Решение № 16382 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16185/2011 г.

Решение № 16382 от 19.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16185/2011 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 224 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Образувано е по касационна жалба на Пламен Димитров Георгиев от гр. Варна против решение № 2169/04.10.2011 г., постановено по адм. дело № 4201/2010 г. по описа на Административен съд гр. Варна. Наведени са доводи за неправилност на първоинстанционното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и за необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли се неговата отмяна. Касационният ответник - Началника на Пето РУП - Златни пясъци към ОД на МВР - гр. Варна не е изразил становище по касационната жалба и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, след като се запозна с фактите по делото, счита настоящата касационна жалба за подадена в срок съгласно чл. 211 от АПК и от страна с правен интерес от оспорването и като такава е процесуално допустима. Същата се явява неоснователна по следните съображения: Със заповед № 71/16.12.2010 г. на началника на Пето РУП - Златни пясъци към ОД на МВР-Варна, оспорена пред Административен съд - Варна на касационния жалбоподател полицай Пламен Георгиев, кат. Е- III ст. - мл. автоконтрольор в "Пътен контрол" към група "Охранителна полиция" е наложено дисциплинарно наказание "порицание", на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 5 и т. 11 от ППЗМВР за срок от една година. Решаващият съд приема, че при издаване на заповедта са спазени материалноправните и процесуалноправни изисквания на закона. Приема, че жалбоподателят извършва дисциплинарно нарушение, за което се налага предвиденото в чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР наказание "порицание". При постановяване на решението първоинстанционният съд не допуска нарушение на закона. Направените от него констатации, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в законовоустановена форма е правилен. Доводите на касатора за допуснати нарушения на процесуалните правила при провеждането на дисциплинарното производство подробно са обсъдени от съда във връзка със събраните доказателства. Обосновани са изводите му, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е извършена в съответствие с изискванията на закона. Първоинстанционният съд правилно е направил извода, след като е обсъдил представените по преписката доказателства, че в хода на дисциплинарното производство не са допуснати съществени нарушения на производствените правила. Предприети са всички действия, които гарантират правото на защита на жалбоподателя, като от него са снети писмени обяснения. Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР наказващият орган не е длъжен да изслуша служителя, извършил нарушението, ако той е дал писмени обяснения. Спазено е изискването на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, в което алтернативно е предвидено изискването да се изслуша държавния служител или да се приемат писмените му обяснения преди да му бъде наложено наказанието. Оспорваната заповед е издадена и в предвидения законов срок за това при спазване на нормата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. В решението си съдът подробно е изложил доводите си, че при постановяване акта не е допуснато нарушение и на материалния закон. Законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че жалбоподателят извършва дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1, а именно неизпълнение на заповед. В мотивите на обжалваното решение е посочено, че "заповедта" по смисъла на чл. 6, ал. 2 от Инструкция № Iз-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР е писмено или устно нареждане, издадена от началник на подчинените му служители, което е в съответствие с неговите правомощия. Данните от административната преписка сочат, че касаторът не изпълнява устно дадена заповед от непосредствен началник за изготвяне на докладна записка по подадено възражение, което обективно е довело до забавяне на проверката по него. Правилно първоинстанционният съд е приел, че не е налице законова регламентация, да се изисква изготвянето на докладна записка само чрез постановяване на писмена заповед, а също така не е констатирана неправомерност на устното разпореждане на каквато жалбоподателя се е позовал. Доказателствата събрани в административната процедура и в съдебното оспорване, и обсъдени в съвкупност им налагат безспорния извод, че е налице деяние което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което се налага предвиденото в чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР наказание "порицание". В заповедта за налагане на наказанието е посочено правното основание, като не е налице съществено нарушение на закона, тъй като няма промяна на фактите, който обуславят нарушението на служебната дисциплина. Решението на Варненския административен съд е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, пето отделение на Върховния административен съд