Решение № 12239 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2017 г.

Решение № 12239 от 12.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6224/2017 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт К. Борнавска, в качеството й на процесуален представител на главен инспектор Д. Величков, началник на РУ - Сливен, срещу решение № 47 от 10.04.2017 г. по адм. дело № 318/2016 г. по описа на Административен съд - Сливен. С него е отменена негова заповед № 1670 з-284 от 23.11.2016 г., с която на Ж. Атанасов, младши инспектор - старши полицай в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" при РУ - Сливен е наложено дисциплинарно наказание. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли първоинстанционното решение да бъде отменено и се постанови друго по съществото на спора с отхвърляне на жалбата, както и не претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – Ж. Атанасов, чрез процесуалния си представител адв. Х. Христов изразява становище за неоснователност на същата заседание. Представя решение № 82/10.03.2017 г. по анд. № 1615/2016 г. на Сливенски районен съд, влязло в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отменена заповед № 1670 з-284 от 23.11.2016 г., с която на Ж. Атанасов, младши инспектор - старши полицай в група "Охрана на обществения ред", сектор "Охранителна полиция" при РУ - Сливен е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 (шест) месеца и е предупредена, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока на наложеното наказание ще и бъде наложено по тежко дисциплинарно наказание. Административният орган е приел, че лицето е виновно е управлявало служебен автомобил с несъобразена с пътните условия скорост и извършвайки завой на ляво е изгубило контрол върху автомобила, в резултат на който се блъска в дърво и настъпва ПТП, в резултат на което са нанесени материални щети на същия. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, в кръга на предоставените му от закона правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила, но е материалнонезаканосъобразна. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение за правилно. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Правилно е стигнал до изводът, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия и в законоустановената писмена форма, като не са нарушени административнопроизводствените правила. Основният спорен момент относно осъществяване виновно на деянието, което по естеството си представлява нарушаване на служебните задължения, правилно е анализиран от съда. Съответства на фактите по делото е изводът за недоказване от страна на административния орган на материалноправните предпоставки, за да бъде реализирана дисциплинарната отговорност на служителя. Конкретно осъщественото деяние не представлява нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение, още повече, че случилото се е резултат на стремежа за своевременно изпълнение на служебните задължения на лицето. Доколкото представеното решение на СРС е по повод административнонаказателната отговорност на служителя, то същото е неотносимо към спора относно неговата дисциплинарна отговорност. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответната страна в настоящото производство за присъждане на направените съдебни разноски в касационното производство в размер на 300.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение