Решение № 3741 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2019 г.

Решение № 3741 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10937/2019 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) срещу Решение № 3937/11.06.2019 г. на Административен съд – София-град (АССГ) постановено по административно дело № 4473/2019 г., в частта му, с която се отхвърля жалбата на НЗОК срещу т. 1 (първа) от Решение № 186 от 27.03.2019 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) и по касационна жалба на Министъра на здравеопазването и Министерство на здравеопазването (МЗ) срещу Решение № 3937/11.06.2019 г. на АССГ постановено по административно дело № 4473/2019 г. в частта му, с която се отхвърля жалбата на МЗ срещу т. 2 (втора) от Решение № 186 от 27.03.2019 г. на КЗД. Предметът на тази касационна жалба е уточнен с молба от 24.10.2019 г. В касационната жалба на НЗОК се излагат съображения, че решението на АССГ в обжалваната му част е неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли обжалваното решение да се отмени. Не претендира разноски. В касационната жалба и уточнителна молба от 24.10.2019 г. на Министъра на здравеопазването и МЗ са изложени съображения, че постановеното решение е незаконосъобразно, тъй като е неправилно, в противоречие с материалното право и необосновано. Сочи се, че неблагоприятният правен резултат засяга правния интерес на министъра на здравеопазването, жалбата пред АССГ е подадена от негово име. Същевременно, в производството пред АССГ е конституирано и участва МЗ, като с решението е отхвърлена жалбата на министерството, макар, че жалбата е подадена от името на министъра. Касаторите молят решението в оспорваната част да се отмени. Не се претендират разноски. Ответникът по касация – Комисия за защита от дискриминация оспорва касационните жалби по съображения изложени в съдебно заседание. Моли същите да се отхвърлят като неоснователни. Претендира юрисконсултско възнаграждение. КЗД се представлява от юрк. Главчев. Ответникът по касация – Г. Т. оспорва касационните жалби по съображения изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Моли обжалваното решение да се остави в сила, а касационните жалби да се отхвърлят. Претендира разноски по представен списък. Г. Т. се представлява от адв. Чобанова. Ответникът по касация – Български зъболекарски съюз не изразява становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни спрямо които решението има сила по смисъла на чл. 210, ал. 1 и 2 АПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С обжалваното решение е: Оставена без разглеждане жалбата на министъра на здравеопазването срещу точка 1-ва (първа) от Решение № 186/27.03.2019 г. на КЗД и е прекратено производството по дело № 4473/2019 г. в тази част. Отхвърлена жалбата на МЗ срещу точка 2-ра (втора) от Решение № 186/27.03.2019 г. на КЗД. Отхвърлена жалбата на НЗОК срещу точка 1-ва (първа) от Решение № 186/27.03.2019 г. на КЗД. Уважена жалбата на НЗОК срещу точка 2-ра (втора) от Решение № 186/27.03.2019 г. на КЗД. НЗОК и Министерство на здравеопазването са осъдени да заплатят солидарно на Г. Т. разноски по делото. Решението в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на министъра на здравеопазването и в частта, с която е уважена жалбата на НЗОК не е обжалвано и е влязло в сила. В останалата част при извършване на служебна проверка при условията на чл. 218, ал. 2, предложения първо и второ АПК, съдът констатира, че решението е валидно, но се явява недопустимо по следните съображения: Производството по административно дело № 4473/2019 г. по описа на АССГ е започнало по жалба на НЗОК срещу Решение № 186/27.03.2019 г. на КЗД и по жалба на Министъра на здравеопазването срещу Решение № 186/27.03.2019 г. на КЗД. С Разпореждане от 25.04.2019 г. съдът е конституирал като страни в производството НЗОК и МЗ – жалбоподатели, КЗД – ответник, д-р Г. Т. и Български зъболекарски съюз – заинтересовани страни. Конституирането на МЗ като жалбоподател по делото е довело до постановяване на съдебен акт с участието на ненадлежна страна, която не е подател на жалбата до съда. От данните по делото е безспорно, че МЗ не е било страна в развилото се административно производство, поради което процесуално незаконосъобразно съдът го е конституирал като страна по делото. Допуснатото нарушение на процесуалното правило на чл. 154, вр. с чл. 153, ал. 1 АПК е особено съществено, т. к. процесуалната легитимация на страните в съдебно-административното производство е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните. Правилното конституиране на страните е служебно задължение на съда и след като в производството е участвала ненадлежна страна, постановеното решение е недопустимо. Ето защо с оглед наличният порок на съдебния акт, касационните доводи за неправилността му не следва да се обсъждат. Налице е основание за обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Доколкото присъждането на разноски от АССГ е резултат от отхвърляне на жалбите на НЗОК и МЗ, то решението и в частта относно присъдените разноски следва да се обезсили и по претенцията за разноски да се произнесе съдът при новото разглеждане, с оглед изхода на спора. На основание чл. 236 във връзка с 226, ал. 3 АПК по разноските за водене на делото във ВАС следва да се произнесе първоинстанционния съд. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение