Решение № 5712 от 2.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7768/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. А., гражданин на Украйна, чрез процесуален представител адв.Х.Коларова срещу решение 1999 от 27.02.2024 г., постановено по адм. дело 2085/2023 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение за отказ за издаване на Европейска здравноосигурителна карта, с изх. 94-00-24261/1/11.09.2023 г. на Директора на РЗОК-Варна. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Счита, че по делото не са събрани достатъчно доказателства, необходими за изясняване на обективната истина по жалбата срещу оспорения административен акт. Иска да се отмени обжалваното решение и се постанови ново, с което да се отмени Решение за отказ за издаване на Европейска здравноосигурителна карта, с изх. 94-00-24261/1/11.09.2023 г. на Директора на РЗОК-Варна. Ответникът Директора на РЗОК-Варна, чрез процесуален представител гл.юрк. П. Сотирова, в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Иска обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение за отказ изх. 94-00-24261/1/11.09.2023 г. на Директор на РЗОК Варна, с което на В. А. е отказано издаването на Европейска здравноосигурителна карта. /ЕЗК/. От фактическа страна първоинстанционният съд е установил, че административното производство е започнало по инициатива на В. А., който чрез упълномощено лице е подал по електронен път заявление за издаване на ЕЗК с вх. 94-00-24261/08.09.2023 г. Като е съобразил, че заявителят е украински гражданин, на когото е предоставена временна закрила по чл. 1а, ал.3 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/, директорът на РЗОК Варна, позовавайки се на разпоредбата на чл. 80г, ал. 1 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/, постановил оспорения отказ. При така установената фактическа обстановка, от правна страна първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание, при спазване на административно производствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на приложимите материално-правни разпоредби. Съобразявайки разпоредбите на чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ и чл. 80г, ал. 1 от ЗЗО съдът е счел, че законосъобразно директорът на РЗОК Варна е отказал издаването на ЕЗК на украинския гражданин и постановил оспореното решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. То е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Първоинстанционният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно е установил всички релевантни за спорното право факти, обсъдил е наведените от страните относими доводи и е извел обосновани изводи, които изцяло се споделят от настоящия състав и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно от АПК препраща към тях. Несъстоятелни и неконкретизирани се явяват оплакванията в касационната жалба, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано. Оспореният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните по делото доказателства, издаден е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. Предвид императивната разпоредба на чл. 80г, ал. 1 от ЗЗО, съгласно която европейска здравноосигурителна карта не се издава на лицата по чл. 40а, ал. 1 и чл. 109, ал. 1, както и на лицата с предоставена временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от ЗУБ и обстоятелството, че на заявителят като украински гражданин е предоставена временна закрила, постановеният отказ на административния орган се явява законосъобразен. Като е достигнал до същия извод, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. В полза на РЗОК - Варна, на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 144 АПК вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение