношение на Промишлен дизайн рег. № 4040 "Профили за многофункционални конструкции" с притежател "Алумил България" ООД. По силата на чл. 177, ал. 1, изр. второ АПК това решение има действие по отношение на всички. Независимо от факта, че в съдебното производството, а също и в административното такова първият касатор не е участвал по силата на цитираната разпоредба цитираното съдебно решение има сила и по отношение на него, като няма съмнение, че същото има сила по отношение на административния орган, не само съгласно цитирания законов текст, а и с оглед на субективните предели на силата на присъдено нещо на постановеното решение. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК актовете на административните органи постановени в противоречие с влязло в сила решение на съда са нищожни. В случая, обжалваното пред първоинстанционния съд решение № 141 от 16.04.2009 г. на заместник-председателя на ПВ, с което е заличена регистрацията на промишлен дизайн рег. № 4040 "Профили за многофункционални конструкции" по отношение на регистрирани дизайни с № № 1, 2, 4, 13, 20, 21, 38, 41, 52, 54, 58, 60, 61, 62, 65, 66, 68, 69, 71, 198, 199, 200, 201 и 203. Въз основа на така установеното правилно съдът е приел, че решението на ПВ по отношение на дизайни № № 1, 2, 4, 13, 21, 38, 41, 52, 54, 58, 61, 62, 65, 66, 68, 69, 71, 198, 199, 200, и 203 е нищожно по силата на цитираната разпоредба. Същевременно следва да бъде посочено, че вторият касатор ПВ безспорно е бил страна по посоченото административно дело на СГС, като издател на отменения административен акт, след което въпреки наличието на влязло в сила решение е постановен обжалваният пред АССг втори такъв. По отношение на дизайни № № 20,60 и 201 от дизайн рег. № 4040 "Профили за многофункционални конструкции" обосновано съдът е приел, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства не са налице законовите предпоставки за заличаването им. Правилен е изводът, като базиран на събраните доказателства, че по отношение на дизайни № № 20 и 60 не е установена идентичност с противопоставените дизайни на профили № 1524 и 1560 по смисъла на чл. 12, ал. 2 ЗПД. Действително за да обоснове този извод съдът е възприел заключението на вещото лице, но същото е прието като компетентно и безпристрастно изготвено, а и изводите на експерта не се опровергават от останалите събрани доказателства. По отношение на дизайн № 201 от дизайн 4040 законосъобразно е прието, че в случая не е доказана твърдяната липса на новост по отношение на същия, тъй като макар да е идентичен с дизайна на профил № 1710-1711 от каталога на първия касатор, достоверната дата на представяне на този каталог представянето му на 23.01.2004 г. пред ПВ от "Вайс профил" ООД. В тази насока съдът е изложил подробни доводи, които напълно се споделят от настоящият състав, тъй като съдът правилно в случая е приложил разпоредбата на чл. 181 ГПК, приложима в административното производство по силата на чл. 144 АПК, тъй като именно представянето на тези каталози пред ПВ е факта, установяващ по безспорен начин съществуването им. Правилно са ценени и показанията на разпитаните по делото свидетели, като е отчетен факта, че същите доведени от първия касатор и са негови служители. Правилно в случая, съдът е извел изводите си въз основа на анализ на доказателствата в тяхната съвкупност.