Решение № 10308 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1350/2013 г.

Решение № 10308 от 8.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1350/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба подадена от зам.-директора на Столична дирекция на вътрешните работи - София против решение № 6830/12.12.2012 г., постановено по адм. д. № 9435/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед рег. № з-10231/07.08.2012 г. за наложено на Севдана Евгениева Рачева от гр. София дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 5 и от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР). Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство. Ответникът по касационната жалба - Севдана Евгениева Рачева оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител адв. Цанков. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от легитимирано лице, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следното: С решение № 6830/12.12.2012 г., постановено по адм. д. № 9435/2012 г. на Административен съд София-град, е отменена заповед рег. № з-10231/07.08.2012 г., издадена от зам.-директора на Столична дирекция на вътрешните работи - София, с която на Севдана Рачева - "разузнавач" в сектор "противодействие на криминалната престъпност" в Осмо РУП - СДВР - е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, на основание чл. 224, ал. 2, т. 3, чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) за неспазване на служебни правомощия и превишаване на правомощия. За да постанови обжалвания резултат съдът приема, че административният акт е незаконосъобразен, като постановен без да са налице материално-правните предпоставки за това. По същество първоинстанционният съд констатира, че оспорената в образуваното пред него производство заповед е издадена от компетентен орган, без при това да са допуснати съществени процесуални нарушения, и при неспазване на предвидената от закона форма, но при нарушение на материалния закон - от събраните по делото доказателства не се установява извършването нарушение на служебните правоотношения. Решението е валидно, допустимо и правилно, постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила. Предвид установеното от фактическа страна, подкрепено изцяло от събраните по делото доказателства, съдът приема, че не се установява по несъмнен начин Севдана Рачева да е извършила действия, които да бъдат квалифицирани като "неспазване и превишаване на служебните правомощия", както и "нарушения на етичните правила" да нарушава етичните правила на държавните служители в МВР. Анализът на събраните доказателства - писмени и гласни, ценени от съда, формират правилния извод, че ответницата по касация в настоящото производство, е докладвала писмено за предстоящата специализирана полицейска операция на комисар Алексиев, зам.-директор на 08 РУП - СДВР; същият е утвърдил "план за провеждане на акцията" с участието като ръководител именно на Рачева, която след приключването й - е изготвила и докладна записка. Обосновано, ценейки в съвкупност с останалите гласни доказателства, съдът не е кредитирал показанията на свидет. Керанджиев - като изолирано възприятие на фактите. Предвид установеното от фактическа страна, правилен е направеният от съда извод, че след като по делото не се установява осъществяване на нарушението, за което е наложено дисциплинарно наказание "порицание", при условията чл. 224, ал. 2, т. 3, чл. 226, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР), заповедта, като издадена в противоречие с приложимите материално правни разпоредби следва да бъде отменена. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че не се установяват релевираните касационни основания, нито други такива при проверка на решението в изпълнение на изискването по чл. 218, ал. 2 АПК, поради което последното следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът следва да заплати на ответника сумата 1 000 лева разноски за тази инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на пето отделение,