Решение № 12382 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5960/2020 г.

Решение № 12382 от 7.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5960/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция на Д. фонд "Земеделие"-Б. (ДФЗ) против решение № 457/16.03.2020 г., постановено по адм. д. № 2273/2019 г. по описа на Административен съд-Б. (АС-Б.). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебно решение и да бъде отхвърлена жалбата против Заповед № 03-020-РД/39/30.08.2019 г., издадена от директора на Областна дирекция ДФЗ-Б., която счита, че не е нищожна. Съображения в подкрепа на твърдението за действителност на оспорената пред първата инстанция заповед са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски. Ответната страна В. П., редовно призована за съдебно заседание, не е изпратила представител и не е изразила становище по касационната жалба. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 457/16.03.2020 г., постановено по адм. д. № 2273/2019 г. по описа на АС-Б. е прогласена нищожността на Заповед № 03-020-РД/39/30.08.2019 г., издадена от директора на Областна дирекция ДФЗ-Б.. А. съд е приел, че директора на областна дирекция ДФЗ-Б. не е териториално компетентен да се произнесе по заявлението на В. П.. Този извод е обоснован със Заповед № 03-РД/3403/23.08.2019 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за делегиране на правомощия на директорите на областните дирекции на ДФЗ. Допълнително решаващият съд е изложил съображения за незаконосъобразност на оспорената пред него заповед поради липса на яснота относно действителната воля на нейния издател при констатирано противоречие между основния й текст и приложената табличната форма, както и на официалното удостоверяване, че бюджетът на мярката с мотива за липса на достатъчно средства за финансиране на всички заявления. Така постановеното съдебно решение е действително и допустимо, но основният му правен извод е необоснован. Административният съд е приел, че директорът на Областна дирекция на ДФЗ-Б. не е компетентен да се произнесе по заявлението на В. П. с УИН 02/06/3/0.0.1435/02.08.2016 г., с което тя е поискала подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. Съгласно чл. 20а, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) изпълнителният директор на ДФЗ може да делегира със заповед част от предоставените му от управителния съвет правомощия за сключване на административни договори и/или за издаване на административни актове по чл. 12, ал. 7 на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Със Заповед № 03-РД/3403/23.08.2019 г. на изпълнителният директор на ДФЗ е упражнил това право като е делегирал свои правомощия, описани в т. I от заповедта, на всички директори на всички областни дирекции в зависимост от териториалната им компетентност, а правомощията, описани с т. II от заповедта е делегирал само на 11 от директорите на областни дирекции на ДФЗ, на които е определена компетентност, обхващаща заявления за подпомагане, подадени в повече от една областна дирекция. Според т. I, 1 от цитираната заповед вземането на решения и издаването на заповеди или решения за одобряване/отказ за финансиране на заявления за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г. е правомощие, което е делегирано на всички директори на всички областни дирекции на ДФЗ по отношение бенефициентите, подали заявления за подпомагане в ръководените от тях областни дирекции. На директора на Областна дирекция ДФЗ-Я. са делегирани правомощия спрямо заявления на бенефициенти и ползватели, подали заявления за подпомагане и в Областна дирекция – Б., но само по тези от тях, по които вече е сключен договор и е необходимо да бъдат извършвани последващи действия като изплащане на финансова помощ, произнасяне по заявки за плащане, спиране и възобновяване на обработката на заявки за плащане, решения по искания за оттегляна на заявки за плащане и администриране на нередности. Административният съд е допуснал неправилно тълкуване на съдържанието на приетото и неоспорено писмено доказателство за делегиране на правомощия. С В. П. не е сключен договор за заявеното от нея подпомагане. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че изводът на АС-Б. за липса на компетентност на директора на Областна дирекция на ДФЗ-Б. за необоснован. На директора на Областна дирекция на ДФЗ-Б. е делегирано правомощието да разгледа, одобри или откаже финансиране на заявлението на В. П. за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от ПРСР за периода 2014-2020 г. доколкото тя го е подала в ръководената от него дирекция за стопанство, находящо се на територията на Област Б.. Н. от обявяването на нищожността на оспорената пред него заповед първоинстанционният съд е изложил съображения и относно останалите основания по чл. 146 от АПК, които са в съответствие със събраните по делото доказателства и закона. Законосъобразно АС-Б. е приел, че е налице пряко противоречие между основанието, на което е издадена оспорената заповед и събраните по делото писмени доказателства, представени от издателят на акта. Настоящият съдебен състав споделя и правния извод, че не налице яснота в съдържанието на оспорената заповед като се констатира противоречие между описателната й част и приложение № 2, в което В. П. фигурира с различни точки. Тези констатации на първата инстанция съставляват основания за отмяна на оспорения пред нея административен акт, но по тях АС-Б. е изложил само мотиви поради необоснования извод за нищожност на акта. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение в частта, с която е обявена за нищожна Заповед № 03-020-РД/39/30.08.2019 г., издадена от директора на Областна дирекция ДФЗ-Б. трябва да бъде отменено като необосновано, но при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения. С оглед обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна и АС-Б. е изложил достатъчно мотиви и за незаконосъобразността на акта, са налице предпоставките на чл. 222, ал. 1 от АПК, поради което след отмяната на съдебното решение, трябва да бъде отменена и оспорената заповед като незаконосъобразна, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК административната преписка трябва да бъде изпратена на директора на Областна дирекция ДФЗ – Б. за ново произнасяне при съобразяване с правилното тълкуване и приложение на закона. С оглед крайния изход от спора, неоснователно се явява искането на процесуалния представител на директора на ОД на ДФЗ-Б. за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид това и липсата на искане за присъждане на разноски, направено от ответника по касация, съдът не присъжда разноски с това решение. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение