Решение № 94 от 6.1.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10659/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юриск. Д. Калева срещу решение 827/11.07.2025 г., постановено по адм. дело 87/2020 г. по описа на Административен съд Смолян, с което по оспорване от З. Г. З. от гр. Чепеларе, Смолянска област е отменен ревизионен акт РА Р 16002119002491 091 001/12.11.2019 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив в частта за данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 1 038,47 лв. и лихви 161,84 лв. В останалата част за установените задължения за данък по чл. 48, ал.2, за ДДС и задължителни осигурителни вноски решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Релевират се оплаквания, че решението в обжалваната му част е неправилно, като се сочи като отменително основание необоснованост на същото. В касационната жалба е отразено, че съдът не е изложил никакви мотиви (доводи) за отмяната на ревизионния акт в частта за допълнително установения данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г., което сочи и на съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Относно отговорът на ревизираното лице, че недостигът при нея се покрива с доходи от трудово възнаграждение на съпруга й С. З., в касационната жалба се твърди, че ревизиращите органи са установили, че З. не разполага с парични средства, които да покрият установеното превишение на разходите спрямо приходите на З. З.. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част поради противоречие с разпоредбите на материалния и процесуалния закон. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всяка съдебна инстанция. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна, ако такова се претендира. Ответникът по касационната жалба З. Г. З. от гр. Чепеларе, чрез процесуалния си представител адв. М. Сейменска в депозирана по делото молба становище, я оспорва и поддържа писмения отговор по делото. Представен е списък за разноските, по който същите се претендират за настоящата съдебна инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита, че касационната жалба е неоснователна, а решението като правилно, без допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е отменил ревизионният акт за данъка по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ върху годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г., но в решението му са изложени мотиви относно установения с ревизионния акт данък по ч. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, за задълженията за ДДС и за задължителните осигурителни вноски. В обжалваната част липсват такива мотиви, както изрично е посочено и в касационната жалба. Решението в обжалваната му част е неправилно постановено. По жалбата на З. З. срещу оспорения от нея ревизионен акт в частта за установения данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ при годишна данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за 2017 г. съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради неизлагане на конкретни мотиви, защо се приема, че в тази част ревизионният е незаконосъобразен. В тази връзка основателно е оплакването в касационната жалба за допуснати от решаващия съд нарушение на процесуалния и материалния закон. В ревизионния акт е установен недостиг на парични средства и това е видно от изготвената от ревизиращите органи съпоставка в паричния поток на приходите (доходите) и разходите за 2017 г. Относно твърдението на ревизираното лице, че недостигът се покрива от трудовите доходи на съпруга С. З. приходните органи са приели, че това не е отговаря на действителното фактическо положение. В решението, както се посочи по - горе не са изложени никакви мотиви относно облагането по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ, вкл. и за твърдението на З., че недостигът й се покрива от трудовите възнаграждения на нейния съпруг. Изготвеният от ревизиращите органи паричен поток за 2017 г. не е анализиран в нито една негова част в обжалваното решение. При така установеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция е в невъзможност да се произнесе по същество, тъй като първоинстанционният съд при съществено нарушение на съдопроизводствените правила не е изложил конкретни мотиви, обуславящи крайният му правен извод отмяна на ревизионния акт в частта за установения данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2017 г. По този начин е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, каквито оплаквания се съдържат в касационната жалба. При този порок решението в обжалваната част се явява неправилно и подлежи на отмяна арг. от чл. 221, а1, предл. 2 АПК. На основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК след отмяната на решението в посочената част ще следва далото да се върне на Административен съд Смолян за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане съдът следва след установяване на относимите към спора факти и обстоятелства в посочената част и излагане на конкретни мотиви, обуславящи правният резултат в частта за установения с ревизионния акт данък по чл. 48, ал.1 ЗДДФЛ за 2017 г.. На основание чл. 226, ал. 3 АПК не следва да се присъждат разноски, а за тях ще следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото в зависимост от изхода на спора, вкл. и за направените от страните разноски за настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение