Решение № 7261 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1895/2020 г.

Решение № 7261 от 11.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1895/2020 г., I о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "НЮ ТРЕЙДИНГ И ЛОГИСТИК" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Анджело Ронкали", № 1, ет. 1, ап. 4, представлявано от управителя В. Минева, срещу решение № 6957/15.11.2019 г., постановено по адм. д. № 12514/2018 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт (РА) №Р-22220417002568-091-001/03.07.2018 г., издаден от Р. Байрактарова - орган, възложил ревизията и М. Мандалев - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1435/19.09.2018 г на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП. С решението дружеството е осъдено да заплати в полза на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП - София разноски в размер на 2404. 51 лв. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения, обосноваващи наличие на ВОД към дружеството AN TONG HUNGARI NEMZETKOZI KERESKEDELMI KFT – Унгария са изложени в касационната жалба. В допълнение към касацонната жалба депозирано в проведено открито съдебно заседание на 20.05.2020 г., излага подробни доводи за необоснованост на решението поради постановяването му в нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на тезата си представя доказателства: превод на EKAER справка № Е 170227173 ССЕ15, протокол за пломбиране от 28.02.2017 г. с превод към него, протокол за разпломбиране от 01.03.2017 г. с превод към него и протокол за разпломбиране от 02.03.2017 г. с превод към него. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и вместо него постановено ново, с което се отмени РА, ведно с присъждане на сторените съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на Дирекция "ОДОП"- София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Михайлова оспорва основателността й и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2498 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № Р-22220417002568-091-001/03.07.2018 г., издаден от Р. Байрактарова - орган, възложил ревизията и М. Мандалев - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 1435/19.09.2018 г на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" при ЦУ на НАП, с който на "НЮ ТРЙДИНГ И ЛОГИСТИК" ЕООД не са признати ВОД по фактури, издадени към AN TONG HUNGARI NEMZETKOZI KERESKEDELMI KFT, Унгария, през данъчен период м. 02. 2017 г., с общ размер на данъчната основа 292025, 90 лв. След съвкупната преценка и анализ на събраните в хода на ревизията документи, представени от ревизираното лице и официалния отговор от компетентните органи на Република Унгария, ревизиращите са заключили, че за процесиите доставки не са налице предпоставките на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС. Ревизиращите са приели, че не е доказано транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка и прехвърляне правото на собственост върху стоките на унгарското дружество AN TONG HUNGARI NEMZETKOZI KERESKEDELMI KFT, поради липса на необходимите доказателства, търговска кореспонденция с получателя, липса на доказано плащане във връзка с ВОД. Предвид тези данни на основание чл. 53, ал. 3 от ЗДДС и чл. 46, ал. 1 от ППЗДДС, при ревизията е прието, че доставките са облагаеми със ставка двадесет на сто и е начислил ДДС в размер на 55 281, 59 лв., ведно с лихви за забава в размер на 7 202, 13 лв. В хода на съдебното производство по искане на жалбоподателя е изслушана и приета от съда ССчЕ, заключението по която не е оспорено от страните. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че обжалваният РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. След анализ на представените международни товарителници и инвойс фактури, съдът е приел, че същите не могат да бъдат съотнесени една към друга, тъй като предмет на фактурите са "стоки" и общото посочване на предмета, възпрепятства съда да установи съответствието им с транспортираните до Унгария стоки – предмет на ВОД. Според съда този извод на се подкрепя и от заключението на вещото лице, което не е могло да съпостави и проследи стоките, отразени по оспорените инвойси, CMR и фактури за транспорт, поради липсата на точно посочване на вида на превозваните стоки в първичните документи за транспорта. Поради липса на доказателства относно транспорта на стоките, съдът е изложил мотиви, че представените писмени потвърждения не отговарят на изискванията за съдържание, посочени в чл. 45, т. 2, б. "б" от правилника и по делото не се доказва предаването на стоките на получателя. Във тази връзка съдът е коментирал отговорът от приходната администрация на Унгария, съгласно който не са установени данни за получателя, за осъществяваната от него дейност, получени доставки, лица, извършили плащанията, включително и към превозвачите. Съдът е посочил, че справка с данни от електронната система EKAER за декларирани превози от/към "НЮ ТРЕЙДИНГ И ЛОГИСТИК" ЕООД за процесния период липсват данни за товарни автомобили на сочените за превозвачи "АПТЕЧНО - ПЛОВДИВ" АД, "ОФЕЛИЯ ТРАНС" ООД и "ЗОРНИЦА - С" ЕООД с регистрационни номера [номер] и [номер], посочени в CMR № 24414 и № 24408. Отбелязано е, че в справката фигурира единствено товарен автомобил с регистрационен номер [номер], който не е вписан в нито едно от представените CMR. Първоинстанционния съд е приел, че доказателствената стойност на представените потвърждения е разколебана, поради липсата на задължителни реквизити и правилно потвържденията не са ценени от решаващия орган като годни доказателства за транспортирането на стоките предвид разпоредбата на чл. 45, т. 2, б"а" от ППЗДДС. В обобщение е преценил, че не е установено изпращането или транспортирането на стоките до територията на друга държава-членка съобразно изискването на чл. 7 от ЗДДС във вр. с чл. 45, т. 2 от ППЗДДС и спорните доставки са облагаеми със ставка 20 на сто. Първоинстанционният съд се е позовал на Решение на СЕС от 27.07.2007 г. по дело С-409/2004 г. Така постановеното решение е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава-членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС, която в зависимост от подлежащите на установяване правно релевантни факти разграничава изискуемите се документи за доказване в две групи - доказателства за доставката и доказателства за изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава-членка. Първият правно релевантен факт се установява с представянето на фактура за доставката, в която се посочва издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава-членка идентификационен номер по ДДС на получателя. Следващите два правно релевантни факта са изпращането или транспортирането на стоката, които са посочени алтернативно, а необходимите доказателства за установяването им са определени в зависимост от това от кого е извършен транспортът. Видно от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "б" от ППЗДДС при осъществен транспорт от трето лице за сметка на доставчика, която обвързва доказването с представянето на транспортен документ, с изключение на фактура № 1/22.02.2017 г. по която транспортът не е организиран за сметка на доставчика. Неправилно ревизиращите и в последствие административния съд са акцентирали на необходимите за доказване реалността на ВОД документи в съответствие с разпоредбата на чл. 45, т. 2, б "а", която урежда случаите в които транспортът на стоките е за сметка на получателя в съответната държава членка. Спорът е концентриран върху наличието на доказателства, установяващи, че стоките физически са напуснали територията на България и върху въпроса доколко доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него ВОД не го довежда до участие в данъчна измама. В случая, между страните е безспорно, че ревизираното дружество разполага с документите по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС - фактури за доставки, в които е посочен издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава-членка валиден идентификационен номер по ДДС на получателя. В обжалваното решение съдът е приел, че липсват годни доказателства относно транспорта на стоките предмет на процесните ВОД и доказателствената стойност на представените в тази връзка документи е разколебана, но не е извършил подробен анализ на представените за установяване реалността на ВОД относими доказателства. Първоинстанционният съд е възприел изцяло констатациите на ревизиращите по отношение на представените 7 бр. справки от системата за електронен контрол на сухопътния контрол на стоки в Унгария EKAER, придружени с превод на български език с посочени в тях регистрационни номера на превозните средства, които са преминали на територията на Унгария, като не е обсъдил кореспонденцията им с останалите доказателства относно транспорта на стоките. Неправилно е възприел изводите на ревизиращите, че в справките липсват данни за товарни автомобили на сочените превозвачи "АПТЕЧНО - ПЛОВДИВ" АД, "ОФЕЛИЯ ТРАНС" ООД и "ЗОРНИЦА - С" ЕООД, като се съдържат данни единствено за МПС с рег. [рег. номер на МПС], но той не е вписан в нито една от товарителниците. Видно от представените справки в същите се съдържат номерата на посочените в товарителниците автомобили и на теглените от тях ремаркета. Пъвоинстанционният съд не е изложени фактически и правни изводи по отношение на извършените насрещни проверки на транспортните фирми, с които е осъществено транспортирането на процесните стоки предмет на ВОД. В съдебния акт лисват изложени съображение по представените от дружествата многобройни доказателства. При насрещните проверки на превозвачите са представени регистрационни талони на товарните автомобили и ремаркета, лицензи за извършване на превоз, трудови договори на лицата извършили превоза, заповеди за командироване, отчети на шофьорите за извършените разходи, винетни такси, документи за закупени горива на територията на Унгария, заявки за транспорт, товарителници, фактури за транспорт към жалбоподателя, както и извлечения от банкови сметки. Видно от данните по делото в представените писмени обяснения превозвачите потвърждават извършения транспорт до гр. Будапеща, като уточняват механизма на товарене и разтоварване на стоките. По делото е приложен договор за наем на склад в гр. Русе сключен между жалбоподателя и "Напорни тръби" АД, представено е извлечение от дневника на пропуска за м. 02. 2017 г. на складовата база, в който са записвани датите и номерата на влизане и излизане на товарните автомобили, като тези доказателства не са обсъдени от съда. Неправилно е и прието от съда, че по делото липсват договори във връзка с декларираните ВОД между страните по сделките. Договор за покупко - продажба на стоки от 01.02.2017 г. е представен в превод на български език в папка № 1, лист 99 от административната преписка, но същият не е обсъден от първоинстанционнят съд. Във връзка с осъществяването на транспорта на стоките по делото са събрани голям обем доказателства, които са останали необсъдени поотделно и в съвкупност с останалите доказателства относими към реалността на ВОД съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2, б "б" ППЗДДС. Приети са по делото доказателства на чужд език, без надлежен превод, какъвто е представен в касационното производство, но същият не може да бъде обсъждан от настоящият състав. Решението като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила следва да бъде отменено и по аргумент от чл. 220 АПК делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Той следва да обсъди поотделно и в съвкупност представените за всяка конкретна ВОД относими доказателства, да посочи кои точно от тях кредитира или не и защо, да съобрази представената пред настоящата инстанция с коректен превод EKAER справка № Е 170227173 ССЕ15, като в резултат на подробния им анализ формира съответните фактически констатации и следващите от тях правни изводи. При новото разглеждане на делото съдът следва да съобрази, че по фактура № 1/22.02.2017 г. транспортът не е организиран за сметка на доставчика, като обсъди представените относими доказателства към нея. В заключение съдът следва да обсъди дали доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него ВОД не го довежда до участие в данъчна измама. При новото разглеждане на делото, на основание чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във ВАС. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение