Решение № 32 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6474/2007 г.

Решение № 32 от 20.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6474/2007 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. М., с. Румелия, област Хасково, срещу въззивно решение от 8.10.2007 г. по гр.д. № 775/2006 г. на Хасковски окръжен съд с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Сочат се за необосновани изводите на въззивния съд за липса на материалноправна легитимация за ищеца по така предявения иск с правно основание чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.). Ответникът по касационната жалба О. М. не изразява становище по жалбата. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: С обжалваното решение на Хасковския окръжен съд е оставено в сила решение № 87 от 15.06.2006 г. по гр.д. № 1/2005 г. на Харманлийския районен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Х. А. М. срещу О. М. иск по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) за признаване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на УПИ * по плана от 1969 г. на с. Р., О. М. . За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че ищецът не е установил правото си на собственост. Претендираната нива от 4 дка е отчуждена през 1965 г. и отредена за "училище", съгласно протокол № 1/10.01.1965 г. на ИК на селски ОбНС и заповед № 192/29.03.1965 г. на зам.председателя на ОНС Хасково. Мероприятието е реализирано. Имотът е актуван като държавен. Ищецът е следвало да защити правата си, искайки отмяна на извършеното отчуждаване в предвидените срокове. Едва предвиденото реституционно производство би го легитимирало като собственик на имота. Обжалваното решение е правилно като краен резултат. Ищецът, чиято е доказателствената тежест не е провел пълно и главно доказване на правото на собственост на процесния имот, за който е твърдял, че е отчужден, без да са спазени процедурите по ЗПИНМ. По делото няма доказателства за това, че той е бил собственик на имота преди отреждането му с ДРП. Хипотезата на реституция по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ (в редакцията ДВ, бр. 107/1997 г.), предполага отнет беззаконово основание недвижим имот или такъв, отчужден не по установения законов ред от държавата, от общините и от народните съвети в посочения период. Ищецът не е установил, че е бил собственик на имота, а освен това в разглеждания случай с оглед данните за проведена процедура по ЗПИНМ (отм.), не може да се направи извод, че е налице завземане, респ. отнемане без законово основание на имот, собственост на ищеца. Самият ищец твърди, че е налице отчуждителна процедура, а и данните по делото сочат на такава по ЗПИНМ (отм.), а не завземане на имота. Не е установено отчуждаването да е извършено не по установения законов ред. Не е налице приложното поле на реституцията по чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ, а евентуално на тази на отчуждени имоти по благоустройствените закони - ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС предвидената в чл. 4 ЗВСОНИ процедура между административния орган и претендиращия реституция за отмяна на отчуждаването и възстановяване правото на собственост. С оглед изложеното, крайният извод на въззивния съд, че ищецът не е доказал своята материалноправна легитимация по иска по чл. 97, ал. 1 ГПК (отм.) е направен в съответствие с материалния и процесуалния закон. Не са налице релевираните основания за касиране на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.) същото следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г.о. РЕ Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 8.10.2007 г. по гр.д. № 775/2006 г. на Хасковски окръжен съд.