Решение № 751 от 19.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 849/2009 г.

Решение № 751 от 19.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 849/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба от О. у. на о. с административен център Велико Търново като представител на Д. по пълномощие от министъра на регионалното развитие и благоустройството против въззивно решение на Великотърновски окръжен съд № 169/19.04.2007 г. по гр. д. № 1231/2006 г., с което е оставено в сила решение на Районен съд Свищов № 55/10.03.2003 г. по гр. д. № 323/2001 г. в частта, с която е прието за установено по отношение на съпрузите Т. Б. С. ЕГН ********** и В. Г. Г. ЕГН **********, двамата от гр. Г., бул. "С" № 174 и Д. чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството, че Б. И. Х. ЕГН ********** от гр. С., ул. "М" № 10 е единствен собственик чрез наследяване по закон на 3/4 ид. ч. от дворно място от 340 кв. м., пл. № 2* кв. 43, гр. С., ул. "Д" № 5 и изцяло на построените в дворното място масивна жилищна сграда с дървен гредоред, състояща се от две стаи, хол, кухня със застроена площ от 111 кв. м. и три избени помещения с обща площ 55.52 кв. м. и масивна пристройка на два етажа, първият етаж състоящ се от стая, баня, коридор със застроена площ от 46.36 кв. м. и втори етаж, състоящ се от две стаи, килер, баня, тоалетна и стълбище със застроена площ от 46.36 кв. м. и таван над жилищната сграда от 111 кв. м. С жалбата са заявени касационни основания за отмяна на въззивното решение, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретни оплаквания-съдебният акт касае дворно място, цялото от 340 кв. м., но от събраните по делото доказателства е видно, че се касае за площ от 320 кв. м.; не са събрани категорични доказателства по делото за наследствена връзка между З; приетото от първоинстанционния съд удостоверение за наследници № ..../2001 г. не следва да се има предвид. То не е официален свидетелстващ документ, тъй като е издадено въз основа на клетвена декларация от Б. Х., а не по силата на първични документи от регистрите на населението. Ответникът по касация Б. И. Х. оспорва жалбата по съображения, изложени с писмена защита от адвокат С. Ответниците по касация Т. Б. С. и В. Г. Г. не са изразили становище. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт и е в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. В изпълнение задължителните съгласно императивната разпоредба на чл. 218з, ал. 1, изр. 2 ГПК указания на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на процесуалния закон (чл. 133, ал. 1, б. "б" ГПК) с решение, постановено при първото касационно разглеждане на делото и съобразно приетите неоспорени от страните при новото разглеждане на делото документи/удостоверения за наследници на общия наследодател А, на И. А. Х. и на Н. П. Х., ксероксни копия от акт за смърт на А. И. Х., от акт за раждане на И. А. Х., от семейния регистър (1956 г.), в който са вписани децата на А. И. Х., и от ЛРК на И. А. Х. (въззивният съд е уважил предявения положителен установителен иск за собственост на процесния имот с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК, като е приел за установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на 3/4 ид. ч. от имота в качеството на единствен законен наследник на наследодател З. В подкрепа на правния си извод и съобразно указанията на ВКС въззивният съд се е позовал и на представените пред първоинстанционния съд и оспорени по делото удостоверения за наследници на З. А. Н. и на Е. А. Р., както и на показанията на свидетелката П, съставила ги в качеството на длъжностно лице на Община С. Жалбата е неоснователна. Доводът за точната квадратура на дворното място, предмет на делото е заявен за първи път пред касационния съд при второ касационно производство. Относно индивидуализацията на процесния имот, така както е заявена от ищеца още в исковата молба, в т. ч., че дворното място е с квадратура 340 кв. м., спор по делото не е имало в предходните съдебни инстанции. Доводът за недоказана по делото наследствена връзка между ищеца и наследодател З е обсъден от въззивната инстанция и изразеното разбиране изцяло се споделя от настоящия състав. По спора между страните относно материалната доказателствена сила на издадените от длъжностно лице на община С. документи въззивният съд е изпълнил указанията на Върховния касационен съд по тълкуването и прилагането на процесуалния закон (чл. 133, ал. 1, б. "б" ГПК) и законосъобразно е приел за установено претендираното наследствено правоприемство, от което ищецът черпи своите права в съсобствеността на процесния имот. Въззивното решение следва да се остави в сила, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение