Решение № 8259 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2020 г.

Решение № 8259 от 25.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2987/2020 г., VIII о., докладчик председателят Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "С. И. 2018" ООД, представлявано от Г. Илиев, подадена чрез адв. Н. Георгиев, против Решение № 1592 от 27.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1410/2019 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на касатора срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗПАМ) № ФК-С 91-0399599 от 22.10.2019 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" в Главна дирекция (ГД) "Фискален контрол" при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), с която е наложена мярката "запечатване на търговски обект" павилион–скара, намиращ се в гр. Сливница, ул. "К. Величков" № 2, стопанисван от търговеца и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни. Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните правила и необосновано-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че наложената ПАМ не съответства на целите на закона, служещ като правно основание за мярката - тя няма превантивно действие, нито предотвратява или преустановява извършването на нарушения. В административният акт липсват мотиви за наложителността на налагането й, както и за срока на запечатването, което съдът игнорирал. Административният акт нарушава принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, като налага ПАМ, наред със започналото реализиране на административно-наказателна отговорност. По тези съображения иска отмяна на първоинстанционното решение и на посочената заповед, както и присъждане на разноските по делото. Ответникът по касационната жалба – началникът на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба, чрез юрк. Ненкова. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол пред първоинстанционният съд, е била цитираната ЗПАМ на началника на отдел "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - павилион –скара, намиращ се в гр. Сливница и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да отхвърли жалбата против оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и изискванията за форма, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Установено е в производството по издаване на ЗПАМ, че на 12.10.2019 г. в 16: 15 часа при извършена проверка в посочения обект и след направена контролна покупка на една пържола на стойност от 5 лева, не е издаден касов бон от наличното в обекта фискално устройство /ФУ/. Констатираното представлява нарушение на разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. Пред първоинстанционния съд не е бил спорен фактът на извършване на нарушението. При проверката е констатирана касова разлика от 206, 78 лв. между намиращите се в касата на обекта налични 502, 60 лв. и отчетените по фискалното устройство продажби на обща стойност 295, 82 лв. Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС - принудителна административна мярка запечатване на търговски обекти, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага по отношение на лице, което не спази реда и начина за издаване на съответен документ за продажба. По силата на чл. 118, ал. 1 от същия закон, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. От цитираните разпоредби се вижда, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на касова бележка, административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС израз "до 30 дни". В случая, от данните по делото безспорно е установено, че на 12.10.2019 г. в стопанисвания от касатора търговски обект павилион-скара, е извършена продажба, която е заплатена в брой и не е издаден фискален бон от фискално устройство, работещо в обекта. Неоснователен е основният довод на касатора, че целта на оспорения административен акт не съответства на целта на закона. Целта е философска категория. Тя представлява идеален субективен образ на един желан резултат и желана реалност. Съответствието на административния акт с целта на закона е налице, когато чрез него се преследва постигане на целта на самия закон. Целта на закона може да е изрично посочена в него или да следва от съдържанието му. Изясняването на целта на закона е вид тълкуване, наречено телеологично. Целта на законовата норма, предвиждаща налагане на процесната принудителна административна мярка, е поведението на стопанските субекти да бъде съобразено със задълженията им да отчитат коректно приходите си от извършени продажби в брой. Тази цел се постига, от една страна, с преустановяването на възможността на търговеца да продължи за определен срок търговската си дейност, в която не изпълнява въпросните задължения, а от друга- с превенцията, както по отношение на него, така и на останалите стопански субекти за в бъдеще да не се извършват нарушения на тези задължения. Същата е и целта на оспорения пред АС административен акт, в производството, по издаването на който е установено, видно от установената в обекта касова разлика, че освен при контролната покупка търговецът и в други случаи не отчита извършените продажби с издаване на касов бон от регистрираното ФУ. Касаторът не посочва каква различна от законовата цел, според него, преследва административният акт. Оплакванията му са насочени предимно към това, че самата предвидена в ЗДДС ПАМ обективно не може да постигне целите по чл. 22 от ЗАНН – преустановяване, предотвратяване на нарушения и превенция по отношение на нарушителя. Логически, тези оплаквания не представляват и оплаквания за несъответствие на целта на акта с целта на закона, защото са насочени към обосноваване на невъзможност на постигане на законовата цел с това нормативно средство. Обосновано административният съд е приел, че процесната ПАМ е мотивирана за налагане на срок, различен от максималния по закон за запечатване на обекта, в който е извършено нарушението. Установеното неизпълнение на задълженията за отчитане на извършените продажби в брой и необходимостта от организиране работата на търговеца, в съответствие с изискванията на закона, са мотивирали административния орган да определи именно 14-дневен срок на запечатване на обекта. Изцяло в правомощието на органа, по целесъобразност, е да определи срока на наложената ПАМ, като в случая са изложени конкретни мотиви за този срок. Правилно съдът е преценил като съразмерна наложената мярка от гледна точка на установеното неотчитане на продажби. В същото време, не е наложен максималният срок, който може да бъде 30 дни, поради което и срокът е определен в съответствие с целта на закона и при спазване на принципа на съразмерност. Неоснователно е касационното оплакване за нарушаване на принципа на съразмерност по чл. 6, ал. 2 АПК и по-специално поради едновременното налагане на ПАМ и ангажиране на административно-наказателна отговорност за едно и също административно нарушение. Самата разпоредба на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС допуска налагането на ПАМ, "независимо от предвидените глоби или имуществени санкции". Целите на принудителната мярка и на административното наказание са различни, доколкото мярката преследва определен резултат в поведението на субекта, а административното наказание санкционира самия субект. Затова и незащитимо е оплакването за нарушаване на принципа на съразмерност поради едновременното налагане на ПАМ и ангажиране на административно-наказателна отговорност Предвид изложеното, решаващият извод на административния съд за законосъобразност на обжалваната пред него заповед е обоснован и в съответствие с материалния закон, поради което решението му не е засегнато от обоснованите в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото претенцията за присъждане на разноски в полза на ответника е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 144 АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в полза на Национална агенция за приходите гр. София се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,