Решение № 1749 от 14.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6976/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Столична община (СО), подадена чрез юрк. Ж. Дакова-Пападопулу, против решение 3876 от 12.06.2023 г., постановено по адм. дело 10149/2022 г. по описа на Административен съд София град, в частта с която по жалба на Фронтпийк Трейдинг ООД, гр. София, [ЕИК], е отменен ревизионен акт (РА) СФД22-РД77-80 от 05. 07. 2022 г., издаден от органи по приходите при Диркеция Общински приходи на СО, потвърден с решение СОА22-РД28-33 от 05.10.2022 г. на кмета на СО, в частта, в която на дружеството са установени задължения за такса битови отпадъци (ТБО) за периода 2019 г. - 2021 г. общо в размер на 188 660.85 лв. и лихви върху тях в размер на 36 018.65 лв. и СО е осъдена да заплати на Фронтпийк Трейдинг ООД, разноски по делото в размер на 4 825.52 лв. В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора първоинстанционният съд неправилно е отменил РА в частта на определенитe задължениея за ТБО за земя и сграда, тъй като твърди, че спорно е било само задължението за ТБО по отношение на процесната сграда. Счита за незаконосъобразни изводите на съда за недължимост на ТБО. Излага съображения, че задълженията за ТБО са правилно определени с процесния РА, тъй като по делото е доказано, че ревизирания обект - сграда се използва, въпреки, че няма издадено Разрешение за ползване, релевантно за периода на ревизията. Според касатора от представените по делото доказателства се установява, че процесната сграда е завършена на етап груб строеж, но се използва с отдаването на офиси в нея под наем. Позовава се на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), като счита, че данък се дължи и в хипотезата на започнало използване на сградата, а оттам е дължима и ТБО, поради генериране от задълженото лице на битови отпадъци. В касационната жалба са изложени съображения, че едно лице може да бъде освободено само от заплащането на услугата по чл. 62, т. 1 ЗМДТ и дейността по третиране на битови отпадъци - част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2 ЗМДТ за изчерпателно изброени категории недвижими имоти, които не се отнасят за процесния случай. Твърди че дружеството дължи ТБО за ревизирания период и по трите компонента: сметосъбиране и сметоизвозване; поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения. Иска решението да бъде отменено в обжалваната му част. В проведено открито съдебно заседания поддържа касационната жалба и претендира разноски по делото, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 25). Ответникът - Фронтпийк Трейдинг ООД, чрез процесуалния представител адв. Д. Трендафилова, оспорва касационната жалба като неоснователна и иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. В проведено открито съдебно заседание поддържа отговора си срещу касационната жалба и претендира присъждане адвокатско възнаграждение за касационна инстанция в размер на 14 400 лв., съобразно представен списък по чл. 80 ГПК (л. 26), договор за правна помощ и доказателства за направено плащане. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за процесуална допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно в обжалваната част и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред административния съд е бил РА СФД22-РД77-80 от 05.07.2022 г., издаден от органи по приходите при Диркеция Общински приходи на СО, потвърден с решение СОА22-РД28-33 от 05.10.2022 г. на кмета на СО, с който на Фронтпийк Трейдинг ООД, са установени задължения за ДНИ и ТБО, общо в размер на 266 613.92 лв., в т.ч. за ДНИ главница в размер на 35 373.90 лв. и лихва в размер на 6 560.52 лв.; за ТБО главница в размер на 188 660.85 лв. и лихва в размер на 36 018.65 лв., дължими по отношение на недвижим нежилищен имот, собственост на дружеството, находящ се на територията на Столична община, ул. Странджа 52. Първоинстанционният съд е постановил решение, с което е отхвърлил жалбата на Фронтпийк Трейдинг ООД, срещу РА СФД22-РД77-80 от 05.07.2022 г., издаден от органи по приходите при Диркеция Общински приходи на СО, потвърден с решение СОА22- РД28-33 от 05.10.2022 г. на кмета на СО, в частта, в която са установени задължения за ДНИ за периода 2019 г. - 2021 г. общо в размер на 35 373.90 лв. и лихви върху тях в размер на 6 560.52 лв. и е отменил РА в частта, в която на дружеството са установени задължения за ТБО за периода 2019 г. - 2021 г. общо в размер на 188 660.85 лв. и лихви върху тях в размер на 36 018.65 лв., като е присъдил разноски по компенсация на страните, съобразно изхода на спора. Предмет на настоящият спор е първоинстанционното решение, в частта, в която РА е отменен. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила. С РА, в обжалваната му част на Фронтпийк Трейдинг ООД са установени задължения за ТБО за: 2019 г. главница в размер на 62 886.95 лв. и лихва в размер на 18 296.43 лв.; 2020 г. главница в размер на 62 886.95 лв. и лихва в размер на 11 926.69 лв.; 2021 г. главница в размер на 62 886.95 лв. и лихва в размер на 5 795.53 лв. По делото не е било спорно, че с нотариален акт (НА) 32, дело 213 от 08.05.2018 г. Надежда Ентерпрайз ЕООД е прехвърлило на Фронтпийк Трейдинг ООД, собствеността върху поземлен имот с идентификатор 68134.302.405 с адрес - София, район Възраждане, ул. Странджа 52, без сградата построена в имота. С НА 33, дело 214 от 08.05.2018 г. Ванто лизинг ЕООД е прехвърлило на Фронтпийк Трейдинг ООД, собствеността върху цялата сграда с идентификатор 68134.302.405.1 с адрес - София, район Възраждане, ул. Странджа 52, изградена на степен груб строеж на 12 етажа, с предназначение апартаментен хотел, подземни гаражи, магазини, бистро, конферентни зали и помещение за трафопост. Фронтпийк Трейдинг ООД е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която е декларирана земя с площ 493,40 кв.м. с отчетна стойност 117 349 лв. и коригираща декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която е декларирана земя с площ 557 кв.м. с отчетна стойност 117 349 лв., като е определен партиден 7203F144634. По делото не е било спорно, че за процесните периоди, сградата не е имала издадено разрешение за ползване, а такова е издадено на 19.07.2022 г. (стр. 290 от делото). Не е било спорно и обстоятелството, че до идаване на разрешението за ползване в сградата са продължавали довършителните СМР, видно от приложените от дружеството документи, във връзка със строителството. Пред първоинстанционния съд са представени доказателства за извършените услуги по сметосъбиране и сметоизвозване, прието е заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ) и са приети доказателства за сключени договори за наем и начисляването на сметки за комунални услуги за ползване на ток и вода в процесния имот. За да отмени РА в процесната част, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, баз да са допусната съществени процесуални нарушения при издаването му, но в нарушение на материалния закон. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ (изм. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), с която е предвидено, че ДНИ се дължи, за сгради, построени в груб строеж, но не въведени в експлоатация или без издадено разрешение за ползване, но е приел, че подобно задължение за заплащане на ТБО не е предвидено в глава Трета, раздел I ЗМДТ. След обсъждане на приложимите разпоредби, административният съд е направил извод, че ТБО не се дължи за сгради, построени в груб строеж, но не въведени в експлоатация. Съдът е обсъдил представените протокол по чл. 50 ДОПК (стр. 330 от адм. преписка), договори за наем на Фронтпийк Трейдинг ООД с търговски дружества и доказателства от Софийска вода и от Електрохолд България, но е приел, че въз основа на тези доказателства не може да се установи, от кога в действителност се е ползвала сградата. Направен е извод, че откриването на партиди за ток и вода не доказва ползването по предназначение на сградата, тъй като дружеството е следвало да ползва ток и вода именно във връзка със строителството на сградата, което не доказва, че дружеството е генерирало битови отпадъци, за които да дължи ТБО. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от СО (Наредбата), възпроизвежда текста на чл. 15, ал. 1 ЗМДТ, но в Наредбата не е предвидена хипотеза относно началния момент, от който се дължи ТБО. Според първоинстанционния съд, заплащането на ТБО е свързано с използването на сградата, съответно с възможността за ползване на услугата и има възмезден характер за разлика от данъка. Именно затова е направен извод, че прилагането на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ по аналогия и за ТБО от общинската администрация е недопустимо. Съдът се е позовал на практиката на Върховния административен съд по адм. дело 3483/2022 г. и адм. дело 2614/2022 г. Решението на първоинстанционния съд, в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му първоинстанционният съдт е извършил в цялост дължимата проверка за законосъобразност на оспорения акт съгласно чл. 160, ал. 2 ДОПК, обсъдил е релевантните за спора факти и в съответствие с доказателствата по делото е приложил правилно материалния закон. По делото не имало спор по фактите. Спорният въпрос е бил дали дружеството е задължено да плаща ТБО за сграда, която не е имала разрешение за ползване за ревизирания период. Неоснователно е оплакването на касатора, че първоинстанционният съд неправилно е отменил РА в частта на определените задължения за ТБО за земя и сграда, тъй като спорно е било само задължението за ТБО по отношение на процесната сграда. Пред първоинстанционния съд е обжалван РА, в потвърдената му част с решението на горестоящия орган. В първоинстанционната жалба е обжалван РА по отношение на установените задължения за ТБО за ревизираните периоди от 2019 г. до 2021 г. в общ размер на главница 188 660.85 лв. и лихви върху тях в размер на 36 018.65 лв. В тази част с диспозитива на обжалваното решение, РА е отменен от административния съд, поради което е неоснователно оплакването на касатора, че съдът се е произнесъл свръхпетитум. Действително, в един абзац от мотивите на първоинстанционното решение е посочено, че от издадения РА е видно, че дружеството е заплатило дължимата ТБО за земята, поради което са му установени задължения само за сградата и съдът е посочил, че същите са незаконосъобразни, но тези мотиви не са довели до никакви негативни последици за административния орган, тъй като не са отразени в диспозитива на обжалваното решение. Първоинстанционният съд правилно е приел, че за установяването на задължения за ТБО не е приложима разпоредбата на чл. 15, ал. 5 от Глава втора Местни данъци, Раздел I Данъци върху недвижимите имоти. Никъде в нормите от Глава трета Местни данъци, Раздел I Такса за битови отпадъци не се съдържа изрично правило в тази насока. Съгласно разпоредбата на чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, таксата по чл. 62 се заплаща от лицата по чл. 11 за имотите на територията на общината. Според чл. 15, ал. 1 ЗМДТ (ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), за новопостроените сгради или части от сгради се дължи данък от началото на месеца, следващ месеца, през който са завършени. Завършването на сграда или на част от нея се установява с удостоверение за въвеждане в експлоатация или разрешение за ползване, издадени по реда на ЗУТ - чл. 15, ал. 3. Въз основа на чл. 15, ал. 5 ЗМДТ, данъкът по ал. 1 се дължи и в случаите, когато в двегодишен срок от завършването на сградата в груб строеж, съответно - в едногодишен срок от съставяне на констативен акт по чл. 176, ал. 1 ЗУТ, сградата не е въведена в експлоатация или не е издадено разрешение за ползване. Първоинстанционният съд правилно е приел, че в ЗМДТ в процесната хипотеза не е предвидено, от кой момент се заплаща ТБО. Липсата на изрично препращане към нормата на чл. 15 ЗМДТ обосновава незаконосъобразност на определените с акта задължения за ТБО. Обоснован е изводът на съда, че по делото не е доказано, че процесната сграда се е използвала от дружеството без да е имала издадено разрешение за ползване, през ревизирания период. Обстоятелството, че от Софийска вода и от Електрохолд България са издадени партиди на дружеството не означава, че са извършвани други дейности, освен довършителните дейности по строежа. Съдът е взел предвид, че представеният протокол по чл. 50 ДОПК е с дата 03. 06. 2022 г. и е издаден след ревизирания период. Правилно съдът е приел, че този протокол е неотносим към периода на ревизията. Представените договори за наем са с дати 01.03.2021 г. и от 01.05.2021 г. и също не доказват от кога е започнало ползването на сградата, както и че тя е ползвана през целия ревизиран период и е генерирала битови отпадъци, за които следва да се начисли ТБО. По аналогични случаи ВАС се е произнесъл с решения по адм.д. 5519/23; 3238/23; 1139/23; 3483/22 2616/22 и др. Решението на първоинстанционният съд, в обжалваната му част, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски, Столична община следва да бъде осъдена да заплати на Фронтпийк Трейдинг ООД, адвокатско възнаграждение в размер на 14 400 лв. за процесуално представителство и защита пред касационна инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,