Решение № 3240 от 27.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10091/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. С. В. от гр. Варна чрез адв. М. Игнатова срещу Решение 6365 от 20.06.2024 г., постановено по адм. д. 2359/2023 г. по описа на Административен съд - Варна. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено и ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да уважи изцяло предявените искове по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ като основателни и доказани. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът С. С. В. от гр. Варна, не се явява и не се представлява. Ответникът, Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Силистра, редовно призован, не изпраща представител. От процесуалния му представител гл. юрк. В. Атанасова по делото е депозиран писмен отговор на касационната жалба с развити в него съображения за неоснователност на касационната жалбата, съответно за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение АС - Варна е отхвърлил изцяло предявените от С. С. В. искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Областна дирекция на МВР Силистра /ОД на МВР Силистра/, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, общо в размер на 13 000 лв., от които: 1/ обезщетение в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва върху него, считано от 28.07.2022 г. до окончателното изплащане, във връзка с претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода от 28.07.2022 г. до 12.04.2023 г. /датата на издаване на заповедта за отмяна заповедта за налагане на ПАМ/, изразяващи се в стрес, тревоги, неудобство и др., претърпени от ищеца в резултат от наложена му със Заповед 22-0259-000059/28.07.2022 г. на началника на РУ Дулово при ОД на МВР Силистра принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. Б от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозна средство на водача до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца; 2/ обезщетение в размер на 4 000 лв., ведно със законната лихва върху него, считано от 28.07.2022г. до окончателното изплащане на главницата, като компенсация за претърпени от ищеца неимуществени вреди в периода от 28.07.2022 г. до 12.04.2023 г. /датата на издаване на заповедта за отмяна заповедта за налагане на ПАМ/, изразяващи се в стрес, тревоги, неудобство и др., явяващи се резултат от наложена му със Заповед 22-0259-000060/28.07.2022г. на началника на РУ Дулово при ОД на МВР Силистра принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 6 месеца за притежаваното от него ППС Пежо 307 с рег. [рег. номер]; 3/ обезщетение в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва върху него, считано от 28.07.2022 г. до окончателното изплащане на главницата,съставляващо компенсация за претърпени от ищеца неимуществени вреди в период от 24 часа, считано от задържането му - 28.07.2022 г., като обезщетението се претендира от същата дата до 12.04.2023 г., а вредите се изразяват в изживян стрес, тревоги, неудобство, срам и др., претърпени в резултат от наложена му мярка по чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ със Заповед 22/28.07.2022 г. на началника на РУ Дулово при ОД на МВР Силистра - задържане за срок до 24 часа за периода от 24часа. За да стигне до този правен резултат, АС - Варна, след подробно обсъждане на приетата за установена фактическа обстановка и след анализ на приложимите правни норми, е приел, че по делото не се установява наличието на първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ОД на МВР Силистра за вреди по реда на ЗОДОВ и двете заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП не са оспорени от ищеца по съдебен ред, влезли са в законна сила и в последствие са отменени по административен ред по реда на извънредния способ, разписан в чл. 99 от АПК и по конкретно - на основание т. 2 от същата норма, съгласно която административен акт може да бъде отменен или изменен от издалия го орган, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за постановяване на акта, които при решаване на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство, поради което въпросът за тяхната законосъобразност е останал неизследван и не може да бъде изследван в настоящото съдебно производство, развиващо се по реда на ЗОДОВ. Отделно е установено и обстоятелството, че Заповед 22/28.07.2022 г. на началника на РУ Дулово при ОД на МВР Силистра , с която е разпоредено задържане за срок до 24 часа, също не е обжалвана. Съдът е изложил и съображения за недоказаност на твърденията за влошено здравословно състояние на майката на ищеца и необходимостта той да я съпровожда до или посещава в лечебните заведения, където тя е била хоспитализирана, тъй като по делото не са представени медицинска или каквато и да било друга документация, от които да се установи истинността на подобни твърдения. Не са представени по делото и доказателства за влошено здравословно състояние на самия ищец. Според административния съд непредставянето на конкретни доказателства относно твърдяното влошено здравословно състояние на ищеца и лицата, за които същият полага грижи като медицински епикризи, амбулаторни листи, фактури за болничен престой и други, не може да бъде преодоляна чрез събиране на гласни доказателства като показанията на разпитания по делото свидетел Н. Т. К., които, отделно от това, следва да бъдат разглеждани и като изходящи от заинтересовано лице, предвид близките отношения на свидетеля с ищеца. По горните съображения АС - Варна е отхвърлил изцяло предявените от С. С. В. срещу ОД на МВР Силистра искове с правно основание чл.1, ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ като неоснователни. Съдебното решение е валидно, но недопустимо в една част, а в допустимата част - правилно, макар и по частично различни от изложените от първоинстанционния съд съображения. Настоящият състав на ВАС намира, че решението в частта му, в която е отхвърлен искът на С. В. срещу ОД на МВР Силистра за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв, причинени му от действия на ответника, свързани със задържането на ищеца С. В. до 24 часа в РУ Силистра, което той счита за незаконно, е недопустимо. На първо място както в първоначалната искова молба, така и в трите писмени уточнения на същата, ищецът претендира обезщетение за тези неимуществени вреди като резултат от наложената му със Заповед за задържане на лице от 28.07.2022г. от органите на РУ Дулово ПАМ задържане на лице за срок от 24 часа по реда на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Със съдебното си решение съдът се е произнесъл по непредявен иск иск за вреди от незаконосъобразни действия на полицейските органи при извършване на разпореденото със Заповедта от 28.07.2022г. задържане, изразяващи се в поставяне на белезници и откарване на ищеца от полицейските органи пред голям брой съграждани, лоши условия в ареста и т.н. Административният съд се е произнесъл по непредявен от ищеца като основание иск, поради което съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив относно претендираните вреди в размер на 5000 лв, причинени от незаконосъобразни действия на полицейските органи при задържане на ищеца за срок от 24 часа следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази недопустима част прекратено. На следващо място- дори да се приеме, че претенцията за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 5000 лв е в резултат от разпореденото със Заповед 22 от 28.07.2022г. задържане на лице за срок от 24 ч. на основание чл.72, ал.1,т.1 от ЗМВР, което ищецът счита за незаконно / по каквото валидно наведено искане съдът не се е произнесъл/, то и в този случай съдебното решение в отхвърлителния му диспозитив по отношение този иск би било недопустимо. Видно както от представените по делото доказателства, така и от признанията на ищеца, Заповед 22 от 28.07.2022г. за задържане на лице за срок от 24 ч. не е обжалвана и не е отменена като незаконосъобразна нито по административен, нито по съдебен ред. Съгласно разпоредбата на чл.204, ал.1 от АПК / озаглавена Допустимост на иска/, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Доколкото Заповед 22 от 28.07.2022г. за задържане на лице за срок от 24 ч., от която се претендира обезщетение за неимуществени вреди / стрес, тревоги,неудобства/в размер на 5000 лв, не е отменена по съответния ред като незаконосъобразна, така предявеният иск се явява недопустим. Предвид гореизложеното съдебното решение в частта му, в която предявеният от С. С. В. от гр. Варна срещу ОД на МВР Силистра иск с правно основание чл.1 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди / стрес, тревоги, неудобства/ в размер на 5000 лв, причинени му от незаконното му задържане със Заповед 22 от 28.07.2022г. за задържане на лице за срок от 24 ч. от органите на РПУ- Дулово е отхвърлена като неоснователен, следва да бъде обезсилено като недопустимо, а производството по делото по отношение на този иск прекратено. Съдебното решение в останалата му част е правилно, но по частично различни от изложените от първоинстанционния съд съображения. Настоящият състав на ВАС, трето отделение не