Решение № 4193 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12620/2016 г.

Решение № 4193 от 2.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12620/2016 г., VI о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - В. Т. против решение № 291 от 21.09.2016 г. по адм. дело № 468/2016 г. на Административен съд - В. Т., с което е отменено решение № 1012-04-40 #1/16.06.2016 г. на същия административен орган, потвърждаващо разпореждане № 2113-04-1768#12/19.04.2016 г. на ръководителя на отдел "Пенсионно осигуряване", с което на М. И. С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания. Жалбоподателят поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от доказателствата, тъй като предпоставките на § 49 и § 50 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (ПЗР към ЗИДКСО) не са изпълнени. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата на Стоянов против решението на директора на ТП на НОИ - В. Т. да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - В. Т. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - В. Т. е издадено от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но следва да бъде отменено, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон. По делото е установено, че към 22.12.2015 г., датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж на основание чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), ответникът по касационната жалба М. С. е на 49 години, 05 месеца и 22 дни. Същият има общ осигурителен стаж 31 години, 05 месеца и 02 дни, от които 20 години, 00 месеца и 08 дни при първа категория, като служител по Закона за Министерството на вътрешните работи и 10 години, 07 месеца и 24 дни при трета категория. Към датата на подаване на заявлението Стоянов не е служител в структурите на МВР, тъй като служебното му правоотношение е прекратено през 2006 г. Органът приема, че Стоянов не отговаря на изискванията на § 49 и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО, тъй като към датата на подаване на заявлението не заема държавна служба по законите, изброени в чл. 69, ал. 1-3 КСО, а към датата на прекратяване на служебното правоотношение не е отговарял на изискванията за осигурителен стаж. На това основание е направен извод, че заявителят не изпълнява условията на чл. 69 КСО за придобиване право на пенсия. При тези факти при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба и в съответствие със събраните доказателства, съставът на Административен съд - В. Т. приема, че Стоянов отговаря на изискванията за придобиване на пенсия за осигурителен стаж. Съобразно действащата към датата на освобождаване на Стоянов от служба в МВР разпоредба на чл. 69, ал. 2 КСО (ДВ бр. 68/2006 г.), а също и при редакцията на този текст към датата на подаване на заявлението за пенсиониране, лицата, изпълняващи условието за общ и специален осигурителен стаж по чл. 69 КСО, придобиват право на пенсия независимо от възрастта (чл. 69, ал. 2, КСО - ред. ДВ, бр. 68 от 2006 г. С измененията на чл. 69 КСО с ДВ бр. 61 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., е въведено изискване за възраст 52 години и 10 месеца, но са предвидени други облекчения за ползване на специалния пенсионен режим: по ал. 2 отпада изискването за придобиване на правото при освобождаване от длъжност, а по ал. 10 - субекти на право на пенсия при условията на ал. 1 - 9 са и лицата, които са изпълнявали военна или държавна служба по законите по ал. 1 - 3, лицата, които са били на длъжностите по ал. 4 и 7, и служителите, които са извършвали дейностите по ал. 6. С преходната разпоредба на § 49 от ПЗР към ЗИД КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.), е предвидено, че от 15.08.2015 г. лицата по чл. 69, които имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират, без да се изисква освобождаване от служба, съответно уволнение или прекратяване на правоотношението. Със следващата разпоредба на § 50, която също е в сила от 15.08.2015 г., е създадено право в полза на лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Анализът на цитираните преходни разпоредби налага извода, че посочените текстове създават преференциален режим за пенсиониране за срок до 31.12.2018 г. в полза на лицата по чл. 69 от КСО, които отговарят на изискванията за общ и специален осигурителен стаж. Ирелевантни за пенсионирането са останалите обстоятелства по чл. 69 от КСО: до 31.12.2015 г. моментът на освобождаването от служба, уволнението или прекратяването на правоотношението и от 1.01.2016 г. - навършването на определена възраст. При тази правна регламентация следва да се приеме, че ответникът по касация като лице, изпълнявало държавна служба по законите по чл. 69 от КСО и отговарящо на условието за придобит специален и общ осигурителен стаж към 22.12.2015 г., има право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Възприетото от законодателя разрешение, изразено в разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и 10 от КСО, в сила от 1.01.2016 г. и в преходните разпоредби на § 49 и § 50 от ПЗР към ЗИД КСО, в сила от 15.08.2015 г., налага заключението, че с приемането им се цели уеднаквяване на пенсионния режим на лицата от една и съща категория, изпълняващи и изпълнявали държавни длъжности по специалните закони по чл. 69 от КСО. Лицата с придобит 27 години общ осигурителен стаж, от който две трети действително изслужени по специалните закон, имат еднакъв принос към фонда на ДОО с лицата, които не са освободени от длъжностите по чл. 69 от КСО. По този начин се създават равни пенсионни права и се избягва неравностойното третиране на осигурените лица от една и съща категория. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и приема, че оспореното решението на директора на ТП на НОИ - В. Т. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване следва да бъдат отменени и връща преписката на административния орган за ново произнасяне съставът на Административен съд - В. Т. постановява решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, приема, че решението на Административен съд - В. Т. е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава се от събраните доказателства. Не са налице нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото в касационното производство, ТП на НОИ - В. Т. следва да заплати на ответника по касационната жалба сумата 400.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение,