Решение № 2963 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1157/2017 г.

Решение № 2963 от 8.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1157/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Д. Т., от гр. П. против решение № 337/26.10.2016 г. по адм. дело № 139/2016 г. на Административен съд - гр. П.. Поддържат се оплаквания за недопустимост и неправилност - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Междуведомствена комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (МКВП при МС) не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 337/26.10.2016 г. по адм. дело № 139/2016 г. Административен съд - гр. П. е отхвърлил оспорването по жалба на Р. Д. Т., от гр. П. срещу решение по протокол № 5/29.10.2015 г., в частта му по т. 3.1, приложение № 4, по т. 126 на МКВП при МС. З. да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма за валидност, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че след като веднъж административният съд е прекратил производството по делото той няма право да го разглежда по същество и това обуславя недопустимост на обжалвания съдебен акт. С определение № 76/28.04.2016 г. по адм. дело № 139/2016 г. Административен съд - гр. П. е оставил без разглеждане жалбата на Р. Д. Т. срещу решение по протокол № 5/29.10.2015 г., в частта му по т. 3.1, приложение № 4, по т. 126 на МКВП при МС и е прекратил производството по делото поради просрочие на оспорването. С определение № 9368/01.08.2016 г. по адм. дело № 7271/2016 г. Върховният административен съд, шесто отделение е отменил прекратителното определение и е върнал делото на същия състав на административния съд за разглеждането му по същество. Новото разглеждане на спора се осъществява от друг съдебен състав само в хипотезите по чл. 222, ал. 2 АПК, каквито в случая не са налице. Първоинстанционният съд не се е произнесъл по съществото на спора и не е била налице пречка за разглеждането на делото при връщането му от касационната инстанция във връзка с отмененото прекратително опредление. При служебната проверка на решението Върховният административен съд, шесто отделение не установи пороци, обуславящи недопустимост на съдебното решение. По делото е установено, че с решение по протокол № 5/29.10.2015 г., в частта му по т. 3.1, приложение № 4, по т. 126 МКВП при МС е констатирала, че с нейно решение № 1/2013 г., приложение № 1, към т. 53, буква "б", пореден № 109, за имота на наследодателката на страната А. Н. Г., находящ се в гр. П., ул. "Б. Й." .№... е била одобрена възстановителна помощ в размер на 1009,00 лева във връзка с щети, предизвикани от земетресението от 22.05.2012 г. Оценката на вредите не е била оспорена. Не е била издадена заповед по чл. 195 ЗУТ за укрепване на сградата. По постъпило предложение за допълнителен оглед и предоставяне на допълнителна възстановителна помощ комисията е приела, след извършен нов оглед от експерт, че покривът на сградата е ремонтиран и липсват писмени доказателства, които да установят претендирания по-голям размер на вредата от наследниците на А. Г.. Посочила е, че не са изпълнени изискванията на чл. 26, ал. 2 и чл. 28, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (ПОДМКВПМС). Фактите по спора подкрепят установеното от административния орган. Съгласно чл. 26, ал. 2 ПОДМКВПМС право на възстановителна помощ за възстановяване на жилища, засегнати от бедствие имат собствениците на законно построени и единствени жилища или лицата, които имат учредено вещно право на ползване на тези жилища. Материалноправните основания за предоставяне на възстановителна помощ са доразвити в чл. 28 ПОДМКВПМС и са свързани с изискването за деклариране на относимите обстоятелства и изискването да не се касае за текущ ремонт. Установените в административното производство факти сочат липса на кумулативно предвидени основания за възникване на правото за предоставяне на възстановителна помощ. Законосъобразно административният съд е приел, че извършване на повторни огледи извън законоустановените срокове не почива на годно правно основание и няма доказателствена стойност предвид изминалия значителен период от време още повече, че първоначалната оценка за щетите не е била оспорена. Една от основните цели на Закона за защита при бедствия и аварии е да се подпомогнат онези пострадали лица, на които природното бедствие е причинило вреди на единственото им жилище. Не е налице нормативно задължение за държавата да обезщетява физическите лица за действителните им вреди, нанесени от природното бедствие. Доводите в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила са неоснователни. Писмените си бележки, административният орган е представил в деня на съдебното заседание, за което е била поставена и резолюция върху тях. Същите не са засегнали правото на участие на жалбоподателката в процеса, а фактът, че съдът се е ползвал от тях не може да се квалифицира като процесуално нарушение. Административният съд е разпределил правилно доказателствената тежест и по делото са изяснени релевантните за спора факти. Административният акт е издаден от колегиален орган в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Възраженията за липса на изискуеми реквизити като подпис, печат, наименование, адресати и мотиви са неоснователни. Съдържанието на процесния акт е отразено в негово приложение, реализирано е в писмена форма и е издадено от административния орган, действащ в състава посочен в закона и в рамките на предоставените му правомощия. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение