Решение № 10174 от 15.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4782/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. А., чрез адв. Еленски, против решение № 4168 от 02.02.2026 г., постановено по адм. дело № 12026/2025 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на Н. против заповед №РД- ЧР-21-60/29.10.2025г. на главния секретар на Министерството на иновациите и растежа, сега Министерство на иновациите и дигиталната трансформация, за прекратяване на служебното й правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. Жалбоподателката твърди, че съдебният акт е неправилен поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – главен секретар на Министерството на иновациите и растежа, сега Министерство на иновациите и дигиталната трансформация, чрез юрк. Илиева, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която оспореният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София- град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Съставът на административния съд правилно приема, че не са налице основания за отмяна на заповед № РД-ЧР-21-60/29.10.2025г. на главния секретар на Министерството на иновациите и растежа, сега Министерство на иновациите и дигиталната трансформация, с която на основание чл. 107, ал.1, т. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателката П. А. – [заличен текст], считано от 30.10.2025г. Законосъобразно е прието, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с изискванията за форма по чл. 108, ал. 1 ЗДСл и при спазване на административнопроизводствените правила, като изложените в този смисъл мотиви се споделят от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. Изводът на първоинстанционния съд за постановяване на оспорената заповед в съответствие с материалния закон също се споделя от настоящия състав. При правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с доказателствата решаващият съд приема, че заповедта е издадена след осъществяване на предпоставките, предвидени в нормата на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, посочена в заповедта като правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Според цитирания текст органът по назначаването прекратява служебното правоотношение без предизвестие, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от закона регламентира изискванията към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за постъпване на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 ЗДСл). Когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 ЗДСл, е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл). В случая правилно е прието, че условията на цитирания текст са изпълнени. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателката е назначена на заеманата длъжност на 29.09.2025г. при условията на чл. 9, ал. 1 ЗДСл и §7 от ПЗР на ЗДСл (заповед № РД-ЧР-21-48/ 29.09.2025г.). Към тази дата същата е вписана в публичния регистър на политическите партии като член на Националния изпълнителен съвет на ПП „Движение за социален хуманизъм“ и в състава на Оперативното бюро на същия орган на партията- съответно ръководен орган и контролен орган на партията. Към датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, предмет на оспорване, няма данни същата да е освободена като член на тези партийни органи, а и такива твърдения от страна жалбоподателката не са направени. Този извод следва от представеното от Софийски градски съд удостоверение по ф. д. № 5006/2003г., а всички доводи на жалбоподателката в обратен смисъл се основават на решение за освобождаването й от състава на тези органи от 12.08.2023г., което не е вписано в публичния регистър, в противоречие е с представеното удостоверение от председателя на политическата партия „Движение за социален хуманизъм“ от 18.03.2022г. и предхожда назначаването й на държавна служба. При тези факти съставът на административния съд правилно приема, че двете кумулативни предпоставки, предвидени в чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, са изпълнени – служителят е назначен на държавна служба в нарушение на чл. 7, ал. 2, т. 5 ЗДСл, тъй като е член на ръководен и контролен орган на политическа партия в противоречие с принципа за политическа неутралност на държавните служители по чл. 4, ал. 2 ЗДСл и нарушението съществува към момента на прекратяване на служебното правоотношение, поради което правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие със закона. Възражението на касационната жалбоподателка, че преди назначаването й на държавна служба е освободена като член на Националния изпълнителен съвет на ПП „Движение за социален хуманизъм“ и като член на Оперативното бюро към НИС с решение на Националния изпълнител съвет от 12.08.2023г., е неоснователно. Политическите партии се регистрират в публичен регистър в Софийски градски съд, в който по реда на Гражданския процесуален кодекс се вписват наименованието на партията, седалището, имената а членовете на ръководните и контролни органи, лицата, които я представляват и други обстоятелства (чл. 15 и чл. 17 от Закона за политическите партии), като решенията на съда се обнародват съгласно чл. 19 ЗПП. По арг. от чл. 599, ал. 1-3 ГПК вписването в регистъра има оповестително, доказателствено и конститутивно действие по отношение на трети добросъвестни лица, за които вписаните обстоятелства се считат за съществуващи от деня на вписването, а когато подлежат на обнародване – от датата на обнародване, като всяко добросъвестно трето лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува. В случая органът по назначаване като трето добросъвестно лице установява нарушението на чл. 7 ЗДСл именно въз основа на данните от публичния регистър на политическите партии, в който обстоятелствата, взети с решението на Националния изпълнителен съвет на ПП „Движение за социален хуманизъм“ от 12.08.2023г. не са вписани по реда на чл. 595 и сл. ГПК, а и няма данни да са заявени за вписване. С оглед значението на вписването по отношение на трети добросъвестни лица възражението на жалбоподателката, че заявлението й за освобождаване като член на НИС и на Оперативното бюро към НИС е достатъчно да обоснове отпадане на несъвместимостта, е неоснователно, още повече че представените доказателства за освобождаване на жалбоподателката от партийните органи са противоречиви: представено е решение по протокол от заседание на НИС от 12.08.2023г., а същевременно заявлението за освобождаване е от 18.03.2022 г., като на същата дата е издадено и удостоверение от НИС на ПП „Движение за социален хуманизъм“, жалбоподателката е освободена като член на НИС и на Оперативното бюро с решение от 18.03.2022г. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът извършва преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Решението е постановено след анализ на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт е със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 АПК и в него, обратно на становището на касатора, са изложени подробни мотиви в подкрепа на направените изводи по съществото на спора. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно и не са налице посочените от касационната жалбоподателка основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,