Решение № 2712 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10079/2019 г.

Решение № 2712 от 19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10079/2019 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Бургас при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Т. Желязкова срещу решение № 1154/21.06.2019 г., постановено по адм. дело № 441/2019 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас, с което по оспорване от "Стенлий Мюзик" ЕООД – гр. Поморие е отменен Акт за регистрация по ЗДДС № 020421802377342/21.11.2018 г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. Бургас, потвърден с решение № 13/31.01.2019 г. на директора на посочената по-горе дирекция. Обжалва се и решение № 1325/11.07.2019 г. по същото дело е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в цитираното по-горе решение, като във втория абзац на диспозитива вместо "Осъжда ТД на НАП – гр. Бургас да се чете "Осъжда дирекция "ОДОП" – гр. Бургас при ЦУ на НАП". Релевира се оплакване, че обжалваното решение, с което е отменен акта за регистрация по ЗДДС е неправилно на посочените в чл. 209, т. 3 АПК отменителни основания, като се сочи едно от основанията – допуснато нарушение при прилагането на материалния закон. Твърди се от касатора, че органът по приходите законосъобразно е приел, че е налице заобикаляне на закона с цел избягване на задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС и произтичащите от това задължения. В тази връзка сочи, че органът по приходите е установил, че облагаемият оборот на обекта от месец юли 2016 г. до 31.10.2018 г. възлиза над 50 000 лв. и е налице основанието за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС. Иска се отмяна на обжалваното основно решение, вкл. и в частта за разноските от 550 лв. Претендира се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Л. Илиева с искане за отмяна на обжалваното решение по съображенията, изложени в същата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и разноски за държавна такса съобразно приложения списък. Ответникът по касация "Стенлий Мюзик" ЕООД – гр. Поморие в депозирано по делото писмено становище от управителя, я оспорва и моли обжалваното решение като обосновано и законосъобразно да се остави в сила, тъй като правилно е приложен материалния закон. Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Бургас при ЦУ на НАП обжалва и решение № 1325/11.07.2019 г., с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 1154/21.06.2019 г., с което вместо постановения диспозитив "Осъжда ТД на НАП – Бургас" да се замени с "дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Бургас при ЦУ на НАП". В тази касационна жалба се сочи, че е налице порок по чл. 209, т. 3 АПК във връзка с допуснатата очевидна фактическа грешка и моли това решение да бъде отменено. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК се иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции по представения списък за разноските с молба, вх. № 7452/11.07.2019 г. по описа на Административен съд – гр. Бургас. Ответникът по тази касационна жалба "Стенлий Мюзик" ЕООД – гр. Поморие в депозираното по делото писмено становище, я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба срещу решение № 1154/21.06.2019 г., а касационната жалба срещу решение № 1325/11.07.2019 г., като недопустимо да се остави без разглеждане, тъй като това решение е благоприятно за касатора. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че първата касационна жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, а втората касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане по следните съображения: По касационната жалба срещу решение № 1154/21.06.2019 г. За да отмени Акт за регистрация по ЗДДС № 020421802377342/21.11.2018 г. първоинстанционният съд е приел, че оборотът на "Стенлий Мюзик" ЕООД през последните 12 месеца преди регистрацията е достигнал 49 433, 52 лв., т. е. не е възникнало задължение за заявяване на регистрация, нито е била налице материалноправната предпоставка за извършването й по инициатива на орана по приходите. Съдът не е споделил доводите на ответника в първоинстанционното производство за заобикаляне на закона поради това, че чрез извършване на една и съща дейност последователно във времето от три търговски дружества, се постига забранен от закона резултат – избягване на регистрация по ЗДДС. Според съда действащото законодателство не урежда възможност и правила за кумулиране на оборотите при подобна дейност на юридически самостоятелни, но свързани лица, поради което изискуемият за регистрация по ЗДДС оборот следва да се проследи за всяко дружество отделно. Разпоредбата на чл. 96, ал. 4 ЗДДС съдът е посочил, че предвижда възможност за кумулиране на обороти между различни дружества в случаите, когато е налице преобразуване на търговски дружества по реда на Търговския закон, но такова в настоящия казус липсва. Относно позоваването от приходната администрация на чл. 11 от Директива 2006/112/ЕО, съдът е приел за несъстоятелно поради липсата на предпоставките за директен ефект на сочената норма. Недопустимо е според съда държавата, позовавайки се на своето неизпълнение за въвеждане на директния ефект на една норма, да се позовава на своето неизпълнение, да търси директен ефект на норма на директива като основание за упражняване на властническите си правомощия спрямо гражданите. Според съда самият тест на чл. 11 от Директивата не дава конкретна, ясна и приложима уредба на сочените обществени отношения, а чрез израза "всяка държава-членка може да разглежда като дава възможност след посоченото в текста консултиране, да се приеме вътрешно правна уредба в посочения смисъл", но в България понастоящем такава уредба липсва, тъй като държавата не се е възползвала от дадената и с Директивата възможност и на практика липсва законово основание за целите на ДДС да се разглеждат като едно данъчнозадължено лице няколко лица, които и макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки, какъвто е процесния случай. Обжалвано решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС регламентира, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. По делото е установено, че дружеството е регистрирано на 13.07.2017 г., като дейността му е експлоатация питейно заведение – нощен клуб "Немо". Установено е при проверката на приходните органи, че за периода от 21.07.2017 г. до 8.10.2017 г. (след 9.10.2017 г. до 31.10.2018 г. дружеството не е осъществявало дейност) оборотът е бил 49 433, 51 лв. В този смисъл правилно в обжалваното решение съдът е приел, че не е достигнат законоустановения оборот от 50 000 лв. по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, за да е налице основанието за задължителна регистрация по ЗДДС. Следва да се споделят и законосъобразните изводи на съда, че не е налице приетото от приходните органи основание за регистрацията по ЗДДС на "Стенлий Мюзик" ЕООД по чл. 96, ал. 4 ЗДДС (редакцията в ДВ., бр. 97/2016 г., в сила от 1.01.2017 г.), според която правна норма при отделяне или разделяне, както и при непарична вноска на обособена част от предприятие се взема предвид оборотът, реализиран при осъществяване на прехвърлените дейности от преобразуващия се или отчуждителя, а при невъзможност същият да бъде определен в зависимост от дейностите – пропорционално на прехвърлените активи. В настоящия казус не е установено от приходните органи, че е налице преобразуване на дружества по смисъла на цитираната разпоредба и незаконосъобразно и в противоречие с цитираните законови основания, е допусната регистрация по ЗДДС на дружеството по чл. 96, ал. 4 ЗДДС. Наличието на един едноличен собственик на капитала на трите дружества – "Стенлий Мюзик" ЕООД, "Стенли Мюзик" ЕООД и "Стенли Мюзик 2017" ЕООД, които стопанисват един и същи обект в различни периоди от време – нощен клуб "Немо", взет под наем от "Помо Турс" ЕООД. Последният с всяко едно от посочените дружества е сключвало периодично договори за наем в нощния клуб. Правилно съдът е приел, че структурирани по този начин тези дружества не са постигнали забранен от закона резултат, както и че не е налице хипотезата на преобразуване по чл. 96, ал. 4 ЗДДС чрез отделяне, разделяне – чл. 261 ТЗ и при непарична вноска на обособена част – чл. 72. Като са извършили кумулиране на оборотите на всички едно три дружества, вкл. и адресата на оспорения пред първоинстанционния съд акт за регистрация по ЗДДС, обосновани с доказателствата по делото и в съответствие с приложимия материален данъчен закон са изводите в обжалвания съдебен акт, че актът е незаконосъобразен. Обосновано решаващият съд е приел, че чл. 11 от Директива 2006/112/ЕО, цитирана в решението на директора на дирекция "ОДОП" – гр. Бургас при административното обжалване на акта за регистрация не е норма с директен ефект. Според този член от Директивата след консултиране с Консултативния комитет по ДДС, всяка държава-членка може да разглежда като едно данъчнозадължено лице всички лица, установени на територията на тази държава-членка, които, макар и юридически независими, са тясно обвързани едно с друго от финансови, икономически и организационни връзки. Посочените по-горе три дружества с един и същи собственик на капитала отговарят на изискванията по чл. 11 от Директивата, но тази разпоредба от общностното право няма директен ефект, както неправилно приема приходната администрация, вкл. и в касационната жалба. За да е приложим чл. 11 от Директивата е необходимо съответната държава-членка, в случая България да е предприела след съответната консултация с Консултативния комитет по ДДС да приеме изрична национална разпоредба, а такава в ЗДДС не е приета към спорния по делото момент, а в по-късен момент - чл. 96, ал. 10 ЗДДС, в сила от 1.01.2020 г., поради което тази нова разпоредба не е относима за настоящия казус. В подкрепа на тълкуването, че чл. 11 от Директивата няма директен ефект е и решение по съединени дела С-108/14 и С-109/14 на СЕС, в което изрично е посочено, че чл. 4, параграф 4 от Шеста Директива 77/388/ЕИО, който текст е възпроизведен в чл. 11 от Директива 2006/112/ЕО не е с директен ефект. Това означава, че при административното обжалване на акта за регистрация по ЗДДС решаващият орган по смисъла на чл. 152, ал. 2 ДОПК неправилно се е позовал на чл. 11 от Директива 2006/112/ЕО и необосновано е приел, че тя е приложима и за процесния случай и има директен ефект. В този смисъл необосновано със закона приходните органи са приели, че е извършено формално прехвърляне на дейността на управление на търговския обект от едно на друго лице и по този начин е изработен механизъм от сделки и от поредица на сделки, които не са забранени, но чрез тяхното използване се постига неправомерен резултат. С оглед гореизложеното обжалваното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци по чл. 209, т. 3 АПК и затова като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото на касационния жалбоподател не се присъждат разноски въпреки, че са поискани. На ответника по касация също не се присъждат разноски, тъй като такива не са поискани. По касационната жалба срещу решение № 1325/11.07.2019 г. С това решение по сезиране и на двете страни по делото с молби по чл. 175 АПК съдът е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на основното решение в частта за разноските е приел вместо "ТД на НАП" да се чете "дирекция "ОДОП" – гр. Бургас при ЦУ на НАП". Съдът с обжалваното решение по чл. 175 АПК е уважил исканията на страните по делото. Разпоредбата на чл. 210, ал. 1 АПК предвижда, че право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. В процесния случай решението на първостепенния съд е благоприятно за касационния жалбоподател предвид, че и от него, както и от другата страна по делото е поискано поправка на очевидна фактическа грешка в основното решение по реда на чл. 175 АПК и такава е била допусната от съда. Предвид изложеното касационната жалба срещу решението за допуснатата от съда очевидна фактическа грешка в основното решение е процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. В тази част производството по касационното дело следва да бъде прекратено. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение