Решение № 10073 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2010 г.

Решение № 10073 от 6.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10551/2010 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Георги Крумов Георгиев от гр. Кюстендил срещу решение № 177 от 29.06.2010 г. по адм. д. № 160/2010 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 274/24.03.2010 г. на началника на РУ на МВР гр. Кюстендил за отказ да се издаде разрешение за придобиване на късо огнестрелно оръжие, на основание чл. 16, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗКВВООБ, поради недоказана необходимост. Излагат се касационни основания за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон. От страна на ответния административен орган е постъпило писмено възражение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е изложим мотиви, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, съгласно който - чл. 41, ал. 3 от ППЗКВВООБ, в тежест на заявителя е да обоснове необходимостта от издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие за самоотбрана и недоказването на необходимостта е дефинирано от чл. 16, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗКВВООБ като отрицателна материалноправна предпоставка за издаване на разрешението. Приел е, че правилно административният орган е счел за необоснована необходимостта за придобиване на огнестрелно оръжие, тъй като качеството на Георгиев на охранител в търговско дружество не сочи на такава необходимост. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон. Жалбоподателят е поискал да му се разрешат дейности с ООБ за гражданска цел по чл. 5, ал. 3 от ЗКВВООБ, за самоотбрана. Подал е искане за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие, необходимо за охранителна дейност. Представена е служебна бележка изх. № 1371/21.01.2010 г. на "Асо 911" ООД, че Георги Крумов Георгиев заема длъжността "охранител" в дружеството. Административният орган е приел, че молителят не е обосновал необходимостта от придобиване на късо огнестрелно оръжие, изпълняваната от него работа не сочи такава необходимост, тъй като при и по повод на трудовата му функция, охранителят може да иска разрешение за носене и употреба на оръжие, придобито от неговия работодател, поради което неоснователно иска сам да придобие оръжие, с последваща възможност по чл. 14, ал. 4 от ЗКВВООБ да извършва охранителна дейност с личното си оръжие. Възразява се от жалбоподателя, че възможността охранителя да иска разрешение за носене и употреба на огнестрелно оръжие, придобито от неговия работодател и само една законова възможност, но не съществува задължение за работодателя да му предостави оръжие за носене и употреба, още повече, че такова предоставяне съгласно закона може да бъде осъществено само в охранявания обект, но не и извън него. Посочва се, че жалбоподателят е носил оръжие за охрана 10 г. и не е имал инциденти с него, доказал е, че няма криминална регистрация и искането за разрешение за носене на огнестрелно оръжие е с превантивен характер. Тези доводи не обосновават неправилност на решението. Правилни са изводите на съда, че в хипотезата на самоотбрана е различен обхватът на дейностите с ООБ, за които се издава разрешението. По аргумент от чл. 44, ал. 4, във връзка с ал. 1 от ППЗКВВООБ на служителите на ЕТ и ЮЛ, които не притежават разрешение за придобиване на ООБ се издава разрешение за носене и употреба на ООБ придобито от работодателя. Работодателят, извършвайки самоохрана по смисъла на чл. 11 от ЗЧОД, следва да обоснове основанието да се иска разрешение за придобиване на ООБ за целите на използването му, а не необходимост по чл 40, ал. 2 от ППЗКВВООБ, а служителят в искането по чл. 44, ал. 4 от ППЗКВВООБ обосновава необходимост от разрешение за носене и употреба. Както е посочил съда, този извод не противоречи на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 от ЗКВВООБ предвиждаща възможност при определени предпоставки придобитото за самоотбрана огнестрелно оръжие да се използва за осъществяване на охранителна дейност и възможността за охранителна дейност не може да се мотивира необходимостта от придобиване на оръжие за самоотбрана. Законосъобразно е прието от съда, че предмет на жалбата е първоначалния административен акт заповедта на началника на РУ на МВР гр. Кюстендил, а не мълчаливото й потвърждаване от директора на ОД на МВР, което не представлява самостоятелен административен акт. Разпоредбата на чл. 97, ал. 5 АПК, във връзка с чл. 145, ал. 2, т. 1 предвижда обжалване пред съда на първоначалния административен акт, когато въпросът не е решен по същество от горестоящия административен орган, жалба срещу мълчалив отказ на директора на ОД на МВР да отмени заповедта на заповедта от директора на ОД на МВР е недопустима. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 149, ал. 3 АПК. В жалбата не се посочва като касационно основание нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение съответства на целта на закона, тъй като е насочено към осъществяване на създадения с чл. 7, ал. 1 от ЗКВВООБ разрешителен режим. В този смисъл е постоянната съдебна практика относно постановените административни актове за издаване на разрешения за закупуване на огнестрелно оръжие за самоотбрана, приема се, че при извършване на охранителна дейност необходимостта за закупуване на оръжие е на юридическото лице или ЕТ, извършващ охранителната дейност, а не на изпълнителя по трудовия договор. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Седмо отделение