Решение № 7869 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2013 г.

Решение № 7869 от 7.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3035/2013 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Севгюл Рафет Османли, от с. Бял Извор, област Кърджали против решение № 9 от 17.01.2013 г. по адм. дело № 150/2012 г. на Административен съд - Кърджали. Поддържат се оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е основателна. С решение № 9 от 17.01.2013 г. по адм. дело № 150/2012 г. Административен съд - Кърджали е отхвърлил оспорването по жалба на Севгюл Рафет Османли срещу решение № КПК - 31/24.08.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали, с което е изменено разпореждане № 306/6.07.2012 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ в частта му, касаеща размера на задължението за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет, както следва: главница 2721,00 лева и лихва 1624,05 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният административен акт не страда от пороците по чл. 146 от АПК. Решението е постановено при неточно прилагане на материалния закон и невярна преценка на фактите. Видно от предмета, съдържанието и значението и целите на атакувания акт, със същия е потвърдено задължението на Севгюл Османли за възстановяване на недобросъвестно получено парично обезщетение за отглеждане на малко дето за времето от 1.01.2007 г. до 18.03.2008 г. Приспаднати са погасените по давност задължения, за периода 26.03.2006 г. до 31.12.2006 г. и начислените лихви върху тях. По делото е установено, че Севгюл Рафет Османли е била регистрирана като земеделски производител. Притежавала е изискуемия осигурителен стаж по чл. 52а от КСО към момента на настъпване на осигурения социален риск майчинство. Регистрацията и е датирала от 16.11.2005 г. до 27.01.2010 г. като осигуряването е било за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица. На 18.03.2006 г. е родила детето Денис Рафет Османли във връзка с което е получила полагащите се обезщетения за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Визираното събитие е лишило страната от възможността да полага труд като земеделски производител. При извършената проверка органите на НОИ са установили, че Османли не е извършила регистрация като земеделски производител за 2006 г., а от 1.01.2007 г. след приспадане на погасените по давност задължения за времето от 26.03.2006 г. до 31.12.2006 г. е получавала неправомерно обезщетение за отглеждане на малко дете, тъй като не е спазила задължението си за регистрация. Последното според органите на НОИ и административния съд е довело до загуба на качеството и на "регистриран земеделски производител" и по тази причина след 26.03.2006 г., не е осигурено лице и няма право на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. Настоящият състав намира изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразни. Неподаването на анкетна карта с формуляр и незаверяването на регистрационната карта на земеделския производител до 25.03.2006 г. не е основание след тази дата майката да се счита за неосигурено лице. Това е така, защото условията за изплащане на обезщетение за майчинство и отглеждане на малко дете са били налице за майката, осигуряваща се като регистриран земеделски производител, както по смисъла на § 1, т. 4 (изм., сега т. 5) от ДР на КСО, така и по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители. С неподаването на анкетна карта с формуляр и незаверяването на регистрационната карта на земеделския производител за 2006 г. не се погасява вече придобитото право за получаване на обезщетение за майчинство и отглеждане на малко дете. Този извод е в съответствие и с нормата на чл. 11, ал. 8 от Наредба № 3/1999 г. за създаване и поддържане на регистър за земеделски производители (Наредбата), съгласно която земеделския производител се отписва служебно от регистъра, ако в продължение на две последователни години не изпълни изискванията по чл. 5, ал. 3 от Наредбата. В случая не е налице отписване от регистъра както служебно, така и по искане на земеделския производител. Съответно, по аргумент от чл. 11, ал. 7 (изм.) от Наредбата, регистрацията на земеделски производител се установява с вписването в регистъра, което в случая е налице. По изложените съображения, отхвърляйки оспорването срещу решение № КПК - 31/24.08.2012 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Кърджали, с което е изменено разпореждане № 306/06.07.2012 г. на ръководител на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ в частта му, касаеща размера на задължението за внасяне на сумата по ревизионен акт за начет, административният съд е постановил незаконосъобразно и необосновано решение, което следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което да бъдат отменени актовете на органите на НОИ. Предвид изхода на спора основателно е искането на жалбоподателката за направените по делото разноски, които съобразно доказателствата в тази насока (вносна бележка № SLFBC2222212/10.09.2012 г. за платена държавна такса, договор за правна защита и съдействие № 39865/29.10.2012 г. и вносна бележка № S0011/20.11.2012 г. за внесен депозит за вещо лице) възлизат на сумата от 237,20 лева. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,