Решение № 12668 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5601/2015 г.

Решение № 12668 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5601/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Бултрансарт" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя - Румян Лазаров, против решение № 298/19.01.2015 г. по адм. дело № 8701/2013 г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон. Ответникът: Столичен общински съвет /СОС/, представляван от председателя му, редовно призован, не се явява представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Бултрансарт" ЕООД, против Решение № 274/30.05.2013 г. на СОС за одобряване на ПУП - план за регулация и режим на застрояване за преструктуриране на жилищен комплекс "Крива река", в частта му относно режима на застрояване в УПИ I, кв. 15а, сграда с пл. № 335, с предвиждане - "за озеленяване с режим на Тго". За да отхвърли жалбата съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон и целта му. Според него при одобряване на оспорения ПУП са спазени изискванията на чл. 22 от ЗУТ както и разпоредбите на чл. 20 и 21 от Наредба № 7/2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Приел е, че в правомощията на собственика на имота върху който се намира сградата на оспорващото дружество с № 335, в случая на СОС, е да прецени при условията на оперативна самостоятелност какво да бъде отреждането за имота му, като даденото отреждане "за озеленяване", не противоречи на действащия ПУП, не нарушава изискванията за икономичност на плана по чл. 108, ал. 5 от ЗУТ, както и чл. 125, ал. 5 /бивша ал. 4/ от ЗУТ, тъй като плана е изработен въз основа на влезлия в сила кадастрален план, като сградата на оспорващия е заснета в графичната част към плана за регулация. Обжалваното решение е правилно, със следните допълващи мотиви: Съобразно установените по делото правно-релевантни факти съдът е приложил правилно материалния закон. Това следва от правилното установяване вида на оспорения ПУП, който е такъв по чл. 22, ал. 4 от ЗУТ, а именно план за регулация и застрояване за преструктуриране на ж. к. "Крива река", СО. С него за имота, върху който е построена сградата на касатора - заснета с № 335, е отреден УПИ I, в кв. 15а на ж. к. "Крива река", с предназначение "За озеленяване с режим Тго", каквото предназначение имота е имал и по действащия ПУП за този квартал от 1992 г. Съобразно това предназначение с плана за застрояване не се предвижда запазване на съществуващата в УПИ I, сграда № 335, представляваща заведение "Кафе-закуски", с което касатора не е съгласен. Съгласно чл. 22, ал. 7, изр. 1 от ЗУТ при този вид ПУП се определят прилежащи площи към съществуващите сгради по правилата и нормативите, определени в Наредбата по чл. 13, ал. 1 от ЗУТ, които се урегулират като поземлени имоти. Разпоредбата на чл. 21, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 17, ал. 1, т. 2 от Наредба № 7/2003 г. ПНУОВТУЗ, също допуска в съществуващи жилищни комплекси, чрез преструктуриране да се образуват УПИ-ти за обекти, от вида на процесния. А с разпоредбата на чл. 21, ал. 4 от цит. наредба се поставя изискване, УПИ-тата за озеленяване по чл. 17, ал. 1, т. 4 да заемат най-малко 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс. В случая, видно от съдържанието на оспореното решение и заключението на СТЕ, този минимален процент е постигнат за устройствена зона "Жк", но не и за цялата територия на комплекса, където възлиза на 7,03%. Съгласно решението на СОС УПИ-тата предназначени "за озеленяване с режим на Тго" стават част от зелената система на СО и попадащите в тях имоти на физически и юридически лица, подлежат на отчуждаване, по реда на ЗОС. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 62, ал. 5 от ЗУТ. Поради това в тези терени е недопустимо съществуването или строителството на нови сгради, от вида на процесната, освен елементи на техническата инфраструктура или обекти по чл. 62, ал. 7, т. 3-6 от ЗУТ. Процесната сграда с № 335,представляваща заведение "Кафе-закуски", не е сред посочените обекти по чл. 62а, ал. 2 и чл. 62, ал. 6, вр. с ал. 7, т. 3-6 от ЗУТ, която би могла да остане в УПИ I, кв. 15а, отреден изцяло за озеленяване. Поради това и в съответствие с цитираните разпоредби от ЗУТ, недопустимо е обособяването на самостоятелно УПИ за тази сграда, с друго предназначение, различно от озеленяването, както и съществуването й /без отреждане на УПИ/, върху територия, предвидена за озеленяване, както по действащия, така и по оспорения ПУП. Ето защо, като противоречаща на чл. 62 и чл. 62а от ЗУТ, разпоредбата на чл. 22, ал. 7, изр. 1 от ЗУТ в случая е неприложима. От изложеното следва, че като е приел законосъобразност на решението на СОС, в оспорената му част, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. По изложените мотиви неоснователни са оплакванията в касационната жалба за възможността сградата да бъде запазена, без да бъдат нарушение показателите за кв. 15а, за нарушение на чл. 108, ал. 5 от ЗУТ и на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. В случая правилно не е установено нарушение на чл. 6 от АПК, тъй като по отношение на процесната сграда няма две или повече законосъобразни решения, които органа е бил длъжен да съобрази, а само едно, което е съобразено. Относно оплакванията касаещи разпоредбата на чл. 22, ал. 7, изр. 2 ЗУТ, настоящата инстанция счита че са неотносими за случая, а доколкото съда е обсъждал приложението на тази правна норма, която е неприложима, не счита, че обуславя неправилност на обжалваното решение, защото съдът е изложил и други мотиви, обосноваващи решението му. Неоснователно е и оплакването за липса на мотиви в решението на СОС, което не било установено от съда. Такива мотиви са налице, видно от съдържанието на самото решение по отношение на създадените УПИ-та за озеленяване с режим на Тго, сред които е и процесния УПИ I, кв. 15а, както и от обяснителната записка към графичната част на оспорения ПУП, в която са изложени мотивите на органа за създаване на такива УПИ-та за озеленяване, без запазване на съществуващите в тях сгради. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение