Решение № 10637 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 233/2011 г.

Решение № 10637 от 15.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 233/2011 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производство е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична, чрез процесуалния му представител - юрк. Т. Попгеоргиева, срещу решение № 3345 от 28.10.2010 г. на Административния съд - София-град, постановено по адм. дело № 7196 от 2009 г., с което по жалба на "Комакт" ЕООД е отменено решение № R47-0516 от 15.07.2009/2008 г. на началника на Митница София (сега Столична), като е осъдена Митница Столична да заплати на дружеството разноските по делото в размер на 4400 лева. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът по изложени в жалбата съображения претендира отмяна на първоинстанционното решение и по същество отхвърляне на жалбата срещу обжалваното решение на началника на Митница София (понастоящем Митница Столична). Ответникът - "Комакт" ЕООД - гр. София, чрез пълномощника си - адв. М. Айдарова, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се остави в сила. Върховният административен съд - първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и изложените в нея касационни основания и предвид доказателствата по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения: Предмет на обжалване пред АССГ е било решение № R47-0516 от 15.07.2009/2008 г. на началника на Митница София, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София, с което на "Комакт" ЕООД - София, са определени за внасяне допълнително митни сборове за внесените "silicon metal" с ЕАД № 08BG005000H0049457/20080328; 08BG005000H0107519/20080619; 08BG005000H0096912/20080605 и 08BG005000H0061819/20080416. С обжалваното решение Административният съд - София-град, е отменил решението на началника на Митница София, мълчаливо потвърдено от директора на РМД - София, като е приел, че обжалваното пред него решение е постановено от компетентен орган и в установената от закона форма. Съдът е приел за неоснователно направеното пред него възражение за наличие на предпоставката на чл. 177, ал. 2 АПК, тъй като в предходното съдебно производство спорът не е бил разглеждан по същество, а е бил ограничен само до въпроса за компетентността на лицето, подписало оспореното решение, и е приел, че няма пречка за разглеждане на спора пред съда. Във връзка с основния спор по делото за облагане с антидъмпингово мито на внесения от Турция силиций метал с държава на произход Китай е приел, че е основателна жалбата на дружеството, като се е позовал на съдържащата се в Регламент (ЕО) № 398/2004 на Съвета от 2 март 2004 г. правна регламентация за определяне на антидъмпингово мито по отношение на внесения в рамките на Европейския съюз силиций. В чл. 1, § 1 и 2 от този регламент се посочва в кои случаи и къде се заплаща това мито, а именно, че се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на силиций под код № КН 28046900 с произход от Китай и че митническата ставка върху нетната цена, дължима франко граница на Общността преди плащане на мито, е 49%. Посочил е, че след като в цитирания регламент са посочени мястото и моментът на определяне на задължението, то е задължително за прилагане от всички държавни институции на базата на принципите на непосредствена приложимост и директен ефект, които за този вторичен нормативен акт на общностното право са закрепени в чл. 288 от Договора за функциониране на Европейския съюз и в консолидираната версия на Лисабонския договор. След като в посочената норма се казва, че антидъмпинговото мито се дължи при първоначалното преминаване на границата на ЕС, и щом като стоката за пръв път е влязла през границата на Република Турция, то там е следвало да се начисли мито, а това е така, тъй като, независимо че тази държава не е чл. на ЕС, тя като държава - кандидат за членство, е включена в Митническия съюз на Общността. С Митническия кодекс на Общността изрично се предвижда, че влезли веднъж на територията на общността, стоките не подлежат на вътреобщностно обмитяване, от което следва изводът, че такова обмитяване се извършва само при първоначалното им навлизане. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата срещу акта. Така постановеното решение е неправилно. Съдът вярно е установил фактическата обстановка по спора, но изводите, които е направил, са необосновани и в нарушение на материалния закон. Правилно съдът е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган и в съответната форма. Правилно също така съдът е приел за неоснователно възражението на жалбоподателя, че по делото има влязло в сила съдебно решение, тъй като, видно от мотивите към това решение, спорът не е бил разглеждан по същество и решението, издадено от началника на Митница София, е било обявено за нищожно поради това, че не е било подписано от началника на митницата, който е компетентният орган, а от лице, което не е имало материалната компетентност за това, което не е пречка за издаването на нов акт от компетентното лице. Макар и да не е разгледал отделно останалите възражения на жалбоподателя срещу акта, изложени в жалбата, за това, че не отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3, 4 и 5 от АПК, съдът е извършил проверка съгласно чл. 168, ал. 1 АПК и правилно е приел, че актът отговаря на общите изисквания за законосъобразност, поради което е разгледал спора по същество. Неправилни обаче са изводите, до които е стигнал съдът, че след като стоката е влязла за пръв път през границата на Република Турция, която макар и да не е чл. на ЕС, като държава - кандидат за членство, е включена в Митническия съюз на общността и като така за нея не се дължи антидъмпингово мито при вноса на стоката в България. По отношение на установената по делото фактическа обстановка не се спори. Установено е, че с процесните четири ЕАД "Комакт" ЕООД е извършило внос на силиций метал в чували от Турция. Съобразно представените пред митническите органи документи е дадено разрешение за вдигане на стоката. След извършване на последваща проверка по реда на чл. 78 от Регламент (ЕИО) 2913/92 на Съвета и чл. 84 от ЗМ митническите органи са констатирали, че стоката е с произход Китай и посоченото съдържание на силиций 99,99% не се потвърждава от анализните сертификати, поради което се дължи антидъмпингово мито в размер на 49% и с оспорения административен акт е начислено дължимото мито. Към този момент е в сила Регламент (ЕО) 398/2004 г., съгласно който се запазват антидъмпинговите мерки за внос на силиций с произход Китай, наложени с Регламент (ЕО) № 249697 на основание чл. 11, § 2 от основния регламент. В чл. 2 от същия регламент е посочено, че той е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки. Неправилно съдът е приел, че той е задължителен и за Република Турция, като се е позовал на чл. 288 от Договора за функциониране на ЕС в консолидираната версия на Лисабонския договор и на чл. 1, § 1 и 2 от Регламент 398/2004 г. Такъв извод обаче не следва от тези текстове. Напротив, те посочват, че действието на нормативните актове е по отношение на държавите - членки на Европейския съюз, поради което неправилно съдът е приел, че след като е казано, че митническата ставка за антидъмпинговото мито върху нетната цена се дължи франко граница на Общността, то това е границата на Турция, където е следвало да се начисли антидъмпинговото мито. Действително с Решение № 1/1995 г. Турция е присъединена към Митническия съюз, но по отношение на правото на защита срещу дъмпингов внос на силиций от Китай, след като изрично не е посочено в регламента и няма подписани нормативни актове във връзка с този регламент, той не е задължителен за нея и съгласно Общата търговска политика на ЕС тя няма отношение по прилагането на мерките за търговска защита. Този извод следва и от чл. 3 на Регламент (ЕИО) № 2913/92, определящ митническата територия на Общността. Република Турция не попада в митническата територия на общността, поради което и на това основание не би следвало да се счита за обвързана от действието на регламента, нито пък границата й да се счита за граница на общността, предвид т. 2 на чл. 1 от Регламент (ЕО) 398/2004 г. В тази връзка неоснователно е и позоваването от страна на вносителя на представените сертификати А. ТR, придружаващи ЕАД по вноса. Тези сертификати за движение А. ТR, издавани на основание чл. 5 и 6 от Решение № 1/2006 г. на Комитета за митническо сътрудничество ЕО - Турция, са само доказателство за това, че са изпълнени необходимите условия за прилагане на разпоредбите на свободно обръщение, но те не удостоверяват, че за стоката са заплатени антидъмпингови мита или такива не се дължат. Неправилен е и другият решаващ извод на съда, довел до отмяна на акта, че съгласно отразеното в митническите декларации, издадени от държавата изпращач, съдържанието на силиция е 99,99%, поради което и на това основание не се следва мито, след като Регламент (ЕО) № 398/2004 г. обхваща само случаите на стоки със съдържание на силиций, по-малко от 99,99%. Действително в износните турски декларации е посочено съдържание на силиций 99,99%, но от останалите доказателства (анализни сертификати), представени от самия жалбоподател, както и от заключението на вещото лице това съдържание не се потвърждава. Съдът изобщо не е обсъдил заключението на назначената от него експертиза, а само въз основа на износните декларации е направил извода за процентното съдържание на силиция. Видно от заключението на вещото лице, което обстойно е прегледало всички документи по преписката, отношенията между продавач и купувач са уредени с договор за продажба, в който са описани параметрите на съдържание на силиций и примесите в него, което означава, че и самият продавач не се е ангажирал да потвърди, че силицият е пречистен и съдържанието му е над 99,99%. При липсата на други доказателства, сочещи обратното, съдът е направил необоснован извод за процентното съдържание на силиция, което от своя страна е обусловило неправилния извод за липса на фактически и правни основания за издаване на акта и неговата незаконосъобразност. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и тъй като спорът е изяснен от фактическа и правна страна, следва да се постанови друго решение, с което да се отхвърли жалбата срещу акта. По отношение размера на дължимото мито следва да се има предвид, че дължимата сума е потвърдена и със заключението на неоспорената съдебна експертиза. Предвид изхода на спора следва да се отмени решението и в частта за разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,