Решение № 6310 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8878/2016 г.

Решение № 6310 от 19.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8878/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"- В. Т. моли да бъде отменено решение № 200/23.06.2016 г., постановено по адм. дело № 61/2016 г. на Административен съд - В. Т., с което е обявен за нищожен ревизионен акт № Р - 04000415002366-091-001/7.10.2015 г. на ТД на НАП - В. Т.. Поддържа, че са допуснати касационни основания нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за разглеждане на спора по същество като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба П. А. с ЕТ "А.-90-П. А." по съображения в писмен отговор моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е обявил за нищожен РА № Р - 04000415002366-091-001/7.10.2015 г. на ТД на НАП - В. Т. като издаден от некомпетентен орган. Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия № Р-04000415002366-020-001/6.04.2015 г., издадена от И. Й. К. - началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП-В. Т., с която е определено ревизията да се извърши от М. В. - старши инспектор по приходите, ръководител на ревизията и А. Н. - инспектор по приходите. Със заповед № 665/2.09.2015 г. на Директора на ТД на НАП - В. Т. е изменена негова заповед № 540/15.07.2015 г., относно определените органи по приходите в отдел "Ревизии" в ТД на НАП - В. Т., които да изпълняват функциите на ръководители на екипи - ръководители на ревизията за периода от 16.07.2015 г. до 16.01.2016 г., като за ТД на НАП - В. Т. под № 3 за такъв орган по приходите, притежаващ правомощия да изпълнява функциите на ръководители на екипи - ръководители на ревизията по чл. 113, ал. 1, т. 2 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, е определен старши инспектор по приходите - Б. Б. Л.. С посочената заповед от 2.09.2015 г. са прекратени правомощията на М. В. като орган по приходите, който може да изпълнява функциите на ръководител на екип - ръководител на ревизията. На 4.09.2015 г. е издадена заповед за изменение на ЗВР № Р-04000415002366-020-002/6.04.2010 г. от И. К. началник сектор, с която е променен ревизиращия екип, като за ръководител на ревизията е посочен Б. Б. Л.. Процесният ревизионен акт № Р-04000415002366-091-001/7.10.2015 г. е издаден от И. Й. К. - началник сектор, възложил ревизията и Б. Б. Л. на длъжност старши инспектор по приходите - ръководител на ревизията. При тази фактическа обстановка Административен съд - В. Т. е приел, че един от органите, издали процесния ревизионен акт не е компетентен по изискването на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, поради което актът е нищожен. Според съда в хода на производството е извършено изземване на компетентност от органа по приходите, възложил ревизията в нарушение на разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, според който изземване може да се извърши от определен в закона горестоящ орган при конкретно посочените хипотези: отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Пред касационната инстанция като доказателства са представени решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка № Р-04000415002366-098-001/4.09.2015 г. на И. К. - началник сектор при ТД на НАП - В. Т., с което на основание чл. 7, ал. 3 е иззето разглеждането на преписка Р-04000415002366 свързана с П. А. от М. В. - ръководител на ревизията и е възложил правомощията по извършването й на Б. Б. Л.. Представени са и болничен лист № Е 20152303118/15.08.2015 г. на М. В., болничен лист № Е 20153210297/15.09.2015 г. на М. В. и болничен лист № Е 20153210368/13.10.2015 г. на М. В.. В производството пред съда е била изискана от органа по приходите заповед за изменение на ЗВР № Р-04000415002366-020-002/04.09.2015 г. на И. К. - началник сектор, с която е променен ревизиращия екип, като за ръководител на ревизията е посочен Б. Б. Л.. Заповедта е била предоставена на съда в съдебно заседание от 19.04.2016 г. и приета като доказателство по делото без оспорване от ревизираното лице. Съдът е следвало на основание чл. 171, ал. 4 от АПК да укаже на административния орган да представи доказателства за приложението на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, тъй като е довело до постановяване на решение от съда при неизяснена фактическа обстановка относно процедурата по приложение на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Съдът е обявил РА за нищожен като неправилно е изложил в решението си и доводи по съществото на спора относно законосъобразността на РА. Незаконосъобразен може да бъде само валиден административен акт. Неправилен е изводът на съда, че не е допустимо да се извършват промени в ревизиращия екип след издаване на ревизионния доклад. В чл. 7, ал. 3 от ДОПК възможността за изземване на преписка от един орган и възлагането й на друг в случаи на отвод, самоотвод и трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения не е ограничено от вида на въпроса/преписката, които следва да се решат, нито от стадия на разглеждане, в който се намират. Неправилен е и изводът, че заповедта от 4.09.2015 г. е новосъздадена, след като не е приложена в преписката на ТД на НАП В. Т., приложена по делото. Видно от заповедта, тя е издадена от И. К. - началник сектор на 4.09.2015 г. в 9.32ч и е подписана с електронен подпис, същата представлява официален документ и в нарушение на чл. 179 от ГПК съдът е приел, че заповедта е антидатирана. Решението като неправилно следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане при преценката за валидността на РА и разглеждане на делото следва да се обсъдят представените в касационното производство решение и болнични листове на М. В., които не могат да се обсъждат за пръв път от касационната инстанция. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК касационната инстанция не следва да се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски, като при новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и относно разноските за водене на делото във Върховния административен съд. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,