Решение № 15171 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 111/2019 г.

Решение № 15171 от 11.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 111/2019 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 6607 от 13.11.2018 г., постановено по административно дело № 1936/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, е: 1) отхвърлена като неоснователна жалбата на Р. Недкова от [населено място] срещу решение № 2153-21-28/29.01.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – София-град, с което е оставена без уважение жалба вх. № 1012-21-1370/25.10.2017 г. на Р. Недкова срещу разпореждане № [ЕГН]/5 от 1.08.2017 г. на ръководител "ПО" (пенсионно осигуряване) в ТП на НОИ – София-град; 2) осъдена Р. Недкова да заплати на ТП на НОИ – София-град сумата от 100 лева за разноски по делото (юрисконсултско възнаграждение). Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от Р. Недкова, действаща чрез повереника й адвокат Бенатов. Наведени са доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него решение на директора на ТП на НОИ–София-град, и присъждане на деловодните разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация – директорът на ТП на НОИ – София-град, действащ чрез пълномощника главен юрисконсулт Петрова, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага решението на първоинстанционния съд като валидно, допустимо и правилно да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, е неоснователна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност. С процесното разпореждане от 1.08.2017 г., потвърдено с оспореното пред първоинстанционния съд решение на директора на ТП на НОИ – София-град от 29.01.2087 г., ръководителят на пенсионното осигуряване е изменил отпуснатата на Р. Недкова лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 13.04.2017 г., като е определил месечна сума за изплащане в размер на 538.18 лв. Разпореждането е атакувано от Недкова по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО пред горестоящия административен орган с оплакване, че размерът на пенсията й е занижен. При осъщественият административен контрол директорът на ТП на НОИ – София-град не е уважил сезиралата го жалба, като е приел, че при изчисляване размера на пенсията пенсионноосигурителният орган е съобразил коректно осигурителният доход на починалият й съпруг за периода, участващ при определянето на индивидуалния коефициент за изчисляване размера на пенсията на Недкова. Решението на Софийския градски административен съд, с което жалбата против решението на директора на ТП на НОИ – София-град е отхвърлена, е постановено при правилно прилагане на закона. Съобразно изискването на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът е проверил законосъобразността на оспорения пред него акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорените актове на администрацията и обуславящите ги такива) е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, мотивите за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция, поради което не следва да бъдат дословно преповтаряни съгласно чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства и заключението на вещото лице по назначената съдебна експертиза, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Обоснован е изводът на съда, че няма основания по чл. 146 от АПК за отмяна на процесния административен акт. В съответствие с данните по делото и приложимият нормативен регламент съдът е приел за установено, че административният орган е определил съдържанието на процесното пенсионно право съобразно доказателствата и установения в чл. 70 от КСО алгоритъм за изчисляване на пенсията. Пенсионноосигурителният орган не е имал основание да определи друг размер на индивидуалния коефициент и съответно на отпуснатата пенсия, доколкото последният е в пряка връзка с размера на осигурителния доход за избрания период (1.01.1990 г. – 31.12.1992 г.), установен с надлежен документ по смисъла на чл. 40, ал. 2 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж - удостоверение образец УП-2 № 00-106/18.04.2017 г., издадено от правоприемника на осигурителя на съпруга й през този период. Материалната доказателствена сила на това удостоверение не е оборена с представените от Недкова фишове за заплати за месеците март – декември 1992 г., защото същите са неподписани и неподпечатани, без данни за издалото ги лице. Освен това, противно на твърдяното от касаторката, изплатените суми за парични обезщетения за временна неработоспособност за месеците април и май 1990 г. са включени в осигурителния й доход, което е потвърдено и от вещото лице, извършило възложената му експертиза. От друга страна, детските надбавки и режийните разноски действително не са включени в осигурителния доход, но това съответства с приложимата за казуса отменена понастоящем, но действала през спорния период Наредба за елементите на трудовото възнаграждение. Предвид изложеното следва да се приеме, че касаторовата теза не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изнесеното по-горе. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение, поради което същото трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора няма основание да бъде уважена и акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски, а се явява основателно своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Поради това и на основание чл. 143, ал. 4 във връзка с чл. 228 от АПК и с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер от 100 лева (платимо от касатора) съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, която в случая в касационното производство не е голяма, и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган - подал писмени бележки със съображения по съществото на спора, но пък не се явил в проведеното по делото съдебно заседание да защити позицията си и да отговори на евентуалните възражения на другата страна, както и да коментира прокурорското заключение. На основание § 1, т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК разноските следва да се присъдят в полза на юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,