споделя развитите от АС - Варна доводи за това, че не е налице първата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по отношение на първите два иска. В случая са налице оттеглени като незаконосъобразни по смисъла на чл. 203, ал.3 от АПК административни актове : на първо място - със Заповед за отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ 22-0259-000059/28.07.2022 г. по чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП УРИ 259з-103/12.04.2023 г. административният орган на основание чл. 99, т. 2 от АПК е отменил своята заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. б от ЗДвП, цитирана по-горе, издадена срещу С. С. В., с която същият е бил лишен от свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца и на второ място със своя Заповед за отмяна на Заповед за прилагане на ПАМ 22-0259-000060/28.07.2022 г. по чл. 171, т. 2а, б. б от ЗДвП УРИ 259з-104/12.04.2023 г. административният орган на основание чл. 99, т. 2 от АПК е отменил своята заповед за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б.б от ЗДвП, цитирана по-горе, издадена срещу С. С. В., с която е прекратена за срок от 6 месеца регистрацията на притежаваното от него ППС Пежо 307 с рег. [рег. номер]. Заповедите за налагане на ПАМ по чл.171, ал. 1, б. б и 171, т. 2а, б.б от ЗДвП към датата на издаването им са законосъобразни, тъй като към тази дата е установена положителна проба за наличие на упойващи вещества у ищеца, удостоверена с одобрен от министъра на вътрешните работи тест. Отмяната на заповедите за налагане на ПАМ се дължи единствено на резултатите от взетата навреме и при спазване на всички изискуеми процедури медицинска проба от водача, която едва на 18.01.2023 г. установява, че от взетата на С. С. В. кръвна проба не се доказва наличие на НВТА в кръвта, поради което на водача не може да се вмени вина. Ако волята на административния орган е била само да установи настъпването на нов юридически факт - резултатите от медицинската кръвна проба, той не би следвало да издаде заповеди, с които на основание чл. 99, т. 2 от АПК да отмени заповедите за налагане на принудителни административни мерки по ЗДвП, а би следвало да установи новото обстоятелство - наличието на кръвна проба, установяваща липсата на НВТА в кръвта, поради което на водача не може да му се вмени вина, да установи преустановяване действието на наложените ПАМ, считано от датата на кръвната проба - 18.01.2023 г. и да разпореди връщане на иззетото от водача СУМПС и регистрационни табели. Вместо това полицейският инспектор при РУ-Дулово е отменил издадените ПАМ. Независимо от основанието за отмяна по чл. 99 и сл. от АПК, отмяната на издадения административен акт има обратно действие от датата на постановяването му. Правилно обаче административният съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин реалното претърпяване на твърдените от В. неимуществени вреди. Доказателствената тежест за доказване на всеки елемент от сложния фактически състав на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е възложена на ищеца, който с допустимите по ГПК и АПК доказателства и доказателствени средства следва да установи по несъмнен и категоричен начин както настъпването на вредите, така и тяхната пряка и непосредствена причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт. От свидетелските показания, чрез които именно се доказва настъпването на неимуществените вреди съгласно трайната съдебна практика /при това от лицата от близкото обкръжение на ищеца/, не се установява настъпването на каквито и да било, реално претърпени от В. негативни емоции в резултат на наложените му и впоследствие отменени по съответния ред като незаконосъобразни ПАМ. Показанията на свидетеля К. установяват негативните преживявания на ищеца по време на престоя му в ареста за 24 часа/ при наличието на неотменена като незаконосъобразна заповед за задържане/ , направените разходи за ползване на таксиметрови услуги и неговите притеснения във връзка със здравословното състояние на майка му. Тези показания не доказват по безспорен начин реалното настъпване на твърдените от ищеца неимуществени вреди стрес, неудобство, притеснения и срам с голям интензитет от отменените ПАМ, поради което съдът правилно е отхвърлил исковете, произтичащи от отменените ПАМ. С оглед гореизложеното касационната жалба е частично основателна. При този изход от спора на страните не се дължи присъждане на съдебни разноски. Водим от горното и на основание чл. 221,ал. 2, предл. първо и чл.221, ал.3, предл. Първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,