Решение № 493 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2375/2016 г.

Решение № 493 от 16.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2375/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова М. Л. Ж. е подал касационна жалба срещу решение № 2515/26.11.2015 г. по адм. дело № 601/2015 г. по описа на Административния съд-В., с което са отхвърлени предявените от него против Министерството на правосъдието искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, общо в размер на 46 000 лева, представляващи обезщетение за имуществени и неимуществени вреди за периодите април 2011 г. - февруари 2015 г. - за неосигуряване на прибори за хранене и от 2006 г. до февруари 2015 г. - за неосигуряване на дрехи, обувки и тоалетни принадлежности поради незаконосъобразни действия и бездействия на ответника. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважат предявените искове. М. Ж. е подал и частна жалба против определение № 4252/29.12.2015 г., постановено по същото дело, с което е осъден да заплати на Министерството на правосъдието разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева. Министерството на правосъдието е оспорило касационната и частната жалба и е поискало присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а частната жалба да се отхвърли като неоснователна. Върховният административен съд като провери допустимостта и правилността на решението, както и на обжалваното определение, с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството по делото е било образувано по исковата молба на М. Л. Ж. срещу Министерството на правосъдието, с която са били предявени иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 2318, 60 лева, причинени от неупражняването на контрол върху дейността на длъжностни лица на ответника във връзка с осигуряването на прибори за хранене за периода април 2011 г. - февруари 2015 г., както и на дрехи, обувки и тоалетни принадлежности, за периода 2006 г. - февруари 2015 г., и иск за присъждане на обезщетение в размер на 43 681, 40 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в чувства на унижение, безсилие и страх, понесени в рамките същите периоди и по повод на същите обстоятелства. Административният съд е установил, че М. Л. Ж. е постъпил в Затвора - В. на 27.07.2005 г. за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода ". Според представената по делото таблица № 1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода, утвърдена на 23.03.2006 г., полагащото се безплатно облекло за мъж е: зимно облекло: 1 бр. полушуба със срок за ползване 2 г. и начин на отпускане-служебно, 1 бр. елек със срок за ползване 2 години и начин на отпускане- служебно, 1 бр. панталон със срок за ползване 2 г. и начин на отпускане - служебно, 1 бр. пуловер със срок на ползване 2 години и начин на отпускане - служебно; лятно облекло- 1 бр. яке, 1 бр. панталон и 2 бр. фланела с къс ръкав със срок за ползване- една година и начин на отпускане за първите две -служебно и за третото- безвъзмездно; бельо- 4 бр. долни къси гащи, 4 бр. фланелки с къс и дълъг ръкав, 3 чифта къси вълнени чорапи, 4 чифта къси памучни чорапи със срок за ползване от една година и 2 бр. хавлиена кърпа за срок от две години, като се отпускат безвъзмездно. Според таблица № 2 за полагащите се обувни артикули на лишените от свобода, утвърдена на 23.03.2006 г., на човек се полагат: 1 чифт зимни обувки-тип боти със срок на ползване две години, 1 чифт обувки половинки, 1 чифт спортни обувки и 1 чифт чехли със срок за ползване от по една година, които се отпускат служебно. Според таблица № 6 за полагащите се безвъзмездно перилни и миещи препарати в местата за лишаване от свобода за един месец, на лишените от свобода се полага 200 гр. тоалетен сапун и 250 гр. сапун обикновен, както и 400 гр. прах за пране. Не съществува таблица за тоалетни принадлежности и прибори за хранене, които да се полагат на лишените от свобода. По данни от представената по делото вещева ведомост, на 9.11.2006 г. М. Ж. получил 1 бр. зимно кепе, 1 бр. войнишко одеяло, 1 бр. долен чаршаф, 1 бр. възглавница от дюшеклък, 1 бр. дюшек и лъжица. На 29.11.2012 г. той е получил дюшек, на 25.01.2013 г. - вълнени чорапи и хавлиена кърпа, а на 30.08.2013 г. - 2 бр. чаршаф-хасе. На 20.02.2015 г. ищецът получил долни дълги гащи, къси вълнени чорапи, хавлия, възглавница, дюшек, одеяло, 2 бр. чаршафи, калъфка. Молба за предоставяне на дрехи, обувки поради липса на собствени ищецът не е подавал. На 20.02.15 г. са му били осигурени 1 бр. долни гащи дълги, 1 чифт чорапи къси вълнени и 1 бр. хавлиена кърпа. Със заповед № ЛС-04-164/25.02.11 г., заповед ЛС-04-1526/25.02.12 г. и заповед № ЛС-04-602/4.04.14 г. министърът на правосъдието определил вещите, предметите и хранителните продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места, в това число, пластмасови бутилки/до 3 литра/, чаша за вода, ножче, вилица, чаена и супена лъжица. При поискване от лишения от свобода такива можели да му бъдат осигурени от наличните при главния готвач в затворническата кухня. От правна страна съдът приел, че исковете са неоснователни. Според изложените в решението мотиви, част от исковите претенции били погасени по давност. Отделно от това, съдът посочил, че ответникът не е легитимиран да отговаря по предявените искове, тъй като съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането по стража (ЗИНЗС) министърът на правосъдието осъществява общо ръководство и контрол върху дейността по изпълнение на наказанията, а прякото ръководство и упражняването на непосредствен контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби са възложени на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е самостоятелно юридическо лице в системата на Министерството на правосъдието. Същевремено лишеният от свобода не ангажирал доказателства за реално претърпени от него имуществени вреди. Представен бил единствено касов бон за закупени пластмасови прибори, но той бил издаден последващо спрямо периода, за който се претендират вредите. Съгласно разпоредбата на 31, ал. 1, б. "в" от Закона за изпълнение на наказанията (отм.), съответно тази на чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС, до изменението на закона с Д. вестник, бр. 103 от 2012 г., лишените от свобода имат право на самостоятелно легло, безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. След изменението на чл. 84, ал. 2, т. 3 ЗИНЗС (ДВ, брой 103 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) лишените от свобода имат право на самостоятелно легло и на безплатни спални принадлежности. Тези от тях, които нямат собствени дрехи и обувки, получават безплатно облекло и обувки, подходящи за съответния сезон, по таблици, утвърдени от министъра на правосъдието. В разглеждания случай обаче не било установено ищецът да е правил искания за предоставяне на вещи, с изключение на искане за подмяната на дюшек, което е било удовлетворено. По тези съображения административният съд отхвърлил предявените искове. С определение по делото от 29.12.2015 г. съдът допълнил решението в частта за разноските и съобразно изхода на делото осъдил М. Л. Ж. да заплати на Министерството на правосъдието разноски за юрисконсултско представителство в размер на 300 лева. Касационната инстанция намира, че решението не е недопустимо по съображения, че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник. Насочването на исковите претенции срещу лице, което не е страна по спорното материално правоотношение, е въпрос на основателност, а не допустимост на исковете, както вярно е отбелязъл първоинстанционният съд. При постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Административният съд е изяснил релевантните обстоятелства и е обсъдил задълбочено всички, събрани по делото, доказателства, като е направил логически издържани фактически изводи. Въз основа на установената фактическа обстановка съдът е приложил точно материалния закон. Имуществената отговорност на държавата и общините за вреди се ангажира при наличието на всички предпоставки, предвидени в чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. В случая обаче тези предпоставки не са налице. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че администрацията на Министерството на правосъдието не е натоварена със задължения за осигуряване на вещите, посочени в исковата молба, което, само по себе си, е основание за отхвърляне на предявените искове. Както предвижда чл. 205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Същевременно ищецът не е представил доказателства, че вследствие на незаконосъобразно бездействие на съответните длъжностни лица не е получил необходимото му облекло и принадлежности, което му е причинило имуществени и неимуществени вреди. При отсъствието на поддържаните касационни основания обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При положение, че исковите претенции са били отхвърлени, административният съд правилно е възложил на ищеца направените от противната страна разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК е присъдил юрисконсултско възнаграждение. Въпреки че в заседанията не са участвали юрисконсулти на Министерството на правосъдието, от тяхно име по делото е извършена правна работа, изразяваща се в изготвянето на писмени искания по доказателствата и на правни становища, което обосновава присъждането на юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора, основателно се явява искането на процесуалния представител на Министерство на правосъдието за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, което следва да е в размер на 50 (петдесет) лева в зависимост от обема и правната сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд