Решение № 10351 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3828/2017 г.

Решение № 10351 от 7.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3828/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионален отдел "Национален строителен контрол" (РО"НСК") - гр. Р. към РДНСК Северен централен район, чрез пълномощника юрк. Ц. С., срещу решение № 1 от 17 февруари 2017 г., постановено по адм. д. № 312/2016 г. по описа на Административен съд Р. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника - "Кабелнет" ООД - гр. Р., чрез пълномощника му адв. П. Г., е постъпила писмена защита, в която е изразено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Р. е образувано по жалба на "Кабелнет" ООД срещу заповед № ДК-19-Р-2/01 август 2016 г. на началника на РО"НСК" гр. Р. към РДНСК Северен централен район, с която на основание чл. 178, ал. 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е забранен достъпа и ползването на строеж: "Железорешетъчен стълб с антени за радиоелектронни съобщения и контейнер", находящ се в поземлен имот № 000458 в землището на с. К., община Две могили, област Р. Съдът е приел, че процесният строеж е пета категория. Поради това е приел също, че оспорената заповед, като издадена от орган без материална компетентност, е нищожна. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за липсата на компетентност на органа, издал оспорената заповед, е законосъобразен. От данните по делото и заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че процесният строеж е такъв от пета категория съгласно легалното определение за това, дадено в чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ и чл. 10, ал. 4 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи. Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 6 от ЗУТ компетентен да издава заповеди от вида на процесната е кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице, а не началникът на РО"НСК" - гр. Р. Компетентността на административния орган обхваща кръга от въпроси, които той е овластен и задължен да решава. Нарушението в компетентността винаги води до най-тежката санкция при незаконосъобразност на акта - нищожност. Неоснователно е възражението на касатора относно това, че забранения за ползване строеж е различен и отделен от установения строеж "Кабелна разпределителна мрежа /въздушна за електронни съобщения/ на територията на с. К.". В заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза е даден категоричен отговор, че установения строеж "Железорешетъчен стълб с антени за радиоелектронни съобщения и контейнер" не може да функционира без кабелната разпределителна мрежа и обратното. Обстоятелството, че железорешетъчния стълб е изграден извън урбанизираната територия, не променя изводите за категорията му, тъй като в текста на цитирания чл. 10, ал. 4 от Наредба № 1 от 30 юли 2003 г. за номенклатурата на видовете строежи изрично е предвидено, че е допустимо части от мрежата могат да попадат извън урбанизираната територия, но в границите на съответната община, както е в случая. Неоснователно е и възражението, направено в касационната жалба относно категорията на строежа, основаното на обстоятелството, че единият от двата интернет потока, които идват до железорешетъчния стълб, идва от О., което се намира в област Т. В случая става въпрос за безжични потоци, което обстоятелство не променя изводите на съда относно категорията на строежа. Дори обаче да се приеме, че това възражение, то това - предвид определението в чл. 6, ал. 7 от цитираната Наредба № 1/2003 г. не прави строежа от трета категория. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,