Решение № 11230 от 16.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2774/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Ф. Саид, [ЕГН], от [населено място], чрез пълномощник адвокат К. Кардашева с която се обжалва Решение 2181/20.12.2022 г., постановено по адм. дело 745/2022 г. по описа на Административен съд гр. Благоевград. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлена жалбата на Ф. Саид против Решение от 05.07.2022 г. на Директора на Дирекция Бюро по труда Гоце Делчев, с което е прекратена регистрацията на Ф. Саид като безработно лице на основание чл.20, ал.4, т.8 Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ), потвърдено с решение 6 от 25.07.2022 г., на директора на Дирекция Регионална служба по заетостта Благоевград. В касационната жалба се излагат подробно развити доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, ал. 3 от АПК. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът се представлява от гл. юрк. В. Величкова. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции. В писмен отговор на касационната жалба се излагат подробни съображения за неоснователност на подадената касационна жалба и се изразява становище, че първоинстанционното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Изразява становище по същество на спора, ката счита оспорения съдебен акт за правилен и съответен на материалния закон и предлага оспореното с касационната жалба съдебно решение, като правилно и при липса на касационни основания за неговата отмяна, да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Касационната жалбоподателка Ф. Саид е регистрирана в Дирекция Бюро по труда (ДБТ) Гоце Делчев като безработно търсещо работа лице, въз основа на заявление-декларация по обр. Приложение 1 от 24.03.2022 г., съобразно което е обективирано желанието й да бъде регистрирана като безработно лице, което не работи, не търси работа и има готовност да започне работа в 14 дневен срок от уведомяването й, както и че не упражнява трудова или друга дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава. Във връзка с декларирано от лицето обстоятелство, че е упражнявала трудова дейност във Франция е извършен обмен на социално- осигурителна информация. Съгласно данните в получен СЕД 017 е удостоверен осигурителен период от 28.02.2022 г. до 17.03.2022 г., а в СЕД 004 е посочен доход за същия период. От формуляр СЕД U004 се установява осигурителен период и от 03.03.2022 г. до 31.03.2022 г. Във връзка с периодите, в които лицето е било трудово заето и е осигурявано по законодателството на Франция, се констатира, че към 24.03.2022 г. Ф. Саид не отговаря на условията съгласно §1, т.1 ДР на ЗНЗ. Тъй като г-жа Саид се е регистрирала като безработно лице със заявление декларация от 24.03.2022 г.- в период на осигурена заетост до 30.03.2022 г., административният орган приел в Решение 05.07.2022 г., че са декларирани неверни данни по смисъла на чл.20, ал.4, т.8 ЗНЗ. Съдът е обсъдил събраните писмени доказателства, приложени в досиеето на жалбоподателката и е изложил изчерпателни мотиви във връзка с прекратената регистрация като безработно лице. Във връзка с конкретните оплаквания на жалбоподателката, Административен съд - Благоевград е приел, че административният акт, предмет на съдебен контрол е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, без да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяна на това основание. При преценка на материалната законосъобразност съдът намира, че в случая не е налице противоречие с материалния закон, тъй като са налице предпоставките за прекратяване на регистрацията на Ф. Саид като безработно лице поради деклариране на неверни данни. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав намира оплакванията в касационната жалба за неоснователни. При така установената фактическа обстановка правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за прекратяване на регистрацията на Ф. Саид като безработно лице поради деклариране на неверни обстоятелства във връзка с данните за потвърден период на осигурителна заетост от 03.03.2022 г. до 30.03.2022 г., през който е била в трудово правоотношение и е подлежала на осигуряване на това основание по законодателството на държава-членка на ЕС, а именно Франция. Правилна е преценката на Административен съд Благоевград, че доказателствата по делото не променят крайния извод на административния орган, а жалбоподателката не е доказала, че не е била налице хипотезата на чл. 20, ал. 3, т. 4 от ЗНЗ и чл. 16, ал. 2 от ППЗНЗ, а именно, че към датата на регистрация като безработно лице - 24.03.2022 г. тя не е била с осигурена заетост от работодател във Френската република друга държава - членка на Европейския съюз. Посоченото се установява от представените формуляри СЕД 017 /осигурително досие/ и СЕД U004, с които са удостоверени два осигурителни периода за Ф. Саид, а именно от 28.02.2022 г. до 17.03.2022 г. и от 03.03.2022 г. до 31.03.2022 г., с причина за прекратяване на договора дата на изтичане на договора, като са посочени и доходи за същите периоди. В хода на производството Ф. Саид не е оборила наличието на хипотезата на чл. 20, ал. 4, т. 8 ЗНЗ, а именно че при регистрацията си е декларирала неверни данни относно статуса си на безработно лице, което води до прекратяване на регистрацията й при условията на тази правна норма, според която Регистрацията на безработните лица се прекратява и в случаите, когато: т.8 декларират неверни данни при регистрация в териториалното поделение на Агенцията по заетостта. Ето защо и като е достигнал до същите изводи, отхвърляйки жалбата срещу Решение от 05.07.2022 г. на Директора на Дирекция Бюро по труда Гоце Делчев, с което е прекратена регистрацията на Ф. Саид като безработно лице на основание чл.20, ал.4, т.8 Закона за насърчаване на заетостта, потвърдено с решение 6 от 25.07.2022 г., на директора на Дирекция Регионална служба по заетостта Благоевград, първоинстанционният съд е постановил правилно решение. Не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, а при направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход от производството следва да бъде уважено направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение пред касационната инстанция, което следва да е в минималния размер, предвиден в чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,