Решение № 10728 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4949/2011 г.

Решение № 10728 от 18.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4949/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от областния управител на област София против решение № 561/09.02.2011 г. по адм. дело № 6955/2010 г. на Административния съд - София-град, с което на основание чл. 257, ал. 2 от АПК е осъден да извърши действие, произтичащо пряко от нормативен акт - да издаде заповед за отписване от актовите книги за държавна собственост на имот, за който е съставен акт за държавна собственост, с искане да се обезсили като недопустимо или да се отмени като неправилно, поради допуснато от съда нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Касаторът - редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Ответникът - Васил Николов, редовно призован, не се явява, но се представлява в съдебно заседание от адвокат Киров, който от негово име оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като допустимо, обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирани страни, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че обжалваното решение е недопустимо и следва да се обезсили, тъй като жалбоподателят не е имал правен интерес от оспорването на процесната заповед на областния управител, с която той е отказал да отпише от актовите книги за държавна собственост имот, за който има съставен акт за държавна собственост и за който жалбоподателя претендира с влязло в сила съдебно решение, че е негова частна собственост - отменително основание по чл. 208, т. 2 от АПК. Законът за държавната собственост в чл. 5 предвижда, че държавата удостоверява възникването, изменението и погасяването на правото си на собственост върху имоти с акт за държавна собственост, който е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона, и че актът за държавна собственост няма правопораждащо действие. Дейността по актуването и деактуването на имотите - държавна собственост е уредена в Глава пета на Закона за държавната собственост (ЗДС) и Глава девета от Правилника за приложението му (ППЗДС). Член 78, ал. 1 от ЗДС и чл. 108 и чл. 109 от ЗДС предвиждат, че имотите, които са престанали да бъдат държавна собственост, неправилно са били актувани като такива, както и тези, основанието за които е отпаднало, се отписват от актовите книги със заповед на областния управител по местонахождението на имота, като отписването се извършва въз основа на писмено искане на собственика, подадено до областния управител, към което се прилагат писмени доказателства, удостоверяващи, че имотът е собственост на молителя. Член 112 от ППЗДС вменява задължение на компетентния орган - областния управител, когато установи въз основа на представените доказателства, че имотът не е държавна собственост, да нареди със заповед имотът да бъде отписан от актовите книги за държавна собственост, а когато установи, че няма достатъчно доказателства за наличие на някое от условията за отписване от актовите книги, да издаде заповед за отказ от отписване. Тъй като чл. 114, ал. 1 от ППЗДС предвижда, че обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното, то чл. 79, ал. 3 от ЗДС и чл. 113 от ЗДС предвиждат, че в случаите, когато областния управител откаже да издаде заповед за отписване на имота, споровете за материално право се решават по съдебен ред и лицето, което е поискало отписването, може да докаже правото си на собственост по исков ред. С приемането на Административнопроцесуалния кодекс от 2006 г се даде възможност за защита на гражданите и юридическите лица срещу неоснователни бездействия на администрацията, като чл. 257 от АПК предвижда, че бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно. В настоящия случай областния управител на област София, който е компетентен орган по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ЗДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДС, е бил сезиран с искане от жалбоподателя Васил Николов рег. № 94ВВ/76 от 24.06.2009 г. да отпише от актовите книги за държавна собственост имот, който е бил актуван като държавна собственост и за който молителят е представил влязло в сила решение на компетентен съд, с което по исков ред срещу държавата е бил признат за собственик на този имот. Въпреки, че от представеното доказателство - влязло в сила решение по гр. дело № 9474/2008 г. на Районния съд - София е било установено по отношение на държавата, че жалбоподателят е собственик на процесния имот, областния управител не е изпълнил задължението си по чл. 78, ал. 1 от ЗДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДС да издаде заповед за отписването на имота от актовите книги за държавна собственост, като не е признал силата на присъдено нещо на съдебното решение. Следователно, след като молителят е изпълнил всичко зависещо от него и е доказал с влязло в законна сила съдебно решение по иск за собственост, че е собственик на имота, както предвиждат разпоредбите на чл. 79, ал. 3 от ЗДС и чл. 113 от ППЗДС при спор за материално право, и административния орган не е изпълнил императивното за него задължение, произтичащо пряко от нормите на чл. 78, ал. 1 от ЗДС и чл. 112 от ППЗДС, за молителя е налице правен интерес да иска от съда, на основание чл. 257, ал. 2 от АПК, да осъди административния орган да извърши действието, предписано от посочените по-горе правни норми, а именно да издаде заповед за отписването на процесния имот от актовите книги за държавна собственост. За молителя безспорно е налице правен интерес да иска това отписване, тъй като той е доказал по предвидения в чл. 79, ал. 3 от ЗДС и чл. 113 от ППЗДС исков съдебен ред правото си на собственост върху процесния имот и с неотписването се засягат негови права и законни интереси, тъй като в обществото и правния мир се създава една правна несигурност и съмнение в правото му на собственост върху този имот, като биха могли да произтекат и неблагоприятни за него правни последици - например изземването на имота по чл. 80 от ЗДС и други. От изложеното до тук се налага безспорния извод, че обжалваното съдебно решение, с което на основание чл. 257, ал. 2 от АПК е уважено искане за осъждане на административния орган - областният управител, да извърши действие, произтичащо пряко от нормативен акт, като издаде заповед за отписване от актовите книги за държавна собственост на процесния имот, е допустимо, тъй като за жалбоподателя е бил налице правен интерес да оспори това бездействие, което пряко засяга неговите права и законни интереси. Неоснователно е и твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано - отменително основание по чл. 208, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че при спор за материално право, жалбоподателят е доказал правото си на собственост с предвиденият от чл. 79, ал. 3 от ЗДС и чл. 113 от ППЗДС способ, с влязло в сила решение по проведен съдебен исков процес, в който е било установено по отношение на държавата, че той, а не държавата е собственик на процесния имот, както и че областния управител незаконосъобразно не е признал силата на присъдено нещо на съдебното решение, основана на разпоредбата на чл. 297 от ГПК, а си е позволил да коментира правилността на това решение, и незаконосъобразно не е извършил действията, произтичащи от нормите на чл. 78, ал. 1 от ЗДС и чл. 112 от ППЗДС по отписването на този имот, за който по безспорен начин е било доказано, че не е собственост на държавата, от актовите книги за държавна собственост. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото писмени доказателства - влязло в сила решение по гр. дело № 9474/2008 г. на Районния съд - София е било установено по безспорен начин, че процесният недвижим имот не е държавна собственост, а е собственост на молителя, от което следва, че той е престанал да бъде държавна собственост, и за областния управител се е породило задължението на основание чл. 108 от ЗДС и чл. 112, ал. 1 от ППЗДС да издаде заповед за неговото отписване от актовите книги за държавна собственост. Като не е изпълнил това си задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, а е бездействал, областния управител е извършил закононарушение, за което правилно е бил осъден на основание чл. 257, ал. 2 от ЗДС да го изпълни в определен от съда срок. Следователно, като правилно и законосъобразно, обжалваното решение следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за тази инстанция в размер на 500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,