Решение № 8604 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7080/2015 г.

Решение № 8604 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7080/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на главен специалист в отдел "Административно и информационно обслужване, гражданска регистрация и административно обслужване" (АОИ-ГРАО) в Столична община - район О. чрез пълномощника й юрк. Д. Вълчев, против Решение № 2737 от 20.04.2015 г. постановено по адм. дело № 12205/2014 г. от Административен съд С.-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната на съдебния акт. Ответната страна - А. Х. Д. и Ц. Х. П., чрез процесуалния си представител адв. Б. А., дават писмено становище за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е обявил нищожност на отказа на Главния специалист "Административно и информационно обслужване, гражданска регистрация и административно обслужване" при район "О.", Столична община да издаде удостоверение за наследници на А. П. А., поискано с молба вх. № ЕС-9400-210 от 11.11.2013 г., обективиран в писмо изх. № ЕС-9400-210/2/ от 20.11.2014 г. и е осъдил Столична община да заплати разноски по делото в размер на 590 лв. За да постанови този резултат е приел за установено, че на 11.11.2014 г. В. И. А., чрез пълномощника си адв. Б. А., е депозирала искане, пред администрацията на Столична община - район "О." (молба вх. № ЕС-9400-210/11.11.2013 г.), да й бъде издадено удостоверение за наследниците на А. П. А. - починал на 21.12.1965 г. във гр. С., съгласно акт за смърт № 1115 от 21.12.1965 г. на Столична община. Административната услуга е била отказана с писмо изх. № ЕС-9400-210/2/ от 20.11.2014 г. поради това, че представеното пълномощно от адв. Алексиев не отговаря на изискванията на чл. 5, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, тъй като в него не е изрично посочено, че пълномощникът има право да получи удостоверение за наследници на А. П. П. Въз основа на тази фактическа установеност и представените по делото доказателства съдът е приел, че процесния акт - писмо изх. № ЕС-9400-210/2/ от 20.11.2014 г. е издадено от компетентен административен орган, на когото са делегирани правомощия от кмета на Столична община, но не отговаря на изискуемото от чл. 59 АПК съдържание - не съдържа фактически и правни основания, нито разпоредителна част. Основният спорен въпрос по делото съдът е определил за свързан с въпроса надлежно ли е бил упълномощен адв. Алексиев, който е представил на административния орган нотариално заверено пълномощно, в което е изрично записано, че то служи и пред служба ЕСГРАОН, включително и пред район "О." при Столична община, във връзка са получаване на документи по гражданското състояние. Изводът на съда е, че удостоверението за наследници е официален свидетелстващ документ, а не акт по гражданско състояние, поради което законодателят го е изключил от обхвата на документите по чл. 88, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Затова е недопустимо в подзаконов нормативен акт - Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. да се поставят изисквания, неустановени със закон, а именно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата. Представеното пред органа и в съдебното производство пълномощно напълно отговаря на изискванията, като не само подписът на упълномощителя, но и съдържанието на пълномощното са нотариално удостоверени, изрично е посочено, че то ще послужи и пред службите на ЕСГРАОН, вкл. и пред район "О." на Столична община. Решението на съда е правилно. Съгласно чл. 34 от Закона за гражданската регистрация актовете за гражданско състояние на лицата са: акт за раждане, акт за сключване на граждански брак и акт за смърт. Актовете за гражданско състояние, съставени по установен в закона ред, имат доказателствена сила за отразените в тях данни до доказване на тяхната неистинност. Удостоверението за наследници не е акт за гражданско състояние по смисъла на посочената разпоредба, но се издава въз основа на такъв - акт за смърт, с който се удостоверява факта на смъртта на наследодателя и след проверка на данните в регистъра на населението. Съгласно чл. 88 ЗГр. Р въз основа на актовете за гражданско състояние длъжностните лица по гражданско състояние в общинската администрация по местосъхранението им издават документи по образец - от акта за раждане - на лицето, за което се отнася; от акта за сключен граждански брак - на страните по акта; и от акта за смърт - на наследниците на починалото лице. Съгласно ал. 2 на чл. 88а от същия закон така посочените документи може да се издават и на трети лица, изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1 или по реда на Гражданския процесуален кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. В случая адв. Алексиев е бил упълномощен с нотариално заварено пълномощно от незрящата В. И. А. да я представлява пред всички общински служби, институции и трети лица, вкл. и СО - Район "О.", както и служба ЕСГРАОН, като получава всякакви документи и преписи от официални документи, отнасящи се до нея или семейството й или до нейното гражданско състояние, поради което изводът на съда, че е налице надлежно пълномощно са правилни и законосъобразни. Няма никакви законови пречки исканото удостоверение да бъде издадено на упълномощения представител на молителката, тъй като изискването на чл. 88а, ал. 2 ЗГр. Р е налице. Правилен е също така извода, че издаденият в отговор за заявеното искане административен акт, обективиращ отказ, не отговаря на изискването за форма по чл. 59 АПК. В осем изчерпателно посочени точки законодателят изрично е формулирал изискванията си за форма на административния акт. Отсъствието на който и да е от елементите прави акта негоден да породи правни последици. При така изложеното касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно и законосъобразно. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на понесените по делото разноски би била основателна, ако страната бе представила списък на разноските, съгласно изискването на чл. 80 ГПК. С разпоредбата на чл. 80, предл. първо от ГПК е създадена процесуална тежест за претендиращата разноски страна най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция да представи списък на разноските. Принципът на състезателното начало в процеса изисква твърдението на страната да бъде изложено точно в определен момент с представен списък на разноските. Това прави възможно защитата на ответната страна срещу това твърдение чрез оспорването му по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК и съответно задава пределите за произнасяне на съда по искането за разноски, както и поражда правото на неудовлетворената от произнасянето страна да иска изменение на съдебния акт в частта за разноските. Нарушен е и принципа на равенство на страните в процеса установен в чл. 8, ал. 1 от АПК, а именно, че всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по този кодекс, имат равни процесуални възможности да участват в тях за защита на своите права и законни интереси. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение