Решение № 6736 от 7.7.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. чл. 225а ал. 1 и 225 ал. 2 т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба от Н. Николов от гр. Враца, приподписана от адв. Михова, срещу решение 47 от 07.02.2022г. по адм.дело 489/2021г. на Административен съд гр. Враца, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед 1112 от 26.07.2021г. на Кмета на община Враца, с която на основание чл. 225 ал. 2 т. 2 и чл. 225а ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж гараж, находящ се в УПИ I 55, поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 12259.1010.55 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Враца, кв. 27 по плана на ж.к. Дъбника пред бл. 12 с извършител жалбоподателят. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл.209 т.3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда, че спорният обект представлява строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, като напротив навежда съображения, че се касае за преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 ДР на ЗУТ. Посочва и че по Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговска, увеселителна, рекламно информационна и друга обслужваща дейност на територията на община Враца в чл. 4 и чл. 12 е предвидено, че обектите за местодомуване на моторни превозни средства /гаражни клетки/ са приети за преместваеми обекти за друга обслужваща дейност, които се поставят по инициатива на общинското предприятие Паркинги и гаражи. Посочва, че потвърждение на този извод е и сключено между него ОП Паркинги и гаражи споразумение, по силата на което заплаща обезщетение за ползването на общинска земя за поставения преместваем обект гаражна клетка. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта. Претендира разноски. Ответникът Кметът на община Враца не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от надлежна страна адресат на оспореното решение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия по чл. 225а ал. 1 ЗУТ, при спазване на изискванията за форма, като при издаването й не са допуснати съществено нарушение на административно производствените правила. Достигнал е до извод, че заповедта е материално законосъобразна, тъй като безспорно е установен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР на ЗУТ, за който не са налице строителни книжа, както и същият не е търпим по смисъла на § 16 ал. 1 и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като не попада в рамките на времевия период, в който такъв строеж може да бъде приет за търпи, тъй като е установил, че същият е извършен след 2012г., а по данни от приетата СТЕ през 2016г. Приел е и че спорният строеж не представлява преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, тъй като предназначението му не е свързано със задоволяване на обществена нужда, каквото е изискването за преместваемите обекти, а обслужва личен интерес, служейки за паркиране на автомобил. Посочил е, че това е така, тъй като спорната гаражна клетка не попада в нито една от посочените в чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗУТ категории обекти, които са преместваеми. По тези съображения е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че е неправилен извода на АС гр. Враца, че спорния гараж представлява строеж, а не преместваем обект. Разпоредбата на чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 от ЗУТ и § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният гараж не изпълнява понятието за преместваем обект с оглед на неговото предназначение, а именно не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане или рекламен, информационен или монументално - декоративен елемент. Правилен е извода, че същият е за задоволяване на лични нужди и паркиране на автомобил. При липсата на това условие правилно съдът е приел, че не се касае за преместваем обект, а за такъв по отношение, на който са били приложими разпоредбите на чл. 148 ал. 1 от ЗУТ. Освен това от приетата по делото СТЕ, в която е налице описание на спорния обект като извършен с дървени носещи колони и греди, свързани с крепежни елементи, стъпващи върху бетонов бордюр посредством планки и с покривно покритие от LT ламарина, се установява, че се касае за строеж, а не за обект отговарящ на понятието по § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ за преместваем обект с оглед на техническите и конструктивните му особености. Във връзка с изложеното по вид и предназначение спорният гараж по смисъла на закона е строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като задоволява частна, а не обществена нужда, от който характер са преместваемите обекти. Т.е извода на АС гр. Враца, че обектът гараж - представлява строеж, а не преместваем обект, е законосъобразен, обоснован, съответен на събраните доказателства и на закона /В този смисъл Решение 3166 от 23.03.2015г. на ВАС по адм. д. 1768/2015г., II о.; Решение 2117 от 13.02.2012г. на ВАС по адм. д. 15407/2011г., II о., докладчик съдия С. Йонкова/. Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че съгласно Наредбата за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти за търговска, увеселителна, рекламно - информационна и друга обслужваща дейност на територията на община Враца гаражните клетки са приети за преместваеми обекти. Действително по чл. 4 ал. 1 т. 4 от Наредбата е прието, че преместваеми обекти за други обслужващи дейности могат да бъдат и обекти за местодомуване на леки моторни превозни средства (гаражни клетки), но съгласно чл. 12 от Наредбата Преместваемите обекти за местодомуване на леки моторни превозни средства (гаражни клетки) по чл.4, ал.1, т.4 се поставят по инициатива на Общинско предприятие Паркинги и гаражи, отчитайки създадените групи и заявения интерес. Т.е. с посочената наредба е предвидена възможност на самата община да поставя гаражни клетки, които да отговарят по техническите и конструктивните си характеристики на преместваем обект /гаражни клетки/ и да отговарят на законовото изискване за разграничаването им според предназначението им за задоволяване на обществени нужди по смисъла на чл. 56 ал. 1 ЗУТ. Това е така, тъй като възможността за поставяне на гаражна клетка по посочената наредба във връзка с цитирания чл. 12 е предоставена за задоволяване на обществена нужда, отчитайки създадени групи и проявен интерес. Цитираната Наредба не предоставя възможност за поставяне на гаражни клетки за лично ползване, съответно не може да преодолее законово предвиденото условие за разграничение на преместваемия обект съобразно предназначението му. Както беше посочено по горе нареденият за премахване гараж не отговаря на понятието за преместваем обект както по предназначението, така и по техническите и конструктивните си характеристики. Най накрая неотносимо към това производство е наведеното възражение за заплащане на наем за ползване на общинската земя, върху която е построен гаражът, както и фактът, че в оформените споразумения за това същият е посочен като преместваем обект. При установен по характеристиките си строеж е без значение, че в гражданско правните отношения по овъзмездяване ползването на чуждата, общинска земя, върху която е изграден гаражът, е наименуван като преместваем обект. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спорният гараж е строеж, изграден без строителни книжа, съответно е налице основанието за премахването му по чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. Във връзка с гореизложеното оспореното решение на АС гр. Враца е правилно, постановено при изяснена фактическа обстановка, при събрани относими доказателства, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и при правилното приложение и тълкуване на материалния закон и като такова следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски по делото. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,