Решение № 4673 от 17.5.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение 113 от 09.06.2021г., постановено по адм. д. 743/2020г. Административен съд Перник, е отхвърлил жалбата на Балкан МК ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Перник, [улица], представлявано от управителя К. Христов, чрез пълномощника адв. А. Машев, против Акт за установяване на задължение по декларация с ДТ000009/16.07.2020г. на орган по приходите в Дирекция Местни данъци и такси при Община Благоевград, потвърден с решение Р ДТ9/01.10.2020г. на директора на Дирекция Местни данъци и такси при Община Благоевград, като е осъдил дружеството жалбоподател да заплати на Община Благоевград разноски по делото в размер на 828,13лв.

Срещу така постановеното решение подадена касационна жалба от Балкан МК ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Перник, [улица], представлявано от управителя К. Христов, чрез пълномощника адв. А. Машев. В жалбата се прави оплакване, че решението на Административен съд Перник е недопустимо, а при условия на евентуалност неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т.3 от АПК. В жалбата се излагат конкретни и подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да обезсили решението на Административен съд Перник, при условията на алтернативност да отмени същото и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за установяване на задължения по декларация. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция Местни данъци и такси при Община Благоевград взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна.

С решението си Административен съд Перник е отхвърлил жалбата на Балкан МК ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Перник, [улица], представлявано от управителя К. Христов, чрез пълномощника адв. А. Машев, против Акт за установяване на задължение по декларация с ДТ000009/16.07.2020г. на орган по приходите в Дирекция Местни данъци и такси при Община Благоевград, потвърден с решение Р ДТ9/01.10.2020г. на директора на Дирекция Местни данъци и такси при Община Благоевград, с който на дружеството са установени задължения както следва : за данък недвижими имоти за данъчни периоди 2016, 2017, 2018 и 2019г. общо в размер на 42,67лв. и лихви за просрочие 9,62лв.; за такса битови отпадъци за данъчни периоди 2016, 2017, 2018 и 2019г. общо в размер на 6 680,52лв. и лихви за забава в размер на 1 610,06лв. Решаващият съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорения акт за установяване на задължения по декларация по чл.107 ДОПК, в това число притежаваните от дружеството недвижими имоти на територията на с.Зелени дол, община Благоевград, подадените декларация за въпросните имоти по чл.14 ЗМДТ, издаденият АУЗД, както и проведеното административно оспорване на същия. В решението са описани както представените с административната преписка писмени доказателства, така и допълнително представените такива, а също така и са възпроизведени подробно заключенията на вещите лица по назначената съдебно-икономическа и съдебно-техническа експертизи. Решаващият съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, притежава съответни мотиви, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите изводи по отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт, като същите са изложени на стр.8 и сл. от решението. По отношение на определените задължения за данък недвижими имоти първоинстанционният съд е описал притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти и начина на определяне на данъчното задължения за тях за процесните данъчни периоди. Прието е, че размерът на задължението е правилно определен, в това число и размера на лихвите за забава. По сходен начин са изложени и мотивите относно определените задължения за такса битови отпадъци. Отново са описани притежаваните от жалбоподателя недвижими имоти / по предназначение нежилищни сгради, представляващи обособена част от кравеферма, която понастоящем не се използва/, подаваните за тях декларация по ЗМДТ, начина на определяне на задълженията. Прието е, че актът е законосъобразен и правилен и в тази си част.

Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължения по декларация и неоснователност на жалбата.

Решението на Административен съд Перник е не правилно в отхвърлителната му част относно определените задължения за сметосъбиране и сметоизвозване за процесните данъчни периоди и правилно и законосъобразно в останалата му отхвърлителна част за определени задължения за ТБО и данък недвижими имоти.

В касационната жалба на Балкан МК ЕООД се правят оплаквания за недопустимост на първоинстанционното решение, а при условията на евентуалност /неуважаване на възражението за недопустимост/ за неправилност на първоинстанционното решение поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Доводите са недопустимост на съдебния акт са обосновани с това, че Административен съд Перник не е бил компетентен да разгледа спора с оглед нормата на чл.4,ал.1, изр.второ ЗМДТ. Оплакванията за неправилност на съдебния акт са обосновани с допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в това, че първоинстанционният съд не е разгледал и обсъдил доводите на страната за неоказване на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване, в това число не обсъждане и на ангажираните в тази насока доказателства, в резултат на което е направен и необоснован извод, че оспореният АУЗД е издаден в съответствие с материалния закон.

По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:

Доколкото оплакванията за неправилност на съдебното решение предполагат същото да е правно допустимо, то следва първоначално да бъдат разгледани оплакванията за недопустимост на същото чл.209,т.2 АПК. В тази насока касаторът излага доводи, че Административен съд не е бил компетентен да разгледа спора с оглед нормата на чл.4,ал.1 ЗМДТ.

Настоящата съдебна инстанция намира така направеното оплакване за неоснователно.

Нормата на чл.4,ал.1,изр.2 ЗМДТ разпорежда, че обжалването на свързаните с тях актове се извършва по местонахождението на общината, в чийто район е възникнало задължението, по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Последното означава, че при оспорване на актовете по ЗМДТ е налице отклонение на принципа, установен с нормата на чл. 156,ал.1,изр.2 ДОПК, според която делото се разглежда от административния съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършването на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите. В този смисъл нормата на чл.4,ал.1,изр.2 ЗМДТ се явява специален закон по отношение на чл.156,ал.1,ал.2 ДОПК и макар оспорването да става по реда на ДОПК, правилата на местната подсъдност се определят от нормата на ЗМДТ.

Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят Балкан МК ЕООД е подал жалбата си до Административен съд Благоевград, като по нея е образувано адм. д. 979/2020г. С определение 1788 от 20.11.2020г. делото е било прекратено и препратено по подсъдност на Административен съд Перник, в района на който е седалището на жалбоподателя. Делото е прието за разглеждане от Административен съд Перник, като е образувано адм.д. 743/2020г. и не е повдигната препирня за подсъдност. В първото проведено поделото съдебно заседание /л.36 37 от първоинстанционното дело/ няма направено възражение за неподсъдност от процесуалния представител на жалбоподателя.

При така изложените данни настоящата съдебна инстанция намира, че постановеното от Административен съд Перник не е недопустимо и като такова подлежащо на обезсилване. От страна на жалбоподателя не е направено възражение за неподсъдност /чл.134,ал.2 АПК/. В хода на делото такова възражение е повдигнато от ответника по жалбата/л. 55 от първоинстанционното дело/, като същото е оставено без уважение с немотивирано определение, постановено в съдебното заседание на 16.03.2021г. /л.76 от делото/.

Макар и в отклонение от правилата за определяне на местната подсъдност делото да е разгледано от некомпетентен административен съд, постановеното решение не е недопустимо. Постановилият решението съд е еднакъв по степен със съд, на което делото е подсъдно съобразно правилото на чл.4,ал.1, изр.2 ЗМДТ.

Предвид изложеното настоящата съдебна инстанция намира, че постановеното решение на Административен съд Перник е правно валидно и допустимо, а оплакванията на касатора в обратния смисъл се явяват неоснователни.

В тази хипотеза направените в хипотеза на алтернативност оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл.209,т.3 АПК се явяват допустими и следва да бъдат разгледани. По същите настоящата съдебна инстанция приема за установено следното:

Основните оплаквания на касатора са свързани с необсъждане на доводите на страната и ангажираните от нея доказателства относно това, че по отношение на процесните недвижими имоти не са извършвани услуги свързани с събиране и третиране на битови отпадъци.

В жалбата при оспорване на административния акт пред първоинстанционния съд са направени оплаквания в следните насоки: - издаденият акт не е мотивиран, като в него не е посочена данъчната оценка, няма разграничение на имотите, не е посочен начина, по който са определени задълженията за всяка от проверяваните години, не е съобразен факта, че Общински съвет Благоевград е приемал промени в НОАМТЦУ / Наредбата за определянето и администрирането на местни такси и цени на услугите на територията на Община Благоевград/ за отделните години и посоченото, че определянето е станало при условията на чл.17,ал.2 от наредбата е невярно. На отделен ред са направени и оплаквания, че не е доказано извършването на услугите свързани с битовите отпадъци.

По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че направените оплаквания са неоснователни, а законосъобразността на оспорения акт се потвърждава от събраните по делото доказателства, в това число от заключенията на вещите лица по назначените съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза.

Настоящата съдебна инстанция намира, че този му извод е правилен и обоснован по отношение на услугите, свързани с обезвреждане на битови отпадъци, поддържане чистота на териториите за обществено ползване и неправилен и необоснован в частта определените задължения за услугата по сметосъбиране и извозване през всички процесни периоди.

Правната уредба на местните такси свързани с битовите отпадъци е уредена в глава трета, раздел първи от Закона за местните данъци и такси. Нормата на чл.62 ЗМДТ / в редакцията относима за данъчни периоди 2015 2018г./ определя, че таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места ; Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. За данъчен период 2019г. нормата има редакция, според която таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по:

1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Случаите при които не се заплащат такси са уредени в чл.71 ЗМДТ. В редакцията относима за данъчни периоди 2014 -2018г. нормата разпорежда, че

не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота;2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Действащата редакция за 2019г. е в смисъл, че не се събира такса за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните

съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл.9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по

местонахождението на имота.

Предоставянето на услугата е заявяване на възможността да се извърши, като се посочи в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за вида на предлаганите услуги /предвижда се посочване в заповедта и на границите на районите и на честота на сметоизвозването/. Таксата за компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа не се събира само ако общината няма съответните депа или съоръжения. Т. е притежаването на депо сочи на предоставянето на тази услуга. При действието на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в ред. до 1.01.2019 г. такса за ползване на депо и/или за поддръжка на местата за обществено ползване се събира и за имоти в райони, в които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване /вж. чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в приложимите по време редакции/.

Събирането на таксата е в корелация с предоставянето на услугите и е израз на възмездния характер на публичното общинско вземане от позицията на общината. От позицията на задълженото лице отношението към таксата е плащане за получена услугата чл. 62 ЗМДТ в ред. до 1.01.2019 г.

По делото няма спор, а и се установява от събраните по него доказателства, че Балкан МК е подало декларация по чл.14 ЗМДТ за притежаван от него недвижим имот на територията на с.Зелен дол, общ.Благоевград, с идентификатор 30702.18.589 съгласно кадастралната карта и регистри на землището на селото, с разположени в него три не жилищни обекта /трафопостове/, съставляващи част от бивш свинекомплекс/или кравеферма/, който имот е ограден от всички страни, понастоящем не се използва по предназначение и не се развива никаква дейност в него. Установено е също, че за въпросния имот няма подадена декларация от дружеството по чл.21,ал.2 от НОАМТЦУ, че имотът няма да се ползва, за да бъде освободен от заплащане на такса. Пак от доказателствата по делото, а и от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по силата на чл.17,ал.2 от цитирана наредба на Община Благоевград дружеството е подавало декларации в общината за всяка една от процесните години в смисъл, че таксата за битови отпадъци ще се определя в зависимост от количеството изхвърлени отпадъци и ще се използва един брой кофа за битови отпадъци контейнер тип бобър с обем1,1куб.м. Съгласно приложението на цитираната НОАМТЦУ таксата за битови отпадъци е процент върху по-*+високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота и е в размер на 6,5% за 2016г. и 6% за 207, 2018 и 2019г. Разпределението между отделните компоненти на таксата е както следва : сметосъбиране и извозване за 2016г. 3,30% и по 2,8% за всяка една от следващите три години, съответно по 1,4% за обезвреждане на битови отпадъци и 1,8% за чистотата на територии за обществено ползване за всяка една от процесните години.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза , се установява, че процесният недвижим имот, собственост на жалбоподателя, попада в териториите, върху които Община Благоевград предлага услугите по чл.62 ЗМДТ. В заключенията си вещите лица посочват, че на територията на недвижимия имот и около него няма поставени кофи или други съоръжения за събиране на битови отпадъци, а най близкият наличен контейнер за събиране на отпадъци тип бобър е на територията на гробищен парк на разстояние около 200метра от официалния вход на имота. От страна на ответника не са представени доказателства относно схемата на разположение на съдовете за смет на територията на село Зелени дол.

При така очертаната правна рамка и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да бъдат направени следните изводи:

Дружеството Балкан МК ЕООД се явява задължено лице за таксите за посочените услуги по силата на материалния закон чл. 62, чл. 64,ал.1 във вр. с чл.11 и чл.14 ЗМДТ, чл.71,т.1 и 2 ЗМДТ.

Задълженото лице с декларацията по чл. 17,ал.2, т.2 от цитираната по-горе наредбата е декларирало, че определянето на таксата за битови отпадъци е според количеството на отпадъците съобразно вида и броя на съдовете за съхранение и честотата на сметоизвозването. То сочи на избор за определяне на цена за финансиране на услугите по управление и обезвреждане на битови отпадъци въз основа на предполагаем натрупан обем отпадъци /за допустимостта на този начин на определяне на цената вж. решението на Съда на Европейския съюз по дело С-335/16/.

Следва да бъда прието за основателно възражението на жалбоподателя, че отдалечеността на съдовете за събиране на битови отпадъци съставлява отсъстващо извършване на услугата заради неизпълнението от кмета на общината на задължението му по чл. 19, ал. 3, т. 1 Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ да осигури такива съдове. Определянето на задължението за ТБО за компонентите сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения е за предполагаем обем натрупани отпадъци за един брой съд за една година при честота на извозването веднъж седмично. Цената на услугата е за конкретния притежател на отпадъци и тя по хипотеза се определя въз основа на разходите по предоставяне на услугата /чл. 7, ал. 1 ЗМДТ/. Предприятията, притежатели на отпадъци, които са собственици на нежилищни имоти са длъжни да изхвърлят отпадъците само в предоставените им от съответната община съдове, които са декларирали че ще използват. По силата на закона и на цитираната наредба задължение на кмета на общината е да осигури съдовете за събиране на битови отпадъци и да осигури събирането и транспортирането на отпадъците до инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им /чл. 4, т. т. 2 и 3 от Наредбата/, а притежателите на отпадъците са длъжни да изхвърлят битовите отпадъци в предоставените съдове.

По делото не са събрани доказателства, които да установяват, че през процесните периоди община Благоевград е предоставила на жалбоподателя съд за събиране на отпадъците, така както той е декларирал с декларацията по чл.17 от Наредбата. Поставянето на подобен съд на разстояния от около 200метра не може да бъде разглеждано като изпълнение на задължението на общината в тази насока. Това от своя страна изключва задължението на дружеството да заплаща такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за периодите, в които е поискано определяне на размера на таксата по предполагаем натрупан обем отпадъци за отчетни периоди 2016, 2017, 2018 и 2019г. Отсъствието на главното задължение изключва съществуването и на задължението за лихви.

В този смисъл издаденият Акт за установяване на задължение по декларация с ДТ000009/16.07.2020г. на орган по приходите в Дирекция Местни данъци и такси при Община Благоевград, потвърден с решение Р ДТ9/01.10.2020г. на директора на Дирекция Местни данъци и такси при Община Благоевград, се явява незаконосъобразен в частта му, в която на Балкан МК ЕООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Перник, [улица], представлявано от управителя К. Христов, са определени задължения за такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа по периоди както следва : за 2016г. главница в размер на 1 207,63лв. и лихви за забава 474,83лв.; за 2017г. главница в размер на 1 169,09лв. и лихви за забава 341,14лв.; за 2018г. главница в размер на 1 169,09лв. и лихви за забава 222,29лв. и за 2019г. главница в размер на 1 169,09лв. и лихви за забава 103,92лв.

Като е приел друго и е отхвърлил жалбата в тази й част, Административен съд Перник е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него при условията на чл.222,ал.1 АПК следва да бъде постановено друго такова, с което оспорения акт бъде отменен в посочената по-горе част.

В отхвърлителната му част относно определените задължения за такса за поддържане на територия и данък недвижими имоти решението на Административен съд Перник се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила при условията на чл.221,ал.2 АПК.

Постановеното решение на Административен съд Перник следва да бъде отменено в осъдителната му част за разноските. Съобразно уважената е отхвърлената част от жалбата Община Благоевград, в качеството й на юридическото лице, в състава на което влиза административния орган, издал оспорения акт, следва да бъде осъдена да заплати на Балкан МК ЕООД разноски по делото за компенсация за двете съдебни инстанции в размер на 1 115,73лв. При определяне на разноските настоящата съдебна инстанция съобрази представените от касатора списъци с разноски /л.89 от първоинстанционното дело за 750лв. адвокатски хонорар, 850лв. депозит за вещи лица и 50лв. заплатена държавна такса и л.35 от настоящето дело за заплатен 1 000лв. адвокатски хонорар и 66,74лв. заплатена държавна такса/, а дължимото юрисконсулско възнаграждение на ответника върху отхвърлената част от жалбата, определено при условията на чл.8,ал.1,т.2 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 400,89лв за една инстанция. Съгласно чл.4,ал.1 ЗМДТ установяването на задълженията за местни данъци и такси се определя по реда на ДОПК, а нормата на чл. 161,ал.1,изр.второ от последния определя, че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Предвид това изложените в касационната жалба оплаквания относно начина на определяне на юрисконсулското възнаграждение се явяват неоснователни.

Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 и чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,