Решение № 7152 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2015 г.

ВАСV отделение14.06.2016 г.докладчик т Диана Добрева

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 46 от 12.05.2015 г., постановено по адм. дело № 64/2015 г. по описа на Административен съд - К. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. В. Х. срещу заповед № РД-06-01/9.02.2015 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - К.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 7152 от 14.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7327/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция "Земеделие" - К. срещу решение № 46 от 12.05.2015 г., постановено по адм. дело № 64/2015 г. по описа на Административен съд - К., с което по жалба на В. В. Х. е отменена издадена от касатора заповед № РД-06-01/9.02.2015 г. за налагане на дисциплинарно наказание "забележка" на основание чл. 90, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 89, ал. 2, т. 5 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно и необосновано, и отхвърляне на жалбата против административния акт. Ответникът счита касационното оспорване за неоснователно с доводи, изложени в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Настоящата инстанция намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: Основният аргумент, с който е отменена процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание "забележка", е липса на индивидуализация на конкретното деяние на държавния служител, квалифицирано от органа по назначаването като нарушение по чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл - неспазване на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. Съдът е приел също така, че заповедта съдържа твърде лаконични мотиви, което е равносилно на липса на мотиви, т. е. липсва основен реквизит, с оглед на което е налице отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК. На второ място, съдът е счел, че установената фактическа обстановка неправилно е отнесена към разпоредбата на чл. 89, ал. 2, т. 5 от ЗДСл, т. е. налице е неправилна правна квалификация и неправилно приложение на материалния закон. По делото не съществува спор относно релевантните факти. Безспорно е, че наказаният държавен служител, който е на длъжност "старши експерт" в Общинска служба "Земеделие" гр. К., е извършвал системно оценки на земи от неговия район в качеството си на лицензиран оценител по повод сключване на имотни сделки, за които е получавал определено заплащане. Безспорно е установено, че с това си поведение системно е нарушавал указанията, дадени с писмо № 9166-131/15.07.2004 г. на министъра на земеделието и горите служителите да не изготвят оценки на земеделски земи по преписки за съответните им региони. Следователно лицето не е изпълнявало служебните си задължения да се въздържа от действия, които го поставят в положение на конфликт на интереси с оглед двете му качества и се е възползвал от служебното си положение за осигуряване на имотна облага. При тези обстоятелства следва да се приеме, че правната квалификация на установеното нарушение е правилна и оспорената заповед не е материално незаконосъобразна. Освен това, не отговаря на фактическата обстановка и изводът, че заповедта не е мотивирана, тъй като допуснатото нарушение не е индивидуализирано по време и място. В заповедта са изброени 32 нотариални акта с посочени към описаните приложения оценки, като всяка от тях е датирана и е видно, че преобладаващата част са изготвени в рамките на едногодишния срок по чл. 94, ал. 1 от ЗДСл. Вярно е, че изложените в процесната заповед мотиви са лаконични, на с това не се нарушава изискването на чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗДСл, а конкретиката по случая се извлича от материалите по дисциплинарното производство, на което се позовава дисциплинарнонаказващият орган. Що се отнася до липсата на мотиви относно индивидуализацията на наказанието, допуснатият пропуск не следва да се възприема за съществен, тъй като с процесната заповед е наложено най-лекото наказание по чл. 90, ал. 1, т. 1 от ЗДСл - забележка. Предвид изложеното налице са основанията по чл. 209, т. 3 от АПК - материална незаконосъобразност и необоснованост на решението и то следва да се отмени, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата срещу заповедта се отхвърли. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,

Цитирани разпоредби

2