Решение № 98 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 297/2014 г.

Решение № 98 от 8.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 297/2014 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 307 ГПК. Постъпила е молба за отмяна на влязлото в сила решение № 61/25.04.2013 г. по гр. д. № 678/2012 г., с което Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение отменя решение № 131/11.05.2012 г. по гр. д. № 47/2012 г. на Габровски окръжен съд и на основание чл. 108 ЗС осъжда [фирма] ЕИК[ЕИК] да предаде на Й. А. Н. ЕГН [ЕГН ] владението на собствените му 1/6 ид. части и на Г. Т. Б. ЕГН [ЕГН ] владението на собствените й 1/36 ид. части от първи и втори етажи от масивна производствена сграда със застроена площ от 504 кв. м. на всеки етаж с идентификатор 4218.502.432.10 и масивна триетажна производствена сграда със застроена площ от 560 кв. м. и с идентификатор 4218.502.432.1, построени в УПИ ХV- кожарско производство, кв. 3 по плана на [населено място], 20 и 21 част, отчуждени по Закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия от наследодателя Х. Х. М., основен акционер в [фирма] Г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да им заплати сумата 4 161. 37 лв. Молителят [фирма], ответник по уважените искове, иска отмяна на посоченото решение. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с твърденията, че е открил нови документи от съществено значение на делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването на спора и с които той не е могъл да се снабди своевременно. Ответниците по молбата Й. А. Н. и Г. Т. Б., я оспорват като считат, че при полагане на дължимата грижа за добро водене на делото ответникът е могъл да установи съществуването на документите и да се снабди своевременно с тях. Не намират документите да имат значение за разрешаването на спора. Молбата за отмяна е допусната до разглеждане с определение № 31/28.01.2014 г. по настоящото дело. Върховният касационен съд я намира за неоснователна. Съображенията за това са следните: С влязлото в сила решение ищците са признати за собственици на имотите при реституционния способ на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ. Съдът е приел, че на 24.12.1947 г. (датата на влизане в сила на ЗНЧИМП) имотите са преминали в собственост на държавата, защото са били налице предпоставките на чл. 2 за национализация ex lege на спорното имущество като част от активите на предприятието на [фирма] Г.: 1) предприятието е включено в списъка, неразделна част от ЗНЧИМП и 2) имуществото е било принадлежност на предприятието [фирма]. Втората предпоставка съдът е приел за осъществена, прилагайки презумпциите на чл. 6 ЗНЧИМП, респ. § 20 ППЗНЧИМП - тези активи се считат за принадлежност на национализираното предприятие, защото са били собственост на наследодателя на ищците, основен акционер в [фирма] Г., съществувала е стопанска зависимост между тях и национализираното предприятие и са обслужвали производствения процес. Съответно ответникът няма основание да ги владее, защото придобиването на собствеността чрез възлагане от проведена публична продан е производен (деривативен) способ, а способът на чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ изключва титулярството на праводателя на ответника [фирма] (длъжник по изпълнителното дело) като носител на абсолютното вещно право. Според ответника представените към молбата за отмяна документи са годни да проведат пълно обратно доказване, защото изключват фактите в хипотезиса на приложените с влязлото в сила решение презумпции; респективно - опровергават втората предпоставка на национализацията по чл. 2 ЗНЧИМП и осуетяват възможността за реституция ex lege на правата на ищците, в качеството им наследници на Х. М. Ответникът счита, че документите са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, защото неговият праводател [фирма] му ги предоставя едва след известие за изгубеното дело и предупреждение за следващи действия в ангажиране на отговорността от евикция. Към исковата молба е представена заповед № 1501/23.10.1992 г, с която кметът на [община] деактува спорните имоти. Към отговора на исковата молба ответникът е представил заповед № 222/23.06.1995 г, с която областният управител на Л. е прогласил за нищожна заповедта за деактуване. За изхода на настоящото производство са без значение разсъжденията, установима ли е по административен ред нищожността на една заповед, и в частност на тази за деактуване на недвижими имоти. Това, което има значение е, че областният управител на Л. обосновава издаването на своята заповед с писмени доказателства, които са му били представени от [фирма]. Следователно към подаване на писмения отговор на ответника е било известно, че неговият праводател разполага с писмени доказателства, които имат значение за титулярството на правото на собственост върху спорните имоти. При полагане на дължимата грижа за добро водене не процеса ответникът е имал възможността да поиска от първостепенния съд да задължи [фирма] да ги представи (чл. 192, ал. 1 ГПК). Допълнителен аргумент за това, че документите към молбата за отмяна на влязлото в сила решение не са новооткрити по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, следва и от обстоятелството, че същите документи в настоящото производство представят и ищците в препис от Дирекция "Държавен архив". Следователно ответниците са имали и възможността да поискат от първостепенния съд да им бъде издадено съдебно удостоверение за снабдяване със същите документи или съдът да ги изиска от дирекцията (чл. 186 ГПК). Във въззивното и в касационното производство не е въвеждано оплакване за непълен доклад, който първостепенният съд е извършил. Следователно Върховният касационен съд е длъжен да възложи в отговорност на ответника последиците за неположената дължимата грижа за доброто водене на процеса. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение е неоснователна и за този извод е без значение дали представените документи са годни за провеждане на обратното доказване, т. е. дали имат съществено значение за разрешения спор. Предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК са кумулативни. За отхвърлянето на молбата за отмяна на влязлото в сила решение е достатъчна липсата и на една. При тези мотиви Върховният касационен съд