Решение № 4895 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9343/2012 г.

Решение № 4895 от 9.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9343/2012 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП против Решение № 3086 от 8.06.2012 на Административен съд - гр. София, постановено по адм. дело № 360/2010, с което е обявен за нищожен РА № 290090055/16.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, потвърден с Решение № 1596/16.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта на установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2004 г. в размер на 10 066,54 лв. ведно със съответните лихви. В касационната жалба се сочи отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на първоинстанционното решение. Според касатора, съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 133 ДОПК и не е съобразил разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Претендират се съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба - "Ерато Холдинг" АД, редовно призован, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел за установено, че са налице основанията за прогласяване нищожност РА № 290090055/16.06.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, потвърден с Решение № 1596/16.11.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. С. при ЦУ на НАП, в частта на установените допълнителни задължения за корпоративен данък за 2004 г. в размер на 10 066,54 лв. ведно със съответните лихви. Първоинстанционният съд е приел, че при наличие на издаден (ДАПВ) № 1105/12.04.2005 г. за същия период, който се ползва със стабилитет, този акт може да бъде отменен или изменен само по реда на ревизионното производство по чл. 133 и сл. от ДОПК. Според съда правното действие на ДАПВ следва да бъде съобразено с данъчния период, за който са възникнали права за адресата му, за да се спази принципа на стабилност на влезлите в сила административни актове, от които са възникнали и упражнени права. В тази връзка съдът е обсъдил, че за да се проведе ревизионно производство, то трябва да бъде възложено от съответния териториален директор, което не е направено. Видно от представените по делото заповеди за възлагане на ревизия същите са издадени от П. Д. Б., началник отдел "Данъчно-осигурителен контрол" в ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София, поради което за периода 2004 г. ревизията е възложена в нарушение на чл. 134, ал. 1, изр. 2 от ДОПК. Спорът по делото не е фактически, а е чисто правен, като същият предполага отговор на въпроса дали наличието на АПВ, издаден до изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/07 г.) е от значение за валидността на издадения впоследствие РА, касаещ данъчни задължения, определени за същия данъчни период, предмет на проверка с ДАПВ. Към този момент е в действие разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК (ДВ, бр. 108/07, в сила от 19.12.07 г.), според която независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато АПВ е обжалван, задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. В решението е прието, че в правомощията на приходния орган е да извърши ревизия за процесния период, дори и след като за него има издаден АПВ. В решението са изложени и мотиви по същество за законосъобразността на ревизионния акт. Административният съд е приел, че при наличие на влязъл в сила АПВ за същия данъчен период, предмет на РА, данъчните задължения на ревизираното лице АПВ могат да бъдат изменяни само по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК, а именно чрез възлагане на ревизия от териториалния директор на НАП. Прието е също, че ревизията е възложена от орган, различен от териториалния директор на НАП, поради което издадения РА се явява нищожен поради липса на материална компетентност на органа, издал ЗВР. Според изложените мотиви влезлият в сила данъчен акт - ДАПВ - е неотменим, поради което изменение на определените с него задължения е допустимо само при спазване на определена процедура и специални основания, които в случая не са налице. Според касатора съдът е постановил незаконосъобразно решение, тъй като неправилно е тълкувал приложимия закон, не е съобразил влязлото в сила на 19.12.2007 г. изменение на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК, според което, независимо от извършено прихващане и/или възстановяване, задълженията за данъка подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. Счита, че с оглед на цитираното изменение е допустимо след 19.12.2007 г. възлагане на ревизия по общия ред относно задължения, за които има влезли в сила ДАПВ. Позовава се на обстоятелството, че ЗВР е издадена след 19.12.2007 г. Касационните оплаквания са неоснователни. Настоящият касационен състав на ВАС, Осмо отделение, счита, че на този въпрос първоинстанционният съд е дал правилен отговор. Обжалваното решение е правилно. Правно релевантно за резултата по делото е обстоятелството, че процесният АПВ е издаден преди изменението на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Не е спорно между страните, че установените с РА задължения са за данъчен период, който е бил проверяван във връзка с издаването на влезлия в сила АПВ. И в хипотеза, като процесната, трябва да бъде съобразен влезлият в сила АПВ, защото той представлява стабилен административен акт. Съгласно установената и актуална съдебна практика, по този начин се спазва принципът за стабилитет на актовете. Стабилитетът на тези актове може да се накърнява след цитираната дата само чрез възлагане и извършване на ревизия по реда на чл. 133 и чл. 134 ДОПК. В съдебната практика се приема, че при наличието на влезли в сила АПВ, установените правоотношения - признати права на прихващане или възстановяване в следствие на установени преди това задължения, могат да бъдат изменяни само по специално предвидения за това ред по чл. 133 и сл. от ДОПК. Съгласно разпоредбата на чл. 133 от ДОПК определените с влязъл в сила ревизионен акт данъчни задължения могат да бъдат изменяни само на посочените в ал. 2 основания, като АПВ са индивидуални административни актове, признаващи права. По силата на чл. 134, ал. 4 ДОПК ревизията по чл. 133 от кодекса е трябвало да бъде възложена от териториалния директор. В случая тя е възложена от П. Д. Б., началник отдел "Данъчно-осигурителен контрол" в ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. София. Възлагането е от лице без материална компетентност, допуснатият порок е непоправим с последващи процесуални действия което води до нищожност и на ревизионния акт в тази част, поради липса на материална компетентност на издалият го орган, както правилно е възприел в мотивите си първоинстанционният съд. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1/25.06.2012, според което след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК - ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.) задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Влезлият в сила данъчен акт се ползва със стабилитет и само при строго определени в закона предпоставки този стабилитет може да бъде нарушен. В този смисъл са и изводите на съда в решението, предмет на касационна проверка. Обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора в тежест на касатора следва да се присъдят направените и поискани от ответника по касация разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,