Решение № 16305 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10029/2011 г.

Решение № 16305 от 12.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10029/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационните жалби на Стела Рудолф Пинкас и Рути Ешкенази и областният управител на област София против решение по адм. д. № 2060/2001 г. по описа на Софийски градски съд. Касационните жалбоподатели Стела Рудолф Пинкас и Рути Ешкенази са недоволни от решението в отхвърлителната част, като твърдят, че за пет имота в кв. "Горна баня" и кв. "Княжево" има доказателства за отчуждаването им, представени са и документи за собственост, поради което няма проблем по тяхната идентичност, но е безспорно, че същите са застроени. Касационният жалбоподател областният управител на Софийска област, чрез процесуалния си представител, иска обезсилване на решението, в частта, в която е отменен отказ и е признато право на обезщетяване за имотите в гр. София, кв. "Горна баня", кв. "Княжево" и "Обеля", тъй като за тези имоти не е направено искане по надлежния ред, защото няма приложен опис на тези имоти към заявлението от 13.11.1998 г. Опис липсва към административната преписка, за което има изпратени две писма от 23.07.2007 г. от областната администрация. Срокът по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ е преклузивен и следователно правото е надлежно упражнено само за имотите в гр. София, ул. "Ал. Стамболийски" № 7 - къща с дванадесет магазина и дворно място и работилница. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, намира същите за допустими. Основателна е касационната жалба на областния управител по следните съображения: Съдебното производство е започнало по жалбата на Стела (Естер) Рудолф Пинхас (по баща Ешкенази), Дина Менделсберг и Рути Ешкенази, но впоследствие делото е продължило само с участието на Стела (Естер) Рудолф Пинхас и Рути (Рюти) Ешкенази чрез адвокат Димитрова. Обжалван е мълчалив отказ на областния управител на област София град по преписка рег. № РД-97-00-5037/13.11.1998 г. с подадено заявление за обезщетение по ЗОСОИ. С решение от 21.04.2011 г. по адм. д. № 2060/2001 г. по описа на Административен съд София - град е отменен мълчалив отказ на областния управител по заявление РД-97-00-5037/13.11.1998 г. в полза на Стела (Естер) Рудолф Пинхас и Рути (Рюти) Ешкенази и е признато право на обезщетение за дворно място от 726, 88 кв. м., ведно с къщата състояща се от 12 магазина и работилница в дворно място на ул. "Стамболийски " № 7. Признато е право на обезщетение за още четири ливади в с. Княжево и нива и идеални части от ниви (общо четири ниви) в землището на кв. Горна баня. Определен е начин на обезщетяване с компенсаторни записи. Отхвърлена е жалбата срещу мълчалив отказ за обезщетяване за пет имота в Горна баня и един имот в с. Обеля. Върховният административен съд, III отделение, като извърши проверка на твърдението за липсата на мълчалив отказ по отношение на имотите, представляващи ливади и ниви в землището на с. Княжево, Горна баня и с. Обеля, намира, че касационната жалба на областния управител следва да бъде уважена. По отношение на отхвърлителната част на решението проверката за допустимостта на съдебния акт е извършена служебно, предвид чл. 218, ал. 2 от АПК. Административното производство е започнало по заявление РД-97-00-5037/13.11.1998 г., подадено от Стела Пинкас и Рути Ешкенази за обезщетяване по ЗОСОИ за дворно място от 726, 88 кв. м. с построената в него къща от 12 магазина и един апартамент и работилница, находящи се в гр. София, ул. "Ал. Стамболийски" № 7, имот на ул. "Мария Луиза" № 13 и дворни места по опис-приложение, за които заявителите твърдят, че са им отчуждени по ЗОЕГПНС. Опис-приложение обаче на имотите в землището на Горна баня, с. Княжево и с. Обеля, за които има претенции, не се съдържа в административната преписка. На изричните указания на съда от 29.05.2007 г. и от 2.07.2007 г. да бъде представен такъв опис, с писмо № 11/362 от 25.06.2007 г. и № 97/53 от 23.07.2007 г. областният управител на област София-град е отговорил, че към заявлението РД-97-00-5037/13.11.1998 г. на двамата жалбоподатели, заведено в областната администрация, няма опис-приложение. С определение от о. с. з. от 19.02.2008 г. съдът е дал указания до жалбоподателите да ангажират доказателства за във връзка с твърдяното обстоятелство, че има опис-приложение на дворните места в Горна баня към заявлението. С молба от 6.11.2008 г. адвокат Станка Димитрова е представила ксерокс-копие от напечатано на печатна машина "опис-приложение на дворни места, одържавени по ЗОЕГПНС от Стела Рудолф, Албелт Ешкенази и Велина Ешкенази"- л. 170 от делото, в с. Обеля, девет имота в Горна баня и четири имота в с."Княжево". Описът не е подписан нито от заявителите, нито от пълномощник, не съдържа никаква дата. В хода на съдебното производство, продължило почти десет години, са събирани доказателства за собственост и отчуждаване на всичките имоти по описа и заявлението, като има оттегляне на жалбата по отношение на имота на ул. "Мария Луиза" № 13, а с касационната жалба е посочено, че не се поддържа претенцията за имота в м. "Витково ливаде", с. Обеля от 598 кв. м., но няма оттегляне на жалбата до първоинстанционния съд в тази част. За да е налице презумпцията на закона по чл. 14, ал. 1 от ЗАП (отм.), но действал към момента на сезиране на съда, за наличието на мълчалив отказ, е необходимо да е налице отправено искане до компетентния административен орган - областния управител в срока по чл. 6, ал. 1 от ЗОСОИ. Заявлението обаче задължително трябва да съдържа описание на имотите, които не могат да бъдат върнати реално и подлежат на обезщетяване. Това е задължително, тъй като от описанието на имота се определя първо компетентността на административния орган, който може да се произнесе по чл. 6, ал. 1, т. 1 или т. 2 от ЗОСОИ и второ предмета на административното производство. Извършването на процесуално действие от страна на правоимащите и изразена претенция по ЗОСОИ се доказва с поставен от областната администрация входящ номер върху печат на заявлението и подписи на заявителите. Приемането на искания за обезщетяване по ЗОСОИ, представлява административна дейност на областната администрация, която се извършва по установен ред и форма. Върху молбата пред административния орган и приложенията към нея трябва да има печат на областната администрация, защото по този начин длъжностното лице материализира писмено изявление, че подаването на заявлението е извършено на отразената върху печата дата, и че искането е регистрирано с посочения номер. Обикновено документът носи подпис на своя издател. Но дори да няма подпис, ако е спазена формата на изявлението на административния орган, следва да се приеме, че е налице официален свидетелствуващ документ, който съгласно чл. 143 ГПК (отм.), ( съответстващ на действащия чл. 179 от ГПК), вр. с чл. 45 от ЗАП (отм) има обвързваща съда материална доказателствена сила и доказва, че фактите, предмет на удостоверителното изявление са се осъществили така, както се твърди в документа. Но върху приложения на л. 170 от делото "опис-приложение" на имотите, за които жалбоподателите твърдят, че имат право на обезщетение, липсва печат на областната администрация. Липсват обаче и подписи на заявителите, на адвоката им, няма достоверна дата за момента на изготвяне на опис-приложението. По никакъв начин не е доказано по делото, че описът на 14-те имота е изготвен и представен пред областната администрация едновременно с подаването на заявлението. Като е приел, че областният управител е сезиран с искане за обезщетение и за посочените в описа имоти и разгледал жалбата по същество, съдът е постановил недопустимо в тази част съдебно решение. Така е, защото за тези имоти, представляващи ниви и ливади в "Княжево", "Горна баня" и "Обеля", заявление пред областния управител няма и съответно не е налице мълчалив отказ, който да може да е предмет на делото. В тази част решението е недопустимо и следва да се обезсили, като съдебното производство бъде прекратено. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, III отделение