Решение № 4913 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12894/2010 г.

Решение № 4913 от 7.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12894/2010 г., III о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Васил Йосифов Бекяров от София, против решение № 2502/21.07.2010 г. постановено по адм. дело № 1145/2010 г. по описа на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РЛ-014/21.01.2010 г. на областен управител на област София. Изложени са съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на процесуални правила, противоречие с материалния закон и необосновано - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Поради това жалбоподателите молят съда да го отмени и да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи жалбата, подадена в първоинстанционното производство. Ответната страна - областен управител на област София не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирани лица в законоустановения срок, а разгледана по същество - за неоснователна, поради следното: Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба, подадена от Васил Йосифов Бекяров, срещу заповед, издадена по негово искане вх. № 94ВВ/55 от 12.05.2009 г. за изплащане на еднократно обезщетение по Закона за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица /ДВ бр. 29/2005 - в лично качество за претърпяна от него репресия "изселване". Със заповедта е определен допълнителен размер на обезщетението при условията на новата редакция на чл. 6 ЗПГРРЛ /по ДВ, бр. 26/2008 г./, според която занапред правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна от тях репресия, за целия срок на репресията, като получените по досегашния ред обезщетения се приспадат. Съобразен е периода на изселване по административен ред на на Васил Йосифов Бекяров изселен заедно с баща си- Йосиф Василев Бекяров/, от 05.07.1948 г. до 01.08.1953 г. - или общо 60 месеца, както и че следва да се приспадне вече изплатеното на Бекяров, обезщетение от 25 000 лв /определено като съответстващо на обезщетение за 36 месеца/. В резултат на това, за оставащия период от 24 месеца, е определен размер на обезщетението, съобразен с приложимата редакция на чл. 7 от Наредбата за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ - по 64 лв. за пълен календарен месец, или общо 1 536 лв. По същество съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нито противоречие с материалния закон или неговата цел. В тази връзка от решаващия състав изцяло са възприети и възпроизведени, изложените от административния орган мотиви. Прието е, че размерът на допълнителното обезщетение, посочен оспорената заповед е правилно определен съгласно чл. 6 ЗПГРРЛ, и действащата Наредба за прилагане на чл. 4 ЗПГРРЛ. Въз основа приложените по делото доказателства обосновано е прието, че актът е издаден от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изцяло кореспондират с представените по делото документи и направените от решаващия състав изводи, че правилно е изчислен периодът на изтърпяна репресия. Правилно първоинстанционния съд не е зачел доказателствената сила/ с оглед факта, че е извън регламентираните в чл. 3, ал. 3, т. 1, б. "в" от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ/ - на удостоверение № 593/01.04.2005 г., издадено от район "Средец", Столична община. Същото има удостоверителна сила относно датата на "възстановяване" на Бекяров - т. нар. "софийско жителство" 11.09.1977 г., но не доказва, че именно до нея дата - Бекяров е търпял репресията "изселване". За да удостовери факта на възстановяване на "жителството"- соченото удостоверение се позовава на Заповед № 2551/11.09.1977 г. По делото е представена и самата Заповед 2551/1977 г.. Със същата е видоизменена Заповед № 371/1948 г. - допускаща изселването завинаги на Йосиф Бекяров и семейството му- като е прието изселването да не се отнася за синът му- касатора Васил Бекярски. В заповедта обаче от 1977 г. изрично се сочи, че Васил Бекяров живее в град София, с временно жителство. Предвид горната установеност, правилен се явява направеният от административния съд краен извод, че периодът на репресия е правилно определен от административния орган. Предметът на спора, установените по делото релевантни факти и анализът на посочените по-горе разпоредби, налагат извода, че обжалваният административен акт е съобразен изцяло и с приложимия материален закон. Едно лице е търпяло репресия "изселване"по силата на закона- за времето през което му е било забранявано да се заселва в дадено населено място. И ако след 01.08.1953 г. - моментът на вдигане на изселническия режим на Йосиф Бекяров и семейството му - не са получили "постоянно жителство" в дадено населено място, в случая град София, но са живеели в него с т. нар. "временно жителство", фактически и правно не е налице репресия "изселване" - след 01.08.1953 г. По изложените съображения, обжалваното решение, с което жалбата срещу законосъобразен административен акт е отхвърлена, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение