Решение № 2866 от 20.3.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по касационната жалба на Сит 97 ООД, [ЕИК], с адрес за кореспонденция: гр. София, район [район], [улица], чрез адв. Бърчев, срещу Решение 3462/23.05.2022 г., постановено по адм. д. 5715/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт СФД21-РД77-15/05.03.2021 г., издаден от органи по приходите към дирекция Общински приходи - Столична община, потвърден с Решение СОА21-РД28-21/19.05.2021 г. на кмета на Столична община в частта на установените задължения за собствения на дружеството недвижим нежилищен имот, находящ се в гр. София, район Витоша , [улица], за данък недвижими имоти /ДНИ/ за периода 01.01.2017 г. 31.12.2019 г., в общ размер на 27 024.94 лв. и лихви 6995.31 лв., и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 01.01.2017 г. 31.12.2019 г. в размер на 39 943.92 лв. и лихви 10 342.87 лв.

Въведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, чието осъществяване се аргументира с пропуск на първостепенния съд да обсъди в пълнота доказателствата по делото и възраженията на дружеството. Касаторът поддържа, че облагаемият имот е сграда със статут на спортно-възстановителен център и подлежи на освобождаване от ДНИ по чл. 24, ал.1, т. 10 от ЗМДТ. Подчертава, че откритите площадки и игрища нямат съществена разлика спрямо сградите със спортно предназначение. Възразява, че площта на сградата е определена в нарушение на чл. 11 от Приложение 2 към ЗМДТ във вр. с § 5, т. 15 и т. 18 от ДР на ЗУТ със заключението на комплексната експертиза, което е оспорено в съдебно заседание. Според касатора РЗП на сградата е сборът от ЗП само на надземните етажи. По отношение на ТБО поддържа, че общината не е доказала фактическото извършване на услугата в нейните три компонента.

Искането до съда е за отмяна на решението и на ревизионния акт с присъждане на деловодните разноски.

Ответникът по касационната жалба, кметът на Столична община, чрез представител по пълномощие, оспорва основателността й в писмен отговор и претендира разноските за двете съдебни инстанции. Възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалвания съдебен акт.

Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е била законосъобразността на Ревизионен акт СФД21-РД77-15/05.03.2021 г., издаден от органи по приходите в дирекция Общински приходи - Столична община, потвърден с Решение СОА21-РД28-21/19.05.2021 г. на кмета на Столична община, в частта на установените задължения за собствения на дружеството недвижим нежилищен имот земя и сграда, находящ се в гр. София, район [район], [улица], за данък недвижими имоти /ДНИ/ за периода 01.01.2017 г. 31.12.2019 г., в общ размер на 27 024.94 лв. и лихви 6995.31 лв., и такса битови отпадъци /ТБО/ за периода 01.01.2017 г. 31.12.2019 г. в размер на 39 943.92 лв. и лихви 10 342.87 лв.

Според фактическите установявания на първостепенния съд с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот 90, том II, рег. 3758, дело 257 от 2003 г., касаторът е придобил правото на собственост върху урегулиран поземлен имот УПИ IX-1386 от кв.74 по плана на гр. София, местността Манастирски ливади-запад", с площ от 1530 кв. м. Подадена е декларация по чл. 17, ал.1 от ЗМДТ, в която имотът е описан като УПИ с площ 1530 кв. м. с отчетна стойност 134 659 лева. Съгласно Удостоверение 234 от 27.10.2006 г. за въвеждане в експлоатация на строеж, издадено от дирекция Контрол по строителството" при Столична община, през 2006 г. в гореописания УПИ 1Х-1386 от кв.74, е изградена и въведена в експлоатация сграда - Възстановителен център 8РА ОК.ЕАМ" - к. к. 10 м. + подземни гаражи". От дружеството на 23.11.2006 г. е подадена коригираща декларация по чл. 17, ал.1 от ЗМДТ с вх. 17-09-532/23.11.2006 г. за промяна на обстоятелства, с която е декларирана и сграда, находяща се в район [район], [улица]възстановителен център с отчетна стойност 2 859 000 лева. Посоченият имот се води счетоводно:

• Земя в сметка 201/3 с отчетна стойност 134 659 лева;

• Сграда в сметка 203/8 с отчетна стойност 2 859 000 лева; Общата отчетна стойност за имота е в размер на 2 993 659.00 лева.

С декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. 17273609/28.06.2010 г. е декларирана земя с площ от 1530 кв. м., застроена площ от 500 кв. м. , с отчетна стойност 134 659.000 лева и сграда на пет етажа, в т.ч. надземни 4 етажа с РЗП на обекта 2 050.00 кв.м., РЗП мазе 1500 кв.м. и РЗП таван -250 кв. м.. Общо РЗП 3800.00 кв.м. с отчетна стойност 2 859 000 лева.

Съгласно констативен нотариален акт 184, том I, рег. 4389, дело 179 от 22.12.2006 г., ревизираното дружество е собственик на нежилищен имот - земя и сграда, представляващ УПИ 1Х-1386 с площ от 1 130 кв. м. и УПИ X. -1386 с площ от 400 кв. м., от кв.74 по плана на гр. София, местността [местност], заедно със сграда с обществено-обслужващо предназначение Възстановителен център" с обща разгъната застроена площ 4 371.09 кв.м.,в т.ч. сутерен с РЗП 1 317.41 кв.м. и състояща се от сутерен и пет етажа.

При констатираната разлика между декларираната от дружеството разгъната застроена площ на сградата и площта, посочена в констативния нотариален акт за собственост, приходните органи са приели, че площта на сградата е 3 844,13 кв. м. Изчислили са данъчната оценка на обектите на облагане съгласно чл. 4 от Приложение 2 на ЗМДТ, където е определена формулата, по която се изчислява данъчната оценка на сградите. Един от коефициентите на тази формула е именно площта на сградата /чл. 11, ал. 1 от Приложение 2 от ЗМДТ/, която в РА е изчислена на 3844,126 кв. м. Извършена е съпоставка на отчетната стойност на имота в счетоводството на дружеството и отчетната стойност на декларация по чл. 14 от ЗМДТ от 2010 г. и е прието, че за периодите от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., основата за облагане, съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ, на имота на касатора - земя следва да е декларираната отчетна стойност за имота- 134 659 лв., която е по-висока от данъчната оценка -77 356.00 лв. Приходните органи приели също, че основата за облагане с ДНИ за сградата, съгласно чл.21, ал.1 от ЗМДТ, е данъчната оценка на имота, изчислена по реда на Приложение 2 от ЗМДТ, която е по-висока от декларираната отчетната стойност 2 993 658.89 лв. и е както следва: за 2017 г. - 488 143.05лв.; за 2018 г. - 4854987.64 лв. и за 2019 г. - 4 274187,87 лв. Сумите за дължимия данък са изчислени на база 1.875 промила върху данъчната оценка на процесната сграда за ревизирания период, съгласно чл.15 от Наредбата за определяне размера на местните данъци и са както следва за 2017 г. - 4 880 143,05 лв. х 1.875 промила 9 150,27 лв.; за 2018 г. - 4854987.64 лв. х 1.875 промила 9 103,10,27 лв.; за 2019 г. - 4 274 187,87 лв. х 1.875 промила 8 014,10 лв.

По делото е прието заключение на комплексна съдебно-техническа и счетоводна експертиза, според което освен изброените нива съгласно предоставения идеен архитектурен проект, сградата има изградено допълнително пето ниво, а данъчната й оценка съвпада с определената от органа по приходите.

Като основа за определяне на размера на ТБО е приета отчетната стойност на имотите, която се определя пропорционално в промили чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ и чл. 26, ал.1 от Наредбата за определяне и администриране на местните данъци и такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община /НОАМТЦУПСО/.

За 2017г. отчетната стойност на имотите е 2 993 659.00 лв. Според Заповед РД 09 1337/ 31.10.2016г. на кмета на СО, издадена на основание чл.63, ал.2 от ЗМДТ за район Витоша имотът попада в границите на организираното събиране и извозване на битови отпадъци. От дружеството е подадена декларация по чл. 23, ал. 1 НОАМТЦУПСО, с която е заявено ползването на 1 брой съд с вместимост 1100 л. и с кратност на извозване един път седмично. Съгласно Решение 816/22.12.2016 г. на Столичния общински съвет за 2017 г. за нежилищни имоти на предприятия, на основание чл.23, ал.3 и ал. 4 във връзка с чл. 26,а л.1 от НОАМТЦУПСО, е определен следния размер на ТБО и включва заплащането на следните услуги, предвидени в чл. 62, ал. 1 ЗМДТ: за един брой съдове за една година /1 бр. контейнер тип Бобър при честота на извозването 1 път седмично 1340.00 лева; За поддържане чистотата на териториите за обществено ползване 4.0 промила върху отчетната стойност; Така задължението за ТБО за 2017 г. е в размер на 13 314.64 лв. По този начин са изчислени и задълженията за 2018 г. и 2019 г. също по 13 314.64 лв. за всяка. Върху определените главници ТБО с РА са начислени лихви в общ размер 10 342.87лева.

Във връзка с установяване реалното извършване на услугите по преписката са представени доказателства, от които е видно, че услугите по чистотата на територията на район Витоша за периода 2016 г. - 30.04.2017 г. е извършвано от ЗМБГ АД, а за периода 01.05.2017 г. - 31.12.2019 г. от Консорциум София юг ДЗЗД. От Столичен инспекторат са предоставени актовете за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за месец от всяко тримесечие по години за ревизираните периоди, обобщени в констативни протоколи за установяване на количествата изпълнени и неизпълнени видове дейности за седем дни на всяко тримесечие, както и фактури за начислените разходи на концесионерите ЗМБГ АД и Консорциум София юг ДЗЗД. От дирекция Икономика и търговска дейност е предоставена информация относно /не/подаване от РЛ декларации и искания по чл. 23, ал. 1 и чл. 24, ал. 1 НОАМТЦУПСО; респ. от дирекция Финанси - СО относно разплатени разходи по бюджета на Столична община за събиране и извозване на битови отпадъци, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на съответните концесионери, обслужващи район Витоша , както и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения по години за ревизирания период.

Съдът е приел, че изискванията по отношение на формата на РА и административнопроизводствените правила са спазени. Концентрирал е правния спор върху приложението на материалния закон и преценката дали законосъобразно са установени в РА задълженията на дружеството за данъка върху процесния недвижим имот земя и сграда и на таксата за битови отпадъци.

За да обоснове неоснователност на оспорването, АССГ е приел неприложимост на чл. 24, ал. 1, т.10 от ЗМДТ, доколкото характеристиките на процесната сграда я изключват от обхвата на нормата. По начина на въвеждане в експлоатация имотът на дружеството отговоря на изискванията на обект, който съгласно §5, т. 39 от ДР на ЗУТ е самостоятелен строеж или реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния регистър. Посочените в разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 10 от ЗМДТ имоти - парковете, спортните игрища, площадките, попадат в обхвата на понятието открит обект по смисъла на § 5, т. 68 от ДР на ЗУТ, тъй като нормативно установеното им предназначение е за обществени нужди . Първостепенният съд е приел, че за да бъде един обект за обществени нужди, той на първо място следва да е обособен (парк, спортно игрище, площадка) и на второ, да е предназначен за свободно ползване не срещу заплащане на цена, определена от търговец или физическо лице, а в случаите, в които е изискуема такса, то тя следва да бъде определена от съответната общинска администрация и да е в полза на общинския бюджет. С тези аргументи е изведено заключение, че сградата, наименувана Възстановителен център Spa dream , представлява търговски обект, предоставящ услуги по смисъла на § 1, т. 41 ЗДДС, дефиниращ търговския обект е всяко място, помещение или съоръжение, от което се извършват продажби, и съответно ревизираното дружество се явява задължено лице за местния данък на имота.

При определяне на данъчната оценка на сградата, съдът е съобразил, че обектът на облагане е нежилищен имот и основата за облагането му е по чл. 21, ал. 1, предл. първо ЗМДТ по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2. Позовал се е на заключението на КСТСЕ, съвпадащо напълно с констатациите и изводите на ревизиращия екип по отношение на данъчната оценка на този обект на облагане и е заключил, че площта на сградата е определена в съответствие на чл. 11 от Приложение 2 от ЗМДТ и че публичните вземания за ДНИ за спорния обект на облагане съществуват в определените с РА размери.

Относно такса битови отпадъци съдът е акцентирал върху предмета на доказване - престирането на услугата в района на имота като цяло, което е в тежест на администрацията. В този аспект е ценил издадените на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ от кмета на Столична община заповеди, от които се установява, че имотите, находящи се в гр. София, район [район], [улица], попадат в границите на организираното от Столична община събиране и извозване на битови отпадъци. Събраните доказателства, че услугите са извършвани през ревизирания период, са обусловили и дължимостта на ТБО за тях от собственика на имота.

При данните, че за имотите е подадена декларация по чл. 23 , ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги относно вида и броя на съдовете за съхраняване на битови отпадъци за 2017 г., 2018 г. и 2019 г, съдът е приел, че правилно таксата относно сметоизвозването е определена върху количеството на генерираните отпадъци.

Решаващият състав се е позовал на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ и е приел, че местонахождението на процесните имоти на територията на Столична община обуславя и дължимост на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци. Посочено е, че дължимостта на тази такса, за разлика от останалите 2 компонента на ТБО, законодателят не е обвързал с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а се счита, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, като последното е доказано по делото.

За да приеме, че ТБО в частта относно компонента поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване е законосъобразно изчислена, съдът се е основал на чл. 67, ал. 4 от ЗМДТ и чл. 23, ал. 4 от НОАМТЦУПСО и е съобразил Решение 816/22.12.2016 г., Решение на 793/21.12.2017 г. и Решение 857/20.12.2017 г. на СОС, с което е определена ставка от 4.00 промила при основа отчетната стойност на недвижимия имот по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ.

Крайният извод на инстанцията по същество е, че РА е законосъобразен, поради което жалбата срещу него е отхвърлена.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Първостепенният съд правилно е дефинирал спора между страните по делото, концентриран върху приложението на материалния закон и преценката дали собствените на дружеството земя и сграда подлежат на облагане с ДНИ и ТБО, както и законосъобразно ли са установени размерите на публичните задължения. Съдът подробно е обсъдил всички възражения на дружеството и задълбочено е изследвал доказателствата по делото, обратно на твърденията в касационната жалба.

В съответствие с чл. 10, ал. 1 ЗМДТ и доказателствата по делото АССГ е приел, че облагаеми с данък недвижими имоти са разположените на територията на страната поземлени имоти, сгради и самостоятелни обекти в сгради в строителните граници на населените места и селищните образувания. Данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти към 1 януари на годината, за която се дължи, като данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, а за жилищните имоти - данъчната им оценка.

Неоснователно е възражението на касатора, че в качеството си на спортно-възстановителен център сградата подлежи на освобождаване от ДНИ по чл. 24, ал.1, т. 10 от ЗМДТ. Съгласно посочената разпоредба от данък се освобождават парковете, спорните игрища, площадките и други подобни имоти за обществени нужди. Видно от редакцията на нормата, изброяването е неизчерпателно, но указанието други подобни имоти, отнесено към парковете, спортните игрища и площадките, еднозначно сочи, че се касае за открити площи/обекти. Такива по дефиницията на § 5, т. 68, б. а ДР на ЗУТ са терени (площадки) и оборудване, използвани за масови физически упражнения и спорт на открито: футболни, волейболни, баскетболни, хандбални, бейзболни, ръгби, миниголф и други игрища за колективни спортове, лекоатлетически писти, кортове за тенис и бадминтон, площадки и алеи за колоездене и конна езда, картинг-писти, гимнастически площадки, открити плувни басейни, открити пързалки за зимни кънки, площадки за скейтборд и ролери и други подобни, включващи и необходимите спомагателни постройки и съоръжения, свързани с тяхното функциониране - санитарни възли, съблекални, монтажни трибуни, преместваеми сезонни покрития и други. Легалната дефиниция по ЗУТ е с по-широк обхват, но също си служи с понятието и други подобни и визира непокритите спортни и развлекателни съоръжения, по правило предназначени за обществено и безвъзмездно ползване. Разглежданият обект на облагане представлява пететажна сграда - възстановителен център, покрит търговски обект, предоставящ услуги срещу заплащане. Доводите на касатора за ангажимента на общините да създават условия за развитие на спорта, както и относно предимствата на многоетажните сгради пред откритите площадки, са неотносими към спора.

По правилото на чл. 21, ал. 1 ЗМДТ данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение 2. В съответствие с това правило при определяне на основата за облагане на обекта съдът е извършил съвкупна преценка на доказателствата по делото и заключението на КСТСЕ. Неоснователно е възражението, че АССГ е игнорирал неговото оспорване от процесуалния представител на дружеството. В протокола на съдебното заседание на 16.03.2022 г. е отразено, че за решаващия състав не е възникнало съмнение в правилността на заключението. При изслушването си вещите лица са дали изчерпателни отговори на въпросите, поставени от адв. Бърчев. Оспорването на заключението на КСТСЕ като процесуално действие трябва да е обусловено от конкретни възражения по констатациите и изводите му, с посочване на допълнителни доказателства във връзка с тях, което в случая не е сторено. Не може да бъде поставен знак на равенство между несъгласието на страната със заключението и неговото оспорване. По тези съображения е неоснователен касационният довод за допуснато от първостепенния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Тезата на касатора, че при определяне на РЗП на сградата е включена ЗП на подземен етаж, както и че неправилно е определена площта на четвърти и пети етаж, не намира подкрепа от доказателствата по делото. При изслушване на заключението експертът е заявил, че при изчисляване на РЗП на сградата, на стр. 7 от заключението РЗП /подземно/ е посочена единствено във връзка с изчисляване на данъчната оценка на сградата, при приложен коефициент от 0.6 за нежилищни сгради, и тази площ на сутерена има значение единствено при изчисляване на данъчната основа. Пояснено е, че по силата на § 5, т. 18 от ДР на ЗУТ "разгъната застроена площ" е сборът от застроените площи на всички надземни етажи на основното и допълващото застрояване. В разгънатата застроена площ се включват и застроените площи в подпокривното пространство на сградите, което означава, че не следва да се прилага диференциран коефициент за изчисляване на площта на 4-ти и 5-ти подпокривен етаж.

Споделят се от касационния състав и изводите на АССГ за доказаност на реалното престиране на услугите, включени в обхвата на ТБО. Установено е, че имотът попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване. Видно от представените по делото концесионни договори услугите по чистотата на територията на район Витоша за периода 2016 г. - 30.04.2017 г. са извършвани от ЗМБГ АД, а за периода 01.05.2017 г. - 31.12.2019 г. от Консорциум София юг ДЗЗД. Съдът правилно се е позовал и на представените от Столичен инспекторат актове за установяване на извършените и подлежащи на заплащане видове работи за месец от всяко тримесечие по години за ревизираните периоди, на фактурите за начислените разходи на концесионерите ЗМБГ АД и Консорциум София юг ДЗЗД, както и на предоставената информация от дирекция Финанси - СО относно разплатени разходи по бюджета на Столична община за сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване на съответните концесионери, обслужващи район Витоша , както и за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения по години за ревизирания период.

По отношение на таксата за услугата обезвреждане на битови отпадъци, съдът правилно е приел, че дължимостта на тази такса не е обвързана с доказването на фактическото предоставяне на услугата, а се счита, че услугата се предоставя винаги, когато общината ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци, какъвто е разглежданият случай.

По изложените съображения обжалваното решение не е засегнато от наведените от касатора отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и като правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане на ответника се следват разноски на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 8190,62 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо, Върховният административен съд, Първо отделение