Решение № 3262 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13503/2012 г.

Решение № 3262 от 7.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13503/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ирена Наскова Персенска от с. Войсил, обл. Пловдив, против решение № 2060 от 3.10.2012 г. по адм. дeло № 1519 по описа за 2012 г. на Пловдивския административен съд, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 467/16.03.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Марица, потвърдена с решение № РД-01-113/26.04.2012 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - гр. Пловдив. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до необоснованост и неправилно прилагане на чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - Марица е оспорил касационната жалба в писмен отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Пловдивския административен съд е заповед № 467 от 16.03.2012 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Марица, потвърдена с решение № РД-01-113 от 26.04.2012 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане, гр. Пловдив, с която на Ирена Наскова Персенска от с. Войсил, обл. Пловдив, е отказано отпускане на еднократна помощ на основание чл. 8в от ЗСПД за отглеждане на дете до навършване на една година. Отказът е мотивиран с изтичането на погасителния срок по чл. 12, т. 7 от ЗСПД: шест месеца, считано от края на месеца (31.05.2011 г.), през който е родено детето Доменик. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Пловдивският административен съд е стигнал до правилния извод за издаване на оспорения административен акт при спазване на чл. 12, т. 7 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) във вр. с чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД). Съдът се е позовал на уверение № 72199/21.02.2012 г. на Медицински университет - гр. Пловдив, съгласно което майката е редовна студентка в шести курс през учебната 2011/2012 г. без да се сочи конкретна дата на записването й, като е очевидно, че записването е станало преди издаването на уверението. С оглед на последното обстоятелство, съдът е приел, че правото по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД е било предявено след изтичането на шестмесечния погасителен срок. Изложените в жалбата съображения, релевиращи необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения, са неоснователни. Съгласно чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД майка (осиновителка) студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. На основание чл. 12, т. 7 от ЗСПД вземанията по чл. 8в се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. В разглеждания случай от фактическа страна е установено, че Ирена Наскова Персенска е родила детето си Доменик на 30.05.2011 г. Няма данни и не се твърди, че към момента на раждането тя е изпълнявала условията за получаване на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД. Не е спорно, че в 6-месечния срок, считано от раждането на детето, не е подала молба - декларация по реда на чл. 16а, ал. 2 и 3 от ППЗСПД. Жалбоподателката Персенска е претендирала еднократната помощ по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД съобразно предоставената й възможност от чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (редакция - ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 8.05.2009 г. до 3.12.2012 г.), съгласно която правото за получаване на еднократната помощ за отглеждане на дете до една година възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. Според установената съдебна практика вземанията в тази хипотеза се погасяват в предвидения от чл. 12, т. 7 от ЗСПД срок от шест месеца, считано от записване на майката в редовна форма на обучение. Непълнотата на нормативния акт се преодолява съобразно чл. 46, ал. 2, изр. 1 от Закона за нормативните актове, като се прилага разпоредбата, отнасяща се до подобен случай. Твърдението на жалбоподателката Персенска, че е записана за студентка в редовна форма на обучение на 21.02.2012 г. и следователно с подадената молба - декларация вх. № 467/6.03.2012 г. е упражнила правото по чл. 8в, ал. 1 от ЗСПД преди изтичане на 6-месечния погасителен срок, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Обстоятелството, че към 6.03.2012 г. жалбоподателката е била редовна студентка и детето й не е навършило едногодишна възраст, не е спорно. Спорът е относно упражняване на правото в шестмесечен срок от възникването му съгласно чл. 12, т. 7 от ЗСПД във вр. с чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД (редакция - ДВ, бр. 34 от 2009 г. - отм.). Както е посочено и в мотивите на обжалваното съдебно решение, в издаденото от Медицинския университет - гр. Пловдив уверение № 72199 от 21.02.2012 г. е удостоверено, че жалбоподателката е записана за редовна студентка в шести курс на образователна степен магистър по специалност медицина през учебната 2011/2012 г. и следва да завърши през 2012 г., но не е удостоверена датата на записването. Същите обстоятелства са отразени и в уверение № 72417 от 6.06.2012 г. В касационното производство не са представени доказателства относно правнорелевантния факт от хипотезиса на отменения чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД, а именно датата на записване на майката като студентка в редовна форма на обучение, за да се направи извод за упражняване на правото преди изтичане на 6-месечния погасителен срок. Като е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - Пловдив е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,