Решение № 5614 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13114/2008 г.

Решение № 5614 от 29.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13114/2008 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Стоил Славов Караджов от гр. Стара Загора против решение № 30 от 28.07.2008 г., постановено по адм. д. № 165/2008 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, а допълнително в съдебно заседание са развити и доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че са неправилни изводите на съда за липсата на причинна връзка между сочения като нищожен административен акт - удостоверение за наследници и претендираните на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ имуществени и неимуществени вреди. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна - Община Стара Загора, в изразеното чрез процесуалния си представител писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за неоснователност касационната жалба. За да се произнесе, Върховният административен съд, трето отделение взе предвид следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Стоил Славов Караджов от гр. Стара Загора против Община Стара Загора, която да бъде осъдена да заплати обезщетение в общ размер от 716.60 лв. за причинени имуществени вреди в размер на 216.60 лв. и за неимуществени вреди в размер на 500 лв. ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на молбата. Като основание за претендиране на обезщетението е посочен издаден нищожен административен акт - удостоверение за наследници № 25/19.03.2007 г. от Кмета на с. Преславен общ. Стара Загора, което е послужило за прекратяване на гр. д. № 1493/2005 г. по описа на Районен съд Стара Загора. По това гражданско дело ищецът е направил разноски от 216.60 лв. за държавна такса и адвокатски хонорар. Претендирал и да му бъдат присъдени направените по настоящото дело разноски. Искът за вреди е обективно съединен на основание чл. 204, ал. 2 АПК с оспорване на удостоверение за наследници № 25/19.03.2007 г., издадено от Кмета на с. Преславен общ. Стара Загора с твърдения за неговата нищожност. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан иска на Стоил Славов Караджов против Община Стара Загора за сумата в общ размер от 716.60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 216.60 лв. и за неимуществени вреди в размер на 500 лв. от издаден нищожен административен акт - удостоверение за наследници № 25/19.03.2007 г. от Кмета на с. Преславен общ. Стара Загора, ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на молбата. Решението е неправилно. При постановяването му е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в следното: Съдът е бил сезиран с обективно съединен иск по чл. 204, ал. 2 АПК, а именно за обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и за обявяване нищожността на административен акт с правно основание чл. 149, ал. 5 АПК. След анализ за релевантните за спора факти, съдът е стигнал до извод в диспозитива на решението единствено относно основателността и доказаността на ищцовата претенция, но не се е произнесъл по оспорването на валидността на административния акт - удостоверението за наследници. Оспорването на административния акт е преюдинциално по отношение иска за вреди по аргумент от чл. 204, ал. 1 АПК. При изрично искане от ищеца в исковата молба да бъде прогласена нищожността на административния акт съдът е следвало съобразно чл. 207, ал. 2 АПК да се произнесе изрично по оспорването относно неговата законосъобразност и ако прецени, че то е неоснователно следва да го отхвърли, чиято последица е прекратяване на производството по иска за обезщетение. По тези съображения настоящата инстанция приема, че оспореното решение като постановено при посочените съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде отменено на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, при спазване на дадените в обстоятелствената част указания. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд - трето отделение